Решение № 1335 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2011 г.

Решение № 1335 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "АИППМП (Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ) - д-р Борислав Диманов" гр. Свищов, действащ чрез пълномощника адв. Димова, против решение № 201 от 4.05.2011 г., постановено по административно дело № 57 по описа за 2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е: 1) отхвърлена жалбата на ЕТ "АИППМП - д-р Борислав Диманов" срещу писмена покана с изх. № 29-05-1789/29.12.2009 г. на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Велико Търново, с която жалбоподателят е уведомен, че следва да възстанови сумата от 341.86 лв., представляващи превишение на регулативните стандарти; 2) ЕТ "АИППМП - д-р Борислав Диманов" е осъден да заплати на РЗОК - Велико Търново разноски по делото в размер на 160 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК). Оспорва извода на съда, че издадената писмена покана е мотивиран и законосъобразен от формална страна административен акт и че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й. Обосновава теза, че протоколът за регулативните стандарти не му е връчен своевременно. Изразява несъгласие с извода на съда, че незаконосъобразно е нарушил регулативния стандарт за първото тримесечие на 2009 г. Моли за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяване на решение по съществото на спора, с което писмената покана да се отмени като незаконосъобразна. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Допълнителни аргументи в насока, че административният съд не е проверил законосъобразността на оспорения акт досежно наличието на фактически и правни основания за издаването му, и в подкрепа на заявените в касационната жалба искания, са развити от касаторовия повереник в писмена защита и в допълнение към нея, както и в проведеното по делото съдебно заседание. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново, чрез процесуалния си представител адв. Минчева в писмен отговор и писмена защита моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като претендира и присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението, за липса на касационни основания за неговата отмяна, и за законосъобразност на потвърдената с него писмена покана. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Велико Търново (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Великотърновският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново по реда на чл. 145 и следв. от АПК е оспорената от ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Борислав Диманов" гр. Велико Търново писмена покана изх. № 29-05-1789/29.12.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Велико Търново за възстановяване на заплатени от НЗОК суми в размер на 341.86 лв. за медицински дейности, назначени от д-р Диманов в превишение на определените му регулативни стандарти за първото тримесечие на 2009 г. извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспорената пред него писмена покана е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и изложение на фактическите и правните основания за издаването й, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й, материално законосъобразна е и съответства на целта на закона. Оспореният административен акт - покана за възстановяване на неоснователно получени суми, е издаден в хипотезата на чл. 233, ал. 1 от НРД 2006. В случая процесната сума е получена вследствие на превишаване на определените на здравното заведение регулативни стандарти за медико-диагностична дейност (бланка обр. № 4). В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция недвусмислено е доказано наличието на фактическите предпоставки по чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. Съгласно чл. 169 от решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО, при осъществяването на контрола по изпълнение на регулативните стандарти се спазва редът на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006. При определяне на подлежащите за възстановяване средства за МДД (медико-диагностична дейност), назначени от изпълнителя на медицинска помощ, извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, компетентният орган е действал съгласно разпоредбите на чл. 233 и следв. от НРД 2006 г., съгласно които, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание, следва да се извърши проверка от контролните органи на РЗОК, които да установят това обстоятелство; за неоснователно получените суми се съставя финансов или медицински протокол, както и "протокол за неоснователно получени суми", който се връчва на лицето - обект на проверката, като му се дава възможност в 7-дневен срок да подаде писмено възражение пред директора на РЗОК, едва след което се издава писмена покана. В разглежданият случай тази процедура е изцяло спазена, поради което издадената покана се явява законосъобразна, както обосновано е приел съда, а инвокираните възражения от касатора в тази връзка са неоснователни. Наличието на сезиране на Арбитражната комисия (която не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове), което действително не се изисква при тази процедура, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото по никакъв начин не е повлияло на крайния акт на компетентния административен орган. Доколкото това не е така в казусите, на постановените решения по които неоснователно се позовава в тази връзка касатора, и същите са постановени при различна от процесната фактическа обстановка, то настоящият съдебен състав не споделя касаторовите аргументи за несъобразено от първоинстанционния съд съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Противно на касаторовото твърдение, процесната писмена покана съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, а изводът на съда за мотивираност на административния акт е обоснован и кореспондира с доказателствата по делото. Директорът на РЗОК се е позовал на съставените финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, отразените фактически констатации и посочените като нарушени материалноправни разпоредби в които се явяват като мотиви на писмената покана, защото обосновават нейното издаване. Освен това, в самата покана са изложени мотиви защо директора на РЗОК в условията на оперативна самостоятелност е преценил, че жалбоподателят следва да възстанови неоснователно заплатените средства за медицински дейности. Административният орган е посочил конкретно разпоредбата от индивидуалния договор между страните, която вменява в задължение на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови на възложителя по договора заплатените от РЗОК средства, назначени от него извън разрешеното надвишение, като точно е посочено и правното основание за издаване на акта. Постигнатото съгласие между лечебното заведение и НЗОК в рамките на сключения индивидуален договор определя параметрите и задълженията на всяка от страните във връзка с осъществяваната медицинска дейност. Превишаването води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 37 от индивидуалния договор, подлежат на връщане. Неоснователно е оплакването на касатора, че определените му регулативни стандарти не са му съобщени своевременно, както и доводът за нарушаване на чл. 25, ал. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г., тъй като протоколът за определяне на регулативните стандарти за I-во тримесечие на 2009 г. е подписан на датата, на която е сключен индивидуалният договор и това съответства на разпоредбата на чл. 3 от Правилата. Превишаването на регулативните стандарти в случая е над допустимото надвишение с до 10, съответно - 15 на сто по чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от Правилата, като са отчетени разрешените надвишения и изпълненото задължение за компенсиране през II тримесечие. По силата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. протоколите за регулативни стандарти представляват неразделна част от индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ. Със сключения индивидуален договор касатора се е задължил да възстанови на НЗОК изплатените от бюджета й средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти. Протоколът за регулативните стандарти е подписан на 20.03.2009 г., тъй като именно на тази дата е сключен и договорът за оказване на извънболнична медицинска помощ с жалбоподателя. Практически не е възможно протоколът за регулативни стандарти, представляващ неразделна част от индивидуалния договор на лечебното заведение, да бъде подписан преди самия договор. Освен това проблемът с разходването на регулативните стандарти преди това е разрешен с предвиденото в § 5 от ПЗР на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска дейност, съгласно което изпълнителят на медицинска помощ следва да се съобразява с определения му медицински стандарт за предходното тримесечие и медицинската целесъобразност. След като регулативните стандарти, с които е разполагал изпълнителят на медицинска помощ през предходното тримесечие, не се различават съществено по брой и стойност от тези, които са му предоставени за процесното тримесечие, няма причина за допускане на превишение, или поне не такова, което да е извън рамките на допустимите превишения. С оглед правилно преценените от съда като компетентно изготвени заключения по назначените съдебни експертизи, налице е несъобразяване с изискването за медицинска целесъобразност на назначените специализирани медицински и медико-диагностични дейности през първи месец на I-во тримесечие. Предвид горното, неоснователно е позоваването на касатора на цитираната от него съдебна практика в тази връзка. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е превишил регулативните стандарти за процесния период, като стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е в размера, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което заплатените неоснователно суми подлежат на връщане от жалбоподателя. След като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената по същество с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора касаторовото искане за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски се явява неоснователно, а претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски също не следва да бъде уважена, доколкото такива не са направени за производството пред настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,