Решение № 10347 от 16.11.2022 г. на ВАС, III о.

ВАСТрето отделение16.11.2022 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 347/19.11.2021 г. по адм.д. 211/2021 г. на Административен съд Смолян.

ОСТАВЯ В СИЛА определение 48/25.01.2022 г. по адм.д. 211/2021 г. на Административен съд Смолян.

ОСЪЖДА община Чепеларе да заплати на Д. Аролски, сумата от 500 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ АГЛИКА АДАМОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Чепеларе срещу решение 347/19.11.2021 г. по адм.д. 211/2021 г. на Административен съд Смолян. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Възразява, че от подадената молба-декларация не е ясно описанието на имота. Твърди, че обжалваното писмо не представлява отказ да се извърши административна услуга, а е част от административното производство по заверката на молбата. Претендира заплащане на разноски и адвокатско възнаграждение. Кметът на община Чепеларе е подал и частна жалба срещу определение 48/25.01.2022 г. по адм.д. 211/2021 г. на Административен съд Смолян. Моли да бъде отменено определението и присъдените с решението разноски да бъдат намалени. Ответникът - Д. Аролски, редовно призован, явява се лично и с адвокат Къдрински. Оспорва касационната и частната жалба. Поддържа отговора на касационната жалба и представя писмена защита. Претендира заплащането на разноски по представен списък. Ответникът - А. Аролски, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна решението на съда. Съобразно чл. 587 ГПК производството е охранително и касае издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка като исканата административна услуга е част от това производство и общината има задължение да се произнесе само дали за процесния имот има издаден акт за общинска собственост и ако не е общинска собственост на чие име е записан в разписния лист към плана. Частната жалба срещу определение от 25.01.2022 г. на АС - Смолян е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Д. Аролски и А. Аролски срещу отказ на кмета на община Чепеларе да бъде заверена молба-декларация вх. ОС-ОП-70/14.07.2021 г., материализиран в писмо изх. ОС-ОП-70-001 от 26.07.2021 г. С обжалваното решение, съдът е отменил отказа на кмета, върнал е преписката за извършване на заверка на молба-декларация в 7-дневен срок от получаване на преписката. Прекратил е производството по делото по отношение на А. Аролски и е осъдил община Чепеларе да заплати на Д. Аролски сумата от 510 лв., разноски по делото. Приел е, че искането, с което е сезиран кметът на община Чепеларе, е искане за извършване на административна услуга - попълване на молба-декларация за придобиване собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка, като чрез заверката върху молбата-декларация се удостоверява факта дали посоченият в молбата недвижим имот съставлява общинска собственост, деклариран ли е същият в отдела по ЗМДТ и на чие име, както и имената на трима свидетели по указание на молителя, които трябва по възможност да бъдат близки съседи на имота. При извършване на исканата административна услуга административният орган не е оправомощен да извършва преценка дали молителят има право на собственост върху описания имот или не, съответно - няма право на преценка дали с действията си по признаване право на собственост върху същия имот молителят би засегнал вещните права на трети лица или не. Решението е правилно. Обоснован е изводът на съда относно характера на обжалвания акт. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че изпратеното писмо до Д. и А. Аролски е част от административната процедура по заверка на молбата-декларация. Писмото завършва с израза: Предвид горното, молбата-декларация не може да бъде заверена. От това следва единствено, че е налице изричен отказ да бъде извършена административната услуга, както е преценил и административният съд. При извършване на исканата административна услуга административният орган действа при условията на обвързана компетентност - при доказан правен интерес от извършване на услугата, административният орган е длъжен да я извърши, като удостовери всички факти и обстоятелства с правно значение, касаещи заявителя. Кметът на община Чепеларе няма право да откаже извършването на заверка на исканото удостоверение. От писмените доказателства по делото става ясно, че заверката се изисква за поземлен имот V-1074, 1075, кв. 131 по регулационния план на [населено място], община Чепеларе, област Смолян. Единственото задължение на кмета на община Чепеларе при сезирането му с процесната молба-декларация е било да удостовери изрично дали описания в същата недвижим имот е актуван като общински или не, поради което в съответствие със закона съдът е отменил мълчаливия отказ, върнал е преписката на административния орган за произнасяне по същество. От писмените доказателства по делото става ясно, че заверката се изисква за поземлен имот V-1074, 1075, кв. 131 по регулационния план на [населено място], община Чепеларе, област Смолян. В процедурата по чл. 587 и чл. 588 от ГПК преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материалноправни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса и не попада в правомощията на административния орган - издател на удостоверението. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Правилно е и обжалваното определение, с което съдът е отказал да измени присъдените с решението разноски и адвокатско възнаграждение. Независимо дали жалбоподателите са един или двама, на адвоката по делото е бил заплатен хонорар и това възнаграждение следва да се присъди по реда на чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,