Решение № 997 от 26.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8020/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. Белчева съдия в Районен съд Несебър против Решение по т. 18 от Протокол 21 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 23.06.2020 г., с което е оставена без уважение молбата й за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Претендира се отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне на СК на ВСС, поради незаконосъобразност по подробни съображения, изложени в жалбата до съда. Твърденията са за постановяването му в противоречие с материалния закон основание по чл. 146 т. 4 от АПК. Ответникът Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова оспорва жалбата по аргументи, изложени в депозирания писмен отговор. Настоява да се приеме, че актът не страда от релевирания порок и липсва отметнително основание по чл. 146 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, констатира, че жалбата е депозирана в срок, от лице имащо правен интерес от заявеното оспорване и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима. При преценка на оспорения административен акт при условията на чл. 168 АПК въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, наведените от жалбоподателя оплаквания и тезата на ответника, Върховният административен съд, шесто отделение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От доказателствата по делото се установява, че Н. Белчева е участвала в конкурс за преместване и заемане на 36 свободни длъжности за "съдия" в районните съдилища обявен с Решение по т. 16.1 от Протокол 49 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 05.12.2017г. /обн. в ДВ бр.1 от 02.01.2018г./, от които за една свободна длъжност в Районен съд Бургас, който е и единственият посочен от нея предпочетен съд в подаденото заявление за участие. С Решения по т. 8.4, т. 8.10 и т. 8.11 от протокол 20 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 25.06.2019 г., на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 3 ЗСВ, Г. Димитрова съдия в Районен съд Ямбол е преместена на длъжност съдия в Районен съд Бургас, а Н. Гемеджиев съдия в районен съд Айтос и Н. Белчева съдия в Районен съд Несебър не са преместени на длъжност съдия в Районен съд Бургас, поради попълване на местата. След влизане в сила на 21.11.2019г. на казаното Решение /с окончателно Решение 15872 от 21.11.2019г., постановено по адм.дело 8438/2019г. по описа на ВАС, VI о., е отхвърлена жалбата на Н. Гемеджиев против интересуващите ни негови части по т.8.4 и т.8.10/, е депозиран отказ от участие в конкурса и заемане на длъжността от страна на класирания кандидат, по който повод с Решение по т. 15.1 от Протокол 2 от проведеното на 28.01.2020г. заседание на СК на ВСС, на основание чл. 160 и чл. 193 ал. 3 от ЗСВ Н. Гемеджиев съдия в Районен съд Айтос е преместен на длъжността съдия в Районен съд Бургас, съответно след влизането му в сила назначеният кандидат е встъпил в длъжност на дата 01.03.2020г. С Решение по т.8.1 по Протокол 13 от проведеното на 14.04.2020г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС на основание чл. 160 и чл. 193 ал. 6 от ЗСВ във връзка с проведения междувременно конкурс за повишаване на длъжност съдия в апелативните съдилища наказателна колегия, обявен с Решение на СК на ВСС по Протокол 18/11.06.2019г. /обн. В ДВ бр.47/14.06.2019г./ Г. Грънчев съдия в Районен Съд Бургас е повишен в длъжност съдия в Апелативен съд Варна, наказателна колегия, съответно след влизането му в сила Грънчев е встъпил в длъжност съдия в Апелативен съд Варна, наказателна колегия, на дата 22.06.2020г. На 03.06.2020г. е депозирано заявление от Н. Белчева, съгласно което и считайки, че са на лице всички кумулативни предпоставки за това е поискала на основание чл. 193 ал. 6 от ЗСВ да бъде преместена в Районен съд Бургас, предвид освободената (след повишаването на съдия Грънчев) междувременно длъжност съдия в посочения орган на съдебната власт. Това заявление е разгледано на проведеното на 15.06.2020г. заседание на Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ към СК на ВСС и с 9 гласа за и 1 глас против е взето Решение по т.11.1 от Протокол 4 от същата дата да се предложи на СК на ВСС да остави без уважение така депозираното искане с мотива, че липсва на освободена длъжност в срока по чл. 193 ал. 6 от ЗСВ. Съображенията са, че първото по ред Решение по чл. 193 ал. 3 от ЗСВ с което в рамките на проведения конкурс е преместен в Районен съд Бургас класираният кандидат е това от 25.06.2019 г. и съгласно приложимата нова редакция на чл. 43 ал. 3 от Наредба 1 от 09.02.2007г. от таза дата е започнал да тече обсъжданият срок и е следвало да изтече на 25.03.2020г. Предвид обявеното междувременно извънредно положение в страната и приложимият чл. 4 ал. 1 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/ срокът е удължен с един месец считано от отмяната на извънредното положение т.е. до 14.06.2020г., до която дата в Районен съд Бургас не на лице свободна длъжност за съдия. Последвало е писмено становище от Н. Белчева, което ведно с предложението на КАК към СК на ВСС е разгледано и обсъдено от СК на ВСС на проведеното на 23.06.2020г. дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка като с оспореното Решение по т. 18. от Протокол 21 от същата дата на СК на ВСС е оставена без уважение молбата на Н. Белчева за назначаване на длъжността съдия в Районен съд Бургас на основание чл. 193 ал. 6 от ЗСВ, поради липса на освободена длъжност. При така установената безспорна между страните фактическа обстановка се налагат и следните правни изводи. Процесното Решение е прието с необходимия по чл. 34, ал. 1 ЗСВ кворум и мнозинство, след явно гласуване с 10 гласа "за", при спазване изискванията на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ. Обжалваното решение е писмено и е мотивирано съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, т. е. отговаря на нормативно разписаното за съдържание и форма на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. За мотиви на решението, с което се приема направено предложение се смятат мотивите на вносителя му /а такива са изожени видно от пълния стенографски протокол 21 от 23.06.2020г. от заседанието на СК на ВСС/, а и се съдържат в предложението на КАК към СК на ВСС, видно от извлечението от Протокол 14 от 15.06.2020г., съобразно и разрешението дадено с Тълкувателно Решение 16/1975г. на ОСГК на ВС. При издаването на решението на кадровия орган не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Относно твърдяната материална незаконосъобразност на оспореното решение на СК на ВСС и приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в конкретната хипотеза, съдът намира следното: Съгласно чл. 193, ал. 6 от ЗСВ в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5,00". Приложението на казаното правило, с оглед на спорните по делото въпроси, налага отговор на въпросите от кой момент започва да тече и кога е изтекъл 9-месечният срок по чл. 193 ал. 6 от ЗСВ. Правилата, регламентиращи детайлно реда за реализиране на субективното материално право по чл. 193 ал. 6 от ЗСВ, чиято същност е разяснена в мотивите и на Решение 12 от 27.07.2018 г. постановено по конституционно дело 1/2018 г., са разписани в чл. 43 от приетата на основание законовата делегация на чл. 194г от ЗСВ Наредба 1 от 2017г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (наричана по-долу само Наредба 1 от 2017г. на ВСС), ал.1 на който възпроизвежда дословно правилото на чл. 193 ал. 6 от ЗСВ. Съгласно чл. 43 от Наредба 1 от 9.02.2017 г. на ВСС, в сега действащата редакция след изменението с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 1 от 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, обн. в ДВ бр. 37 от 07.05.2019г., За целите на назначаване при условията и по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ предходната конкурсна процедура се счита за приключила с приемането на първото решение по реда на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, с което съответната колегия на Висшия съдебен съвет повишава или премества съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълването на местата в съответния орган на съдебната власт. (ал.2), като Срокът по ал. 1 започва да тече от датата на приемане първото решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което по реда на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от последваща отмяна на същото в случай на обжалване. (ал.3). Действалата до този момент предходна редакция на посочения чл. 43 ал. 2 9 от Наредба 1 от 9.02.2017 г. на ВСС предвиждаше различен подход при уредбата на началния момент на срока по чл. 193 ал. 6 от ЗСВ а именно с приемане на изрично решение за приключване на предходната конкурсна процедура на първото заседание на съответната колегия на Висшия съдебен съвет след встъпване в длъжност на последния назначен кандидат (предишната ал.2), а също така и регламентираше, че в хипотезата на отказ от встъпване в длъжност в срока по чл. 161, ал. 1 от ЗСВ на назначен кандидат предходната процедурата не се счита за приключила (предходната ал. 3), в която насока бе и дефиницията дадена с § 1 (отм. с казаното изм. обн. в ДВ бр. 37/2019г.) от ДР на Наредба 1 от 9.02.2017 г. на ВСС. Противоположните становища на страните в процеса са свързани с въпроса как новата уредба се прилага към висящите към момента на обнародване и влизане в сила на Наредбата за ИД на Наредба 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт правоотношения. При спазване правилото на чл. 34 от Указ 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове този въпрос е разрешен с преходната разпоредба на § 9 от Преходните разпоредби на Наредбата за ИД на Наредба 1 от 9.02.2017 г. на ВСС (обн. ДВ бр. 37/2019г.), съгласно който Разпоредбите на чл. 43, ал. 2 9 се прилагат по отношение на всички неприключили до влизането им в сила конкурси, с изключение на тези, по които вече е постановено решение по чл. 193, ал. 3 от Закона за съдебната власт.. Не се констатира твърдяното противоречие с новелата на § 23 от ПР на ЗИД на ЗВС /очевидно жалбоподателят има в предвид ЗИД на ЗСВ Обн. в ДВ бр. 29/2019г./, доколкото разпоредбите от ЗСВ, предмет на регламентация с посоченото изменение /чието прилагане към заварените към влизането му в сила висящи правоотношения или спрямо юридическите факти, започнати но недовършени при действието на отменения/изменения акт, е предмет на цитирания § 23 от ПР, в унисон с посочения текст на Указ 883 от 1974г./, както правилно се изтъква от процесуалния представител на ответника, нямат отношение към процедурата по чл. 193 от ЗСВ, вкл. и към разпоредбата на чл. 193 ал. 6 от ЗСВ. Или иначе казано правилото на § 23 от ПР за ЗИД на ЗСВ /обн. с ДВ бр. 29/2019г./ не касае нито правото по чл. 193 ал. 6 от ЗСВ (предпоставките и реда при които същото се реализира), нито разпоредбите, предмет на изменението, сторено с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 1 от 2017г. на ВСС, обн. в ДВ бр. 37/2019г. Не се спори, че към датата на посоченото изменение на подзаконовия нормативен акт все още не е прието Решение по чл. 193 ал. 3 от ЗСВ в рамките на процесния конкурс, поради което и съобразно нормата на чл. 43 ал. 2 и ал. 3 Наредба 1 от 2017г. на ВСС /в редакцията след изм. Обн. в ДВ бр. 37/2019г./ във вр. с § 9 от ДР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 1 от 2017г. на ВСС срокът по чл. 193 ал. 6 от ЗСВ е започнал да тече от 25.06.2019г., когато е прието Решението по т.8.4 от Протокол 20 от заседанието на СК на ВСС, проведено на същата дата, което следва да се счита като първото по ред решение по чл. 193 ал. 3 от ЗСВ по смисъла на посочените разпоредби, както правилно е приел и ответникът. В този порядък следва да бъде даден отговор и на втория спорен въпрос по делото кога следва да се приеме, че е изтекъл срокът по чл. 193 ал. 6 от ЗСВ. Безспорно нормалното развитие на правоотношението е предполагало срокът /9 месечен/ да изтече на 25.03.2020г., но междувременно с Решение за обявяване на извънредно положение на НС от 13.03.2020г. бе обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г., удължено до 13.05.2020г. с последващо Решение на Народното събрание, поради което и казаният срок по силата на изричната норма на чл. 4 ал. 1 т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение бе удължен с един месец, считано от отмяната на същото това извънредно положение до 13.05.2020г. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че началният момент от който започва да тече посоченият едномесечен срок е датата 21.05.2020г. Противно на аргументите в жалбата случаят не попада в приложното поле на § 13 от ЗИД на Закона за здравето /обн. в ДВ бр. 44/13.05.2020г./, касаещ единствено и само спрелите да текат по време на извънредното положение срокове /тези по чл. 3 от ЗМДВИП/, но не и сроковете, дефинирани в чл. 4 от ЗМДВИП /по дефиниция извън тези по чл.3 от същия закон и в този смисъл продължили да текат вкл. и по време на извънредното положение/, които поради изтичането им по време на извънредното положение, бяха удължени с един месец от отмяната му. На лице е съществена разлика между удължен и спрян срок и не може да бъде поставен знак за равенство помежду им, а и ясна е волята на законодателя, изразена в § 13 от ЗИД на Закона за здравето (обн. в ДВ бр.44 от 13.05.2020г.) и същото правило не касае удължените със ЗМДВИП срокове. Следователно в конкретиката на казуса следва да се приеме, че срокът по чл. 193 ал. 6 от ЗСВ е изтекъл на 14.06.2020г. към която дата не е на лице свободна длъжност за съдия в Районен съд Бургас. След като не са изпълнени кумулативните предпоставки на новелата на чл. 193 ал. 6 от ЗСВ то за жалбоподателката не съществува претендираното право и съответно основание да бъде преместена на длъжност "съдия" в Районен съд Бургас. В обобщение не се констатира твърдяната незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради което оспореното решение на СК на ВСС е издадено в съответствие с материалния закон. Твърдените в обратната насока оплаквания са неоснователни. С оглед на така изложените съображения съдът намира, че подадената жалба от Н. Белчева срещу решението на СК на ВСС е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК във връзка с чл. 193, ал. 7 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение