Решение № 15702 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10733/2016 г.

Решение № 15702 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10733/2016 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор лПътна полицияы при ОД на МВР-Р. срещу Решение № 15 от 26.07.2016 г., постановено по адм. д. № 58 по описа за 2016 г. на Административен съд - Р., с което е отменена Заповед № 20008 от 22.02.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Р. за прилагане на принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на К. К. Д.. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като жалбата срещу административния акт е процесуално недопустима поради просрочие. При условия на евентуалност се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. От ответника - К. К. Д. е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - К. К. Д. чрез процесуалния си представител адв. Павлов изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 20008 от 22.02.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Р. за прилагане на принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП по отношение на К. К. Д.. За да отмени заповедта, съдът е приел, че към датата на издаването й са били отнети всички контролни точки на водача, но след издаването й е настъпило възстановяване отнетите точки. Възстановяването на отнетите точки съдът е преценил като нов факт от значение за делото, който съдът е длъжен да съобрази по силата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът се е произнесъл по съществото на просрочена жалба, с което е постановил недопустимо решение. В първоинстанционното производство са представени пътни листи, от които се установява, че жалбоподателят е бил в гр. С. на същата дата, на която се твърди, че му е връчена процесната заповед в гр. Р. при условия на отказ. Пътните листи не са оспорени от ответника, поради което съдът правилно ги е кредитирал и е приел, че не е извършено надлежно съобщаване на административния акт и жалбата срещу него е подадена при спазване на преклузивния срок. Основателни са обаче оплакванията на касационния жалбоподател, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния закон, поради което то е неправилно. По делото е безспорно установено, че към датата на издаване на заповедта са отнети всички контролни точки на К. Д.. Съдът е обсъдил представените по делото наказателни постановления и е достигнал до верни изводи относно броя на отнените с тях контролни точки, както и кои от тях са влезли в сила към датата на издаване на заповедта. Съдът е обсъдил оплакванията на Д. във връзка с Наказателно постановление № 283/17.01.2012 г. и Наказателно постановление № 420/12.09.2012 г. и е формирал обосновани изводи, че изходът от съдебното им оспорване е ирелевантен, тъй като по делото са приложени други седем наказателни постановления, чиято дата на влизане в сила е преди датата на издаване на заповедта и не се оспорва от жалбоподателя. Съдът подробно е обсъдил на коя дата е влязло в сила всяко едно от тези 7 наказателни постановления и колко точки са били отнети с всяко едно от тях. От събраните писмени доказателства е несъмнено установено, че към момента на издаване на заповедта са били налице материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - на водача са били отнети всички контролни точки и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС. Неправилно обаче съдът е приел, че възстановяването на контролните точки след издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е основание за отмяна на заповедта. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Възстановяването на контролните точки е нов юридически факт, който е основание за прекратяване действието на мярката по съответния ред занапред, но не и за отмяната й, която би била с обратна сила от датата на издаването й. Ето защо като е отменил заповедта за прилагане на ПАМ, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено поради наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,