Решение № 9486 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2009 г.

Решение № 9486 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 29.12.2008 г. по адм. д. № 566 от 2005 г. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на ЕТ д-р Мариан Недев против Заповед № РД-13-902 от 23.12.2004 г. на директора на СЗОК, с която на същото лице като изпълнител на извънболнична медицинска помощ са наложени финансови неустойки в размер на 480 лв., от които 320 лв. на основание чл. 235, ал. 3, т. 5.2, б. "а" от НРД-2003 за нарушения при изпълнение на обема по пакети извънболнична помощ и 160 лв. на основание 235, ал. 1, т. 4, б. а" от НРД-2003 за нарушаване на установения ред за работа с първични медицински документи и съгласно медицински протокол № М-1608 от 29.10.2004 г. Против това решение на градския съд ЕТ д-р Мариан Недев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакване, в което се поддържа, че обжалваното решение било постановено в нарушение на закона, е неоснователно, защото така както е формулирано, не съставлява указание за касационен повод по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, според който касационната жалба трябва да съдържа кратка формулировка и обосновка на касационните поводи и на какви основания. ЕТ д-р Мариан Недев (касатор в това производство) не посочва конкретно никакви закононарушения, за да може касационният съд да провери основателността на оплакването му, което във формата, в която е направено, се отнася до съществото на делото, а този въпрос не подлежи на касационен контрол. Същият въпрос може да бъде преразгледан само в един случай - ако има изопачаване на доказателствата и фактите. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Второто оплакване в смисъл, че градският съд е нарушил чл. 195 ГПК, като не е възприел писмените заключения на двете вещи лица, е също неоснователно, защото не намира опора в закона. В случая съдът е обсъдил и преценил заключенията наред с другите доказателства, събрани по делото и тъй като не ги е възприел и отхвърлил, е изложил убедителни съображения за отхвърлянето им. Съдът наистина не е длъжен да възприеме заключенията на назначените от него вещи лица чл. 202 ГПК. Обсъждайки доказателствата по делото, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието им правилно е приел, че е налице извършено нарушение по чл. 235, ал. 3, т. 5.2, б. а" от НРД-2003, състоящо се в неназначаване на изследвания и недаване на направление за консултация със специалист на ЗЗОЛ Александър Стоев Динев, а тълкуването на доказателствата и изводите, извлечени от тях, е суверенно право на инстанцията по същество. Касаторът е изпълнител на извънболнична медицинска помощ и в основния пакет от договорените здравни дейности са включени назначаването на изследвания и даването на направления консултации със специалист. В случая пациентът е бил прегледан и данните на прегледа, отразени в амбулаторния лист, сочат на необходимост за издаване на медицински направления за консултация и за медико-диагностични изследвания, както правилно е преценено от съда. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на градския съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,