Решение № 11439 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6803/2024 г.

5278079-31/07.2023 г., свързана с одитен доклад с посочения референтен номер от Европейската комисия, относно констатации, свързани с неправомерни разходи, открити по време на одита и свързаните с тях действия и препоръки, управляващият орган е извършил повторна проверка на допълнителните възнаграждения, като са идентифицирани възнагражденията, които са изплатени на служителите от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия по договора извън нормативната уредба за дейности, включени в установеното им работно време. Управляващият орган е установил неправомерно платени, недопустими разходи за организация и управление в размер на 177 145, 80 лв. Открито е производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Издаден е акт за установяване на публично държавно вземане, с който са установени недопустими разходи в размер на 177 145, 80 лв. за възнаграждения на служителите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия по договора за безвъзмездна финансова помощ извън нормативната уредба за дейности, включени в установеното на служителите работно време, като е определено, че същите представляват недължимо платена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. В акта за установяване на публично държавно вземане е посочено, че предприетите действия от страна на управляващия орган са във връзка с чл. 38, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавните помощи за възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ, или на неправилно използвана държавна помощ. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, актът за установяване на публично държавно вземане е отменен като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата по случая и да обсъди обясненията и възраженията на бенефициера. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че административният орган е посочил като осъществени две от възможните хопотези по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК приел е, че сумите са едновременно недължимо платени и неправомерно усвоени, без, обаче да е обосновал това обстоятелство. Приел е, че от съдържанието на акта за установяване на публично държавно вземане не става ясно как е определена сумата, представляваща установено публично държавно вземане. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК. В подаденото възражение срещу уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК, бенефициерът на помощта е изразил несъгласието си с твърдението на управляващия орган относно недопустимостта да се изплащат възнаграждения на служители за работа по проекта, положена в рамките на установеното работно време, като липсва ограничение в тази насока. Посочил е, че действащото законодателство предвижда за дейностите по изпълнение или управление на проекти държавните служители да получават допълнително трудово възнаграждение. Посочени са и разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 5 от Закона за държавния служител, във връзка с чл. 25, ал. 2 и 7 от Наредбата за заплатата на служителите в държавната администрация, чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 11, ал. 3, т. 1 от ПМС 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 2020 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от съдържанието на акта за установяване на публично държавно вземане всъщност не се установява начина, по който е определена подлежащата на възстановяване държавна помощ. Всъщност, административният акт по същността си не съдържа фактически установявания по отношение на подлежащата на възстановяване държавна помощ. Такива конкретни фактически установявания не може да се приеме, че се съдържат в окончателния одитен доклад, с посочен период на провеждане на одита 8-9 ноември 2021 г. Одитният доклад съдържа констатации и действия, които следват да бъдат предприети. Така по препоръка 01.01 се препоръчва управляващият орган да определи ясни срокове в работните си процедури за предаване на бенефициентите на указания, за да може да се оцени правилно изпълнението на показателите по проекта. По препоръка 02.01 се препоръчва управляващият орган да преразгледа работните си процедури във връзка с оценката на предложените показатели по проекта. По препоръка 03.01 се препоръчва управляващият орган да доразвие работните си процедури, за да осигури ефективен мониторинг на проектите, за които не са подадени искания за междинно плащане по време на етапа на изпълнение. Констатация 07 от доклада е по отношение на допълнителни заплати, изплатени на служителите извън нормативната уредба. По препоръка 07.01 се препоръчва на управляващия орган да определи количествено стойността на допълнителните възнаграждения, изплатени на служителите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия извън нормативната уредба за дейности, включени в тяхното установено работно време и да предприеме необходимите мерки за коригиране на вече декларираните в рамките на операцията недопустими суми. Освен това се препоръчва управляващият орган да оцени законосъобразността на броя допълнително отработени часове от персонала, ангажиран с проекта, извън установеното му работно време, да измери количествено въздействието, ако е налице такова и да внесе необходимите корекции в съответните суми. Така направените констатации и препоръки от орган, извън администрацията на органа, издал административния акт не могат да мотивират самия административен акт. Следва да се съобрази и обстоятелството, че същите, доколкото са констатации и препоръки не могат да представляват по същността си фактически установявания, които следва да се съдържат в административния акт. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че правното основание за извършваните от Комисията одити на разходите за структурни и инвестиционни действия в държавите членки е това по чл. 75, параграф 1 и 2 от регламент (ЕС) 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета. Съобразно чл. 75, параграф 2 от регламента, длъжностните лица на Комисията или упълномощени представители на комисията могат да извършват одити или проверки на място. Съобразно чл. 75, параграф 3, комисията може да изиска от дадена държава членка да предприеме необходимите действия с оглед осигуряване на ефективното функциониране на нейните системи за управление и контрол или да провери правомерността на разходите в съответствие с правилата за отделните фондове. При съобразяване на посочените разпоредби, изготвеният одитен доклад не може да замести липсващите фактически установявания, както и липсата на мотиви в акта за установяване на публично държавно вземане. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания, също така не могат да заместят липсващите фактически установявания и мотиви в акта за установяване на публично държавно вземане. Така направените изводи не се отричат от принципно правилните изводи, съдържащи се в касационната жалба, че одитните констатации, включени в окончателния одитен доклад са задължителни за управляващия орган на оперативната програма Иновации и конкурентоспоспособност. Тази задължителност, обаче не отрича задължението на административния орган да осигури законосъобразността на административния акт, включително чрез направени фактически установявания и мотивираност на акта. Правомощията на Комисията във връзка с изготвянето на одитния доклад не засягат и не отричат задължението на съответния компетентен национален орган да спази дадените препоръки, като едновременно с това да спази и националното законодателство чрез издаването на законосъобразен административен акт. Основателно е искането за разноски, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 4039, 20 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. При съобразяване на размера на претендираното възнаграждение за адвокат, фактическата и правна сложност на спора, същото не може да бъде определено като прекомерно.