Решение № 7927 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15758/2014 г.

Решение № 7927 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15758/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник група към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Плевен към Районно управление (РУ) - Белене, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 532 от 10.11.2014 г. постановено по адм. дело № 773 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Плевен. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Съдът неправилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Извършеното от Димитров деяние се изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест "Дрегер 7510" с фабр. № ARDM 0256 и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Съдът е кредитирал твърденията на жалбоподателя, като е извадил от контекста сведенията описани от актосъставителя и свидетелите по акта в справките приложени по делото. Видно от същите нарушителят е изглеждал видимо опиянен. Направил е няколко опита с алкотест, по време на които нарочно е прекъсвал притока на въздух в апарата. По този начин се е опитал да осуети пробата за алкохол. Извършените няколко неуспешни опита не освобождават водача от задължението да се подложи на медицинско изследване. В случая той е напуснал мястото на проверката, отказвайки да получи талон за медицинско изследване, който отказ е надлежно удостоверен с подписа на свидетел. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което заповедта за прилагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ангел Йорданов Димитров, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозирано по делото становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0241-000057 от 21.08.2014 г. на началник група към ОД на МВР - Плевен, РУ Белене и е осъдил ОД на МВР - Плевен да заплати на Ангел Йорданов Димитров разноски в размер на 210, 00 лева. За да постанови този резултат, съдът е изложил, че с оспорената заповед № 14-0241-000057 от 21.08.2014 г., на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, поради отказа да му бъде извършена проба с техническо средство за установяване на употреба на алкохол и неизпълнение на предписание за медицинско изследване. За установяване на фактическите обстоятелства е приложен АУАН № 668452 от 17.08.2014 г., съставен от полицейски инспектор при РУ - Белене, в който е посочено, че на 17.08.2014 г. около 15, 25 ч. Ангел Йорданов Димитров е управлявал лек автомобил "Пежо 406" с рег. № ЕН 9653 ВТ, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол Алкотест "Дрегер 7510" с фабричен № ARDM 0256 и не изпълнява предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Издаден е талон за медицинско изследване № 0334240 от 17.08.2014 г. Водачът е видимо опиянен. От показанията на разпитаните по делото свидетели Ралица Николова Генова и Милен Ангелов Димитров, съдът е приел за установено, че оспорващият не е отказал да му бъде извършена проба за алкохол, а е направил е няколко опита, като техническото средство не е отчело наличие на алкохол или друго упойващо средство. Приел е, че този факт се потвърждава и от справките изготвени от актосъставителя Иванов и свидетеля по установяване на нарушението Учанов. Приел е, че от справките се установява също, че оспорващият е напуснал мястото на установяване на нарушението и след като е тръгнал му е съставен АУАН и е издаден талон за медицинско изследване. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в установената форма, но при липса на фактически основания за прилагане на ПАМ, поради което неправилно е приложен материалният закон. Приел е, че не е налице отказ за изпробване с техническо средство от страна на жалбоподателя, а няколко неуспешни опита за даване на проба и не е налице отказ за изпълнение на предписание за медицинско изследване, тъй като талон за такова при проверката не му е връчен. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" и на водач, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са: установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Спорът по делото е досежно преценката на съда за правопораждащия юридически факт - отказа на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Анализаторът на алкохол в кръвта е техническо средство, което е предназначено да определя концентрацията на етилов алкохол в издишвания от белите дробове въздух - чл. 765 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Това означава, че участието на проверяваното лице е решаващо за извършването на валидна проба. Тази специфика на техническото средство за измерване прави обективно възможно препятстването на извършването на пробата от проверяваното лице, чрез негови фактически действия, независимо от липсата на вербално деклариран отказ от извършване на проверката. Именно тази специфика на техническото средство е причина законодателят да обвърже правните последици от отказа да се извърши проверка с правните последици от установено съдържание на алкохол в кръвта над допустимото, защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В случая именно този факт на обективно (фактическо) препятстване на проверката, чрез неколкократно прекъсване на притока на въздух в апарата, контролният орган удостоверил в докладните записки от 18.08.2014 г., на които се е позовал първоинстанционният съд за да отмени ПАМ. То не противоречи на отразеното в АУАН обстоятелство, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство. Съдът не е отчел и факта, че самоволното напускане от страна на Димитров на проверката, преди същата да е приключила, представлява по съществото си действие, с което той възпрепятства получаването на талон за медицинско изследване, а като следствие на това и отказ да даде кръв за медицинско изследване. Безспорно отказът може да бъде демонстриран не само вербално, но и чрез действия, както е в настоящия случай. Констатациите отразени в издадения АУАН и талона за медицинско изследване не могат да бъдат опровергани с показанията на разпитаните по делото свидетели, по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК, поради което първоинстанционният съд неправилно се е позовал на тях при постановяване на решението си. Налице са и двете алтернативно посочени в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки за прилагане на ПАМ - отказ на лицето да бъде проверено с техническо средство и отказ да даде кръв за медицинско изследване. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му. Буквалното тълкуване, на нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, което съдът направил и въз основа на което решил спора по делото, не отговаря на смисъла и на целта нито на конкретната разпоредба, нито на закона. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна - приложена е за определен срок, а именно до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 6 месеца. Представените доказателства за отмяна на издаденото по отношение на водача наказателно постановление водят до извод, че е отпаднало основанието за прилагането на ПАМ, но не и до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. При безспорно установена фактическа обстановка жалбата на Ангел Йорданов Димитров срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-0241-000057 от 21.08.2014 г. на началник група към ОД на МВР - Плевен, РУ Белене следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на касационния жалбоподател сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,