Решение № 2316 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2015 г.

Решение № 2316 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хаким Белло, гражданин на Нигерия, против Решение № 124 от 9.01.2015 г. по адм. дело № 10277/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът - Председателят на ДАБ, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Хаким Белло, гражданин на Нигерия, против Решение № 5045 от 31.07.2014 г. на зам. - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е съобразено с целта на закона. Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материално-правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото мнение и/или убеждение на кандидата. По отношение на Белло не се установява да е налице преследване по смисъла на ЗУБ, т. е. опасност от физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, нарушаване на основани човешки права. Не е доказано, че върху Белло е упражнявано насилие, той не е задържан, не е съден, не е осъждан, няма данни за дискриминационни мерки. Първостепенният съд е приел, че липсват материално-правни предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Лицето не е било принудено да напусне Нигерия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От анализа на представените доказателства не са установени данни срещу чужденеца да са били предприети действия, пораждащи опасност от изтезание или нечовешко и унизително отношение от държавата или конкретна групировка. Отчитайки данните от справка № 01-14626 от 4.12.2014 г. на Дирекция "Международна дейност" - ДАБ за Нигерия е установено, че равнището на сигурност в страната като цяло е частично свободна, като голяма част от територията й позволява жалбоподателят да упражнява религията и гражданските си права, което се гарантира от местните власти. Актуалната ситуация в Нигерия не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи", поради което не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е преследван по причини посочени в чл. 8 и даващи основание да се предостави статут на бежанец. По отношение на молителя не се установяват предпоставките на законовия текст, тъй като той не е бил обект на преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както сам сочи в проведено интервю с рег. № УП 9295/3.07.2014 г. Там заявява, че не е арестуван, не е осъждан и не е бил чл. на политическа партия или организация, както и че конкретната причина за напускането на Нигерия e наличието на заплаха поради неизпълнение на парично задължение. Във връзка с това парично задължение е бил заплашен "с хора от групировката Боко Харам" и затова избягал. Съществуващото облигационно задължение обаче не е сред причините, даващи основание за предоставяне на закрила, както правилно е приел съда. Не са налице изискванията на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не са налице тежки посегателства на чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "В" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история жалбоподателят не съобщава за такова насилие срещу него. Правилно съдът приема, че даденото с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕО (понастоящем - Съд на Европейския съюз) тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Според решението на Общностния съд текстът на чл. 15, б. "в" трябва да се тълкува в смисъл, че дори да не представя конкретни доказателства (или представените да не са достатъчно убедителни), "съществуването на заплахи може по изключение да се счита за установено, но само когато "степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Актуалната ситуация в Нигерия не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административния съд София-град, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл първо АПК Върховният административен съд, трето отделение