Решение № 9762 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2009 г.

Решение № 9762 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на директора на Дирекция ДОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Галина Матева, и на "Пълдинстрой" ЕООД гр. Ямбол, подадена чрез управителя Атче Смайл Зейнил. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП обжалва Решение № 1108 от 15.12.2008 г. по адм. дело № 1105/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, IV състав, в частта, в която е обявен за нищожен РА № 280000501/09.04.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-173/13.06.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас относно определените задължения на "Пълдинстрой" ЕООД за периода 01.11.2007 г. - 30.11.2007 г. в размер на 152209, 11 лв. и лихви 6348, 15 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и съответно потвърден РА в частта относно определените задължения на дружеството за периода м. 11.2007 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Пълдинстрой" ЕООД обжалва решението на АС - гр. Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 280000501/09.04.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. Ямбол относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 69736, 72 лв. и лихви 5726, 79 лв. за д. период м. 07, м. 08, м. 09.2007 г. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, а с това и обжалвания РА. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на двете касационни жалби. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на директора на Дирекция ДОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП: За да приеме, че издаденият РА в частта относно определените задължения на дружеството за д. период м. 11.2007 г., е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установения по делото факт, че за същия период е налице влязъл в сила АПВ. Извършена е проверка от орган по приходите, с обхват 01.11.2007 г. - 30.11.2007 г. и издаден АПВ № 800024/07.01.2008 г., с който е извършено прихващане на ДДС в размер на 148269, 41 лв. Съдът е установил, че ревизионното производство в тази част е осъществено в нарушение на чл. 133 и сл. от ДОПК, с оглед на което е обосновал извода, че процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган и в тази връзка издаденият РА в частта относно определените задължения на дружеството за дан. период м. 11.2007 г. е нищожен. Решението на АС-Бургас в тази част е неправилно. Неправилен е изводът на съда, че след като ревизията не е възложена по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, тъй като за процесния период 01.11.2007 г. - 30.11.2007 г., по ЗДДС (отм.), има издаден АПВ, то РА в тази част е нищожен. В процесния случай съдът не е съобразил, че ревизията е извършена през 2008 г. при действието на ДОПК и по специално след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108/2007 г.), съгласно който независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Специалният ред за възлагане на ревизия по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК се прилага само ако за процесните периоди е налице влязъл в сила ревизионен акт. Този специален ред в случая е неприложим, тъй като АПВ няма качеството или характеристиката на ревизионен акт. АПВ се издава при направени проверки по документи, относно искания за възстановяване на суми и ако не се установят задължения, претендираните суми се възстановяват на задължените лица. Основанието на задължението, което се прихваща с влязъл в сила ревизионен акт, като в него са описани дължимите суми, а с АПВ се прави единствено една документална проверка за наличие на задължения и ако има такива те се прихващат от декларираните суми за възстановяване по справка-декларация. Размерът на тези претендирани за връщане суми нито е предмет на тази проверка, нито размерът му може да бъде променян. Съобразно изложеното, настоящият състав на ВАС, I А отделение намира, че касационната жалба на директора на Дирекция ДОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП следва да бъде уважена, решението на АС - Бургас в тази част следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за произнасяне по същество на спора. По касационната жалба на "Пълдинстрой" ЕООД гр. Ямбол: За да отхвърли жалбата на дружеството, АС - Бургас е приел за законосъобразни изводите на ревизиращия орган относно липсата на доказателства за реалността на доставките по фактурите, издадени през процесния период 01.07.2007 г. - 31.10.2007 г. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че предвид законово разпределената тежест на доказване в процеса, наличието на реални доставки по съответните фактури е факт от обективната действителност, който следва да бъде доказан чрез допустими доказателствени средства, от този който ще черпи права от това твърдение. Решението на АС - Бургас в тази част е неправилно. Основателно е възражението на касатора, че съдебното решение в обжалваната част е дотолкова немотивирано, че не става ясно дали съдът се произнася по същността на спора като аргументите за незаконосъобразност на РА, изложени в жалбата на дружеството, изобщо не са обсъждани от съда. Съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложима в производството на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Според чл. 236, ал. 2 ГПК съдът излага към решението си и мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Решението в обжалваната част от дружеството не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Изложеното налага извода, че същото не съдържа мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК, които да са изградени в резултат на самостоятелна преценка от страна на съда на всички доказателствата по делото и доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. С оглед констатираните по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият състав намира, че решението в обжалваната част следва да бъде отменено, а делото върнато в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните, относими по спора, както и изложеното в настоящото решение. Съобразно изхода на спора, разноски ще се следват при решаването му по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,