Решение № 1200 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2016 г.

Решение № 1200 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М. А., чрез адв. К. К., срещу Решение № 59 от 18.05.2016 г., постановено по адм. д. № 430 по описа на Административен съд - В. (АС - В.) за 2015 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу О. Р. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5936,80 лв., представляващо цената на недвижим имот ПИ № 101 по плана на с. Д., продаден на трето лице, както и предявения на същото правно основание иск срещу О. Р. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5005,00 лв., представляващи пропуснати ползи за 2007 г., изразяващи се в лишаването от доходи от трайни насаждения и зеленчуци в имота и от добивите на мед от кошери в имота. Наред с това, А. е осъден да заплати на О. Р. разноски за производството в размер на 830,00 лв., а на АС - В. разноски в размер на 45,00 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на процесуалния закон не били обсъдени както писмените, така и гласните доказателства, а вещото лице не изпълнило поставената му задача. За последното касаторът възразил още в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Немотивирано съдът отхвърлил направеното от него доказателствено искане за изискване и прилагане по делото на посочено нотариално дело. Твърди, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на О. Р., тъй като са налице вреди, настъпили от незаконосъобразен акт, издаден от кметски наместник (удостоверение за наследници), за съставянето на който лицето е осъдено за престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и от действие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължението му. По подробно изложените в касационната жалба съображения иска отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се явява лично, поддържа жалбата, представя писмена защита и писмено становище.

Ответникът по касационната жалба О. Р. я оспорва по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор (възражение) и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен процесуален представител. Изразява становище за нейната неоснователност по същество. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административен съд - В. е приел за разглеждане предявените от А. обективно съединени искове срещу О. Р., с които е поискал осъждането на този ответник да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5936,80 лв., представляващи цената на описания в исковата молба имот, продаден на трето лице и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5005,00 лв., представляващи пропуснати ползи от трайни насаждения в имота и добивите от мед от 30 броя кошери в него за период една година - 2007 г.

Установено е от съда, че с влязло в сила споразумение за прекратяване на наказателно производство от 28.04.2014 г. Ю. Г. е призната за виновна за това, че на 21.06.2007 г., в качеството си на длъжностно лице - кметски наместник на с. Д., в кръга на службата си, съставила официален документ - Удостоверение за наследници № 321 от 21.06.2007 г., в което удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че лицето П. Б. И. е единствен наследник на А. А. М., с цел да бъде използвано удостоверението като доказателство за това обстоятелство - престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Въз основа на представеното по делото Удостоверение за наследници № * от ** г. е прието от съда, че наследници на А. А. са П. Б. А., К. М. А. и Ц. М. Й., които били такива и към 21.06.2007 г.

С Нотариален акт № от 1977 г. К. А. бил признат за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ парцел IХ - 89, кв. 12 по плана на с. Д. от около 1420,00 кв. м., незастроен. С. Н. акт № * от 2007 г. П. И. била призната за собственик по давност върху недвижим имот, представляващ ПИ № 101 по плана на с. Д. от 3052,00 кв. м., заедно със застроените в имота сгради. При съставянето на последния са представени молба - декларация, удостоверение за данъчна оценка, скица и вносна бележка за държавна такса, както и такса за вписване. С Нотариален акт № * от 2009 г. за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, е поправена квадратурата на имота на 2800,00 кв. м. С Нотариален акт № * от 2009 г., на 07.04.2009 г. И. продала недвижим имот ПИ № 101, ведно с построените в него сгради, на трето лице за сумата от 5926,80 лв. като се е легитимирала като собственик с посочения Нотариален акт № *** от 2007 г.

Съдът приел, че от заключението на назначената по делото техническа експертиза не се установила идентичност на имотите по Нотариален акт № от 1977 г. и по Нотариален акт № ** от 2007 г. поради липса на стар кадастрален план и друга документация в О. Р. Въз основа на дадените от свидетелите показания, които съдът кредитирал, приел за установено, че към процесния период - 2007 г. имотът (къща с двор) бил необитаем и никой не полагал грижи за него. Били назначени и приети заключенията на съдебно - агрономическа и съдебно - зоотехническа експертизи.

От правна страна съдът приел исковете за допустими, тъй като се основават, както на нищожен административен акт, какъвто се твърди, че е Удостоверение за наследници № * от ** г., така и на незаконосъобразно действие на кметския наместник на с. Д., изразяващо се в невярно удостоверяване на наследниците в посоченото удостоверение. По същество направил извод за тяхната неоснователност, тъй като е счел, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на общината. Изложил е съображения, че удостоверението за наследници е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и представлява правно, а не фактическо действие. По тези съображения е преценил, че не е налице една от предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно действие на административен орган.

Доколкото в случая с влязло в сила споразумение, имащо характер на присъда (чл. 383, ал. 1 от Наказателно процесуалния кодекс, НПК), Ю. Г. е призната за виновна за това, че в качеството си на длъжностно лице - кметски наместник на с. Д., в кръга на службата си, е издала удостоверение за наследници с невярно съдържание и това, че по чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът е приел, че поради удостоверяване на неверни обстоятелства в удостоверението за наследници, то представлява незаконосъобразен административен акт, а не нищожен такъв. По тези съображения е стигнал до заключението, че не е налице и тази предпоставка.

На следващо място съдът е посочил, че не са налице и останалите предпоставки за уважаване на предявените искове. Взел е предвид, че видно от събраните по делото доказателства И. се е снабдила с нотариален акт за придобиване на недвижимия имот по давност, а не въз основа на наследяване, като видно от констативния нотариален акт, удостоверението за наследници не е посочено в представените пред нотариуса документи, тоест не е послужило, както като основание за издаването на констативния нотариален акт за собственост, така и за извършената покупко - продажба на имота впоследствие. Затова то не се намира в причинно - следствена връзка с извършената разпоредителна сделка от И. По тези причини и вредата за А., изразяваща се в съответната припадаща му се част от цената на имота, не е в пряка и непосредствена връзка с издаденото удостоверение за наследници. Съдът е направил извод, че в случая е налице спор за материално право между наследниците относно собствеността на наследствения имот, който е следвало да бъде решен по общия исков ред.

По отношение на предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се лишаване от доходи от имота през 2007 г. съдът е изложил съображения, че не е налице и последната предпоставка - причинена вреда. Мотивирал се е с това, че от събраните по делото доказателства се установява, че след смъртта на А. М. и съпругата му, имотът е запустял, включително през процесния период - 2007 г., поради което от същия, до прехвърлянето му през 2009 г., не са добивани доходи от овошки, зеленчуци и кошери. По тези съображения предявените искове били отхвърлени като неоснователни. Предвид изхода на спора съдът осъдил А. да заплати на О. Р. разноски в размер на 830,00 лв. - 730,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 100,00 лв. - депозит за вещо лице, както и 45,00 лв. в полза на АС - В. за възнаграждение на приетата по делото зоотехническа експертиза.

Решението е валидно и допустимо. Неправилно е в частта, с която А. е осъден да заплати на О. Р. разноски за производството в размер на 730,00 лв. - възнаграждение за адвокатска защита предвид това, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК. В останалата част е правилно като краен резултат, но по следните съображения:

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че удостоверението за наследници е административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК. Издаването на удостоверението за наследници е резултат от направено от длъжностното лице волеизявление за това и извършване на фактически действия по изготвяне на съдържанието му. Тоест, издаденият документ обективира и двете форми на административна дейност. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и разпоредбите на чл. 9 - 12 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието удостоверение за наследници се издава от длъжностното лице при спазване на законоустановена процедура и по установена форма. По тези белези удостоверението за наследници следва да се характеризира като официален удостоверителен документ. Следователно, то е резултат на административна дейност, но не е индивидуален административен акт. Фактически действия по издаването на документа са били предвидени в Правилника по чл. 11, ал. 2, във вр. с чл. 24, ал. 2 ЗГР (в редакцията към датата на издаването му). След обнародването на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието в Д. вестник бр. 37 от 15.05.2012 г., тези действия са регламентирани в чл. 11, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 и чл. 12 от същата.

Неправилен се явява и изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е налице незаконосъобразно действие. Съобразно посочената по - горе подзаконова нормативна регламентация на въпроса при издаване на удостоверението за наследници длъжностното лице дължи извършването на пълна проверка в регистъра на населението и при необходимост в регистрите на актовете за гражданско състояние, а така също и служебно за изиска данни от друга/други общински администрации при необходимост. Това са все фактически действия, извършването на които законът (в широк смисъл) разпорежда и които, ако не бъдат извършени, могат да се отразят на истинността на съдържанието на удостоверението за наследници. В конкретния случай се претендират вреди именно от незаконосъобразните действия на длъжностното лице по повод издаване на Удостоверение за наследници № * от ** г. Съдът е следвало да провери дали длъжностното лице по гражданското състояние е изпълнило задълженията си съгласно действащия към момента на издаването нормативен акт и дали издаденото удостоверение за наследници с невярно съдържание се явява резултат именно на такова неизпълнение.

Независимо от изложеното, решението е правилно по крайния си резултат досежно неоснователността на исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При постановяването му в тази част първоинстанционният съд не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Правилна и в съответствие с приобщените по делото доказателства е преценката, направена от съда, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на О. Р. в спорната хипотеза. След извършената съвкупна преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и заключенията на изслушаните експертизи съдът е достигнал до обоснован и верен извод, че не е налице причинно-следствена връзка между издадения официален удостоверителен документ (Удостоверение за наследници № * от ** г.) и твърдяното увреждане. Съответно такава не се установява и във връзка с извършените от длъжностното лице фактически действия по издаването му. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че при извършване на сделката за продажба на имот ПИ № 101 И. се е легитимирала като собственик съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност от 2007 г., а не въз основа на наследяване. В допълнение, обосновано на заключението на съдебно - техническата експертиза съдът е приел, че не е установена идентичност на имотите по нотариалния акт за собственост на недвижим имот по давност от 1977 г. и по нотариалния акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 2007 г., поправен с нотариален акт за поправка от 2009 г. В тази връзка според настоящия състав, неоправдано и ненавременно се възразява в касационната жалба срещу заключението на експерта по тази експертиза. Противно на твърденията на касатора, вещото лице е работило по поставената му задача, но поради липсата на "...кадастрална или регулационна основа..." е дало заключение, което не удовлетворява А. Наред с това, съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено докато трае изслушването в съдебното заседание, като при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Процесуалният представител на А. е възразил срещу заключението, като е изразил становище, че е субективно и необективно. Искане за назначаване на друго или повече вещи лица, обаче не е направено по предвидения процесуален ред, а касационната жалба не е средство за това. Направеното доказателствено искане за прилагане на посоченото от настоящия касатор нотариално дело правилно е било отклонено с мотивирано определение на съда, доколкото е неотносимо към спора. В заключение, правилно е прието от съда, че в случая е налице спор за материално право между наследниците на А. А. относно собствеността на имота, който е следвало да бъде решен по общия исков ред.

Правилна е и направената в първоинстанционното решение преценка, че неустановено и недоказано е останало по делото настъпването на твърдените от А. имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от доходи за 2007 г. от насаждения и добиви от мед, по иска за тяхното обезщетяване. Съдът е обсъдил свидетелските показания, като е посочил защо им дава вяра и е достигнал до верен и обоснован извод, че към 2007 г. имотът е бил необитаем и никой не е полагал грижи за него.

Отговорността на държавата и общината за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за възникването й. В случая А. не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил всички елементи от този състав. Представените в касационното производство доказателства не водят до различни от тези изводи. Затова обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона и като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила в тази част. Не са налице релевираните с касационната жалба основания за неговата отмяна в посочената част.

В нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ, които са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, обаче се явява изводът за първоинстанционния съд за присъждане на О. Р. на разноски за адвокатско възнаграждение, обоснован от изхода на спора. Затова решението в частта, с която А. е осъден да заплати на О. Р. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 730,00 лв. следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и вместо него да се постанови друго в тази част, като искането на О. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство бъде оставено без уважение.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноски на касационния жалбоподател не се следват. Не следва да се уважава и искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство предвид специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение