Решение № 3452 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14460/2016 г.

Решение № 3452 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14460/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2055 от 04.11.2016 г. по адм. дело № 2172 по описа за 2014 г. на Административен съд П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № 241306068/04.04.2014 г., издаден от С. П. П. на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията и М. В. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. Д. Д. в качеството си на ЕТ "И. Д. - Щастие", чрез процесуалния пълномощник адв. И. И. взема становище по касационната жалба, че е неоснователна и първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е постановил решението си. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество на спора е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Ревизионен акт № 241306068/04.04.2014 г., издаден от С. П. П. на длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията и М. В. Т. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 623/26.06.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - П., с който на ЕТ "И. Д. - Щастие" е начислен ДДС в размер на 38 509.13 лв. ведно с прилежащите лихви от 16 374.00 лв. и допълнително установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 353.29 лв. и са начислени лихви в размер на 235.87 лв.; за 2008 г. в размер на 297.72 лв. и са начислени лихви в размер на 153.86 лв.; за 2009 г. в размер на 1 429.28 лв. и са начислени лихви в размер на 577,05 лв.; за 2010 г. в размер на 1588.03 лв. и са начислени лихви в размер на 477.23 лв.; за 2011 г. в размер на 1916.20 лв. и са начислени лихви в размер на 377.30 лв.; за 2012 г. в размер на 824.34 лв. и са начислени лихви в размер на 77.79 лв.; ДОО в размер на 12 109.57 лв. и са начислени лихви в размер на 6625.69 лв.; ЗО в размер на 5 183.46 лв. и са начислени лихви в размер на 1 627.84 лв. За да прогласи нищожността на ревизионния акт, съдът е приел, че същият е издаден при спазване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но в нарушение на чл. 118, ал. 2 от с. к., т. к. единият издател на акта не е сред лимитативно посочените експертни длъжности по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Решението е неправилно. Мотивите на административния съд, че ревизионният акт е нищожен, като издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са неправилни. Същите са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Посоченото тълкувателно дело е било инициирано за образуване с въпросът: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В новата редакция на разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК (действаща и към настоящия момент) императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК (отменена на 01.01.2017 г.). В случай, че е налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Предвид изложеното, доводите на касатора са основателни, че процесният РА не е нищожен, предвид издаването му от компетентен орган. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,