Решение № 13458 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 57/2012 г.

Решение № 13458 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 57/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Кирилов Туйов, чрез пълномощника му адв. Сандъкчиева, против Решение № 1653/3.11.2011 г. по адм. дело № 757/2011 г. на Административен съд - Благоевград. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът - началника на Митница - Югозападна, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Благоевград е бил сезиран с жалба срещу решение № 1000-0376 от 14.07.2011 г. на началника на митница Югозападна, потвърдено с решение № 641 от 2.09.2011 г. на директора на агенция "Митници". Същият е счел, че е сезиран с допустима, но неоснователна жалба. В мотивите на съдебния акт подробно е изложена фактическата страна по спора и е направен анализ на разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА). Според съда обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗВНАУА, в кръга на неговите правомощия, в писмена форма и при спазване на материалния закон и процесуалните правила. По отношение на жалбоподателя е установено, че са налице трите предпоставки по чл. 2 от ЗВНАУА, поради което е има право да иска възстановяване на надвнесен акциз. Съдът е счел, че спорът се отнася до размера на акциза, подлежащ на възстановяване, както и до началния момент, от който се дължи лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА. Относно първият спорен момент е изложил подробни съображения относно правилното формиране на размера на акциза, който се явява разликата между внесения акциз за употребявания лек автомобил и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя, определен по реда на чл. 40, ал. 2 (отм.) от ЗАДС. Относно вторият спорен момент съдът е приел, че административният орган правилно е определил началният момент, от който се дължи лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 1-во от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органа по приходите. В случая акцизът за процесния автомобил е бил дължим към датата на внасянето му, поради което приложение следва да намери чл. 129, ал. 6, изр. 2-ро от ДОПК, т.е. акцизът се възстановява със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановен и това е датата на влизане в сила на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили - 1.01.2011 г. Едно от основните оплаквания в жалбата е, че съдът не се съобразил с установената съдебна практика на СЕС. Оплакването е неоснователно, поради следното: от Стенограмата от обсъжданията на проекта на ЗВНАУА, от 41-то НС, от 18.11.2010 г., е видно, че законопроекта е изготвен в изпълнение на Решение С-2/09 г. от 3.06.2010 г на СЕС по преюдициално запитване на ВАС на РБ, относно облагането с акциз на употребявани автомобили. С него се урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на РБ употребявани автомобили, за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г., в който период попада и процесния случай. Законът е приет, съгласно предложения законопроект, с незначителни корекции, като с него са съобразени т. 2 и т. 3 от даденото от СЕС тълкуване на чл. 110, първа алинея от ДФЕС, а именно: 1/ за "подобност на стоките", внесени като употребявани превозни средства в РБ, с регистрираните на нейна територия употребявани превозни средства, които са внесени в РБ като нови, независимо от произхода им; и 2/ за недопускане на диференциран режим на акциза, прилаган от РБ към автомобилите, щом като същия обременява по различен начин употребяваните превозни средства, внесени от други държави-членки и употребяваните превозни средства, вече регистрирани на територията на РБългария, внесени като нови превозни средства. Поради това оплакването в касационната жалба за нарушение на материалния закон, разбирано като нарушение на приложения от органа и съда ЗВНАУА и разпоредби от него, с чл. 90 от ДЕО /сегашен чл. 110 от ДФЕС/ е неоснователно. За периода, за който се претендира възстановяването на надвнесен акциз от внесен на територията на страната употребяван лек автомобил - м."WOLKSWAGEN", модел TUAREG, с мощност на двигателя - 228 кw, а именно - 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г., е приложим ЗВНАУА - чл. 1, ал. 1 от с. закон. По делото не е било спорно, че касаторът е лице, което има право на възстановяване, че се касае за употребяван автомобил и че са спазени процедурните правила за издаване на оспореното решение. Спорен е останал въпроса за размера на признатия от органа надвнесен акциз, съгласно правилото на чл. 3, т. 1 от този закон. Тълкуването на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗВНАУА налага извода, че с нея е прието, че се касае за подобни стоки, поради което и в съответствие с цитираното Решение на СЕС по дело С-2/09 г., не следва да се допуска диференцирам режим на акциза за тези стоки /употребявани превозни средства, внесени от други държани членки и употребяваните превозни средства, вече регистрирани в РБ, но внесени като нови/, поради което и "надвнесения акциз", по смисъла на тази разпоредба, представлява разликата между внесения акциз за употребявани автомобил и размера на акциза за нов автомобил, със същата мощност на двигателя, определен по реда на чл. 40, ал. 2 /отм., ДВ, бр. 44/2009 г., в сила от 1.01.2010 г./ от ЗАДС. По този начин законодателя е игнорирал разликата в акцизите, установени за тези стоки, в полза на употребяваните превозни средства. Предвид изложеното, като е приел, че чл. 3, т. 1 от ЗВНАУА, е приложен правилно, съдът не е нарушил материалния закон и решението му се явява законосъобразно в тази част. Съответно на това определения размер надвнесен акциз по отношение на касатора е определен правилно. Доколкото правоимащото лице се явява активно легитимирано да реализира правото на възстановяване на надвнесен акциз по реда на чл. 7 и сл. от ЗВНАУА, то има право да претендира и възстановяване на лихви за същия този акциз, което е изрично уредено чрез разпоредбата на чл. 4 от ЗВНАУА. В същия нормативен акт обаче няма изрична правна норма, която да урежда началния момент, от който следва да бъде начислена обсъждана лихва. При разглеждане на спора следва да се съобразява и датата, на която лицето е внесло дължимия акциз, понеже именно към този момент ще възникне и разликата, която законово е определена като надвнесен акциз. Към този момент този надвнесен акциз се явява и недължимо събран. В закона е уредена процедурата за възстановяване на надвесен акциз, като компетентният административен орган трябва да прецени правото на възстановяване, като след възникването му, следва да присъди и лихвите по повод установяване на надвнесена сума за акциз. Началният момент на дължимост на лихвата не следва да се обвързва с влизането в сила на нормативния акт, който регламентира възстановяването на надвнесен акциз. Последният се явява такъв не по силата на закона, а по силата именно на изпълнение на публичното задължение за внасяне на акциз в размер над следващия се. Законовата уредба на тази категория правоотношения не следва да се обвързва с правните последици при изпълнение на това паричното задължение. Настоящият съдебен състав не възприема извода на първоинстанционния съд, че задължението за лихва възниква на датата на влизане в сила на нормативния акт с позоваване на чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК. Понеже § 1 от ДР на ЗВНАУА препраща към разпоредбите на ДОПК за неуредените случаи няма пречка да се извърши преценка за приложимостта в конкретния спор на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. В тази правна норма са уредени две хипотези, при който се дължи законна лихва и разграничителният момент е дали внасянето или събиране на тези недължимо внесени или събрани суми е въз основа на акт на органа по приходите или внасянето или събирането на тези суми е в резултат на декларация от задълженото лице и това е осъществено от него. Възстановяването на такива суми в последната хипотеза изисква реализиране на административно производство, което се инициира от самото заинтересувано лице. По делото се установява, че такова административно производство е осъществено, но то е по реда на чл. 7 и сл. от ЗВНАУА, поради което следва да се възприеме хипотезата, че сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени и това е датата на депозиране на искането за възстановяване. С оглед на изложеното по-горе началният момент е 17.06.2011 г., когато е направено и депозирано искането за възстановяване под вх. № 8703/280 от 17.06.2011 г. от страна на лицето. По делото се констатира, че с оспорения административен акт е определена дължимост на законната лихва от по-ранен момент - 1.01.2011 г., което е по-благоприятно за него. При съобразяване с принципа за reformatio in peius (забрана за влошаване на положението при обжалване), обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и в тази част. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение