Решение № 181 от 9.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 69/2014 г.

Решение № 181 от 9.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 69/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Х. Г. против присъда № 220 от 28.ХI.2013 г. по внохд № 387/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Оплакването в жалбата е свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането е за изменяване на присъдата с намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода и отмяна на наложеното наказание конфискация. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата, докато прокурорът я намира за неоснователна и предлага оставяне на въззивната присъда в сила. ВКС установи: С присъда № 34 от 9.IХ. 2013 г. по нохд № 244/2013 г. на Хасковския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Г. Х. Г. е признат за виновен в това, че в периода II. 2008 г. - ХII.2009 год, в качеството си на упълномощен представител на [фирма]-/населено място/, е използвал документи с невярно съдържание-55 фактури с описани в тях несъществуващи покупко-продажби, на които фактури се позовал в 5 справки-декларации, подадени в ТД на НАП-Хасково съгл. чл. 125 ЗДДС, като приспаднал неследващ се данъчен кредит от 56 082.17 лв. и с това избегнал плащането на 41 335.69 лв. дължим ДДС, представляващ особено големи размери, за което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 и чл. 26 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК до 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, и с конфискация на ? ид. части от стопански склад върху 420 кв. м и нежилищна площ върху 105 кв. м, двата имота находящи се в [населено място], Г. е признат за виновен и в това, че бивайки длъжностно лице като упълномощен представител на упоменатото дружество, и в кръга на службата си, е съставил документи с невярно съдържание-3 фактури от 4 и 22.ХII. 2009 г., в които удостоверил неверният факт, че е продал стока за общо 112 542.80 лв. на румънския търговец /име/-с цел да ги използва пред ТД на НАП-гр. Хасково като доказателство за извършена, облагаема по ЗДДС, сделка, за което и на основание чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК е осъден на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК до 1 г. лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на Г. е определено общо наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и конфискация на обектите, посочени по-горе. С обжалваната въззивна присъда е отменено осъждането на Г. за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, както и определянето на общо наказание по чл. 23, ал. 1 НК, а в останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна доколкото засяга дейността на съда по оценката на обстоятелствата от значение за индивидуализирането наказанието на подсъдимия. Лишаването от свобода е определено при подчертано доминиране на смекчаващите такива вместо при техния "лек превес", както първоинстанционният съд е приел и с която констатация въззивният съд се е съгласил. Г. е премиран още с отлагане от изтърпяване на лишаването от свобода- след редукцията му по сегашната редакция на чл. 58а, ал. 1 НК -въпреки друга от констатациите, за нееднократно проявяваната склонност към измама, изведена от характеристичната му справка. Изготвилият жалбата защитник се е позовал още на "своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението", "особеностите на последното и дееца" и "подбудите за извършване на престъплението", както и на възрастта на Г., сега на 49 години, които неясно защо е счел за смекчаващи отговорността на Г.. Основателността на жалбата идва от твърдението за допуснато нарушение на материалния закон, върху което се акцентира в представените в съдебно заседание писмени бележки. Изготвилият ги защитник е прав като твърди, че при наличието на две различни редакции на чл. 58а НК - една към периода на извършеното престъпление по чл. 255, ал. 3 НК и друга към този на неговото санкциониране, при това със съществени отлики помежду им-съдът е трябвало да изложи съображения, коя от тях счита по-благоприятна за дееца. Вярно е, че в размер на 2 години и 8 месеца лишаването от свобода се явява съобразено с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - към който при определянето на наказанието е препращал чл. 58а в предишната му редакция-но същото не може да се каже и за конфискацията при дадената с ал. 3 на същия чл. възможност тя да не се наложи. Липсата на мотиви във вр. с чл. 2, ал. 2 НК не позволява да се разбере волята на съда по отношение най-вече на необходимостта от налагане на по-лекото наказание и затова въззивната присъда следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК ВКС