Решение № 208 от 20.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3120/2015 г.

Решение № 208 от 20.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3120/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 190/22.06.15 г., постановено по т. д. № 285/15 г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 85/05.02.15 г. по т. д. № 1537/14 г. на Варненския окръжен съд и са отхвърлени предявените евентуални искове от касатора против [фирма], [населено място] за връщане на сумата 93686,42 лв., като получена на отпаднало или несъществуващо основание (цена за достъп до ел. разпределителната мрежа) по 9 бр. фактури, издадени в периода 11.10.12 г. - 05.06.13 г., и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата 10405,64 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 17.07.14 г. - 22.08.14 г. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да се отмени и се уважат главните искове по чл. 55, ал. 1,пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, респ. да се уважат евентуалните искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски. Третото лице помагач КЕВР, [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът - ищец по иска, е производител на ел. енергия от възобновяем източник. Вятърната електроцентрала /ВяЕЦ/ Храброво с мощност 4 MW с договор от 29.07.10 г. е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] и е въведена в експлоатация на 27.12.10 г. На 06.01.11 г. е сключен договор за продажба на произведената ел. енергия на крайния снабдител - купувача [фирма], който съгласно чл. 94а, ал. 3 ЗЕ и чл. 31 ЗЕВИ е длъжен да изкупува произведената ел. енергия от възобновяеми източници на присъединените към електроразпределителната мрежа производители при преференциална цена, определена от ДКЕВР. С изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 г. съгласно чл. 84, ал. 2 производителят е бил длъжен да сключи договор за достъп с оператора на мрежата, в случая с ответника по иска [фирма]. С решение № Ц-33/14.09.12 г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел. енергия, на основание на което касаторът е заплатил за периода октомври 2012 г. - юни 2013 г. общо сумата от 93686,42 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12 г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 9484/25.06.13 г. по адм. д. № 6473/13 г. на ВАС. Въззивният съд е изложил съображения, че отмяната от административния съд - на решението на ДКЕВР, касае единствено определената от регулаторния орган цена на достъп и това решение има действие спрямо всички /чл. 177, ал. 1 АПК/. Гражданският съд следва да зачете решението по административното дело съгласно чл. 302 ГПК, като съобрази гражданскоправните последици, настъпили в резултат на отмяната му спрямо неучаствалите в административното производство лица. Плащането на цената е извършено по силата на създадени облигационни отношения и при предвиден в закона механизъм за определяне на временна цена, предварително изпълнение на решението за цената и компенсация при въвеждане на окончателна цена. Отмяната на решението не се отразява на валидността на сделката и няма за последица отпадане с обратна сила на основанието за плащане, а само възниква правото за компенсация след определяне на окончателната цена. По тези съображения е отхвърлен и евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като неоснователен и не е направено произнасяне в мотивите по отношение на третото лице помагач КЕВР. С определение № 452/30.05.16 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: "Имат ли решенията ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?"за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Становището на състава на ВКС произтича от следното: След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/23.12.15 г. по т. д. № 2956/2014 г. на I т. о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на II т. о, решение № 155/11.01.16 г. по т. д. № 2611/2014 г. на II т. о., решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на II т. о. и решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на II т. о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2, пр. 1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл. 290 ГПК и други решения, като в решение № 126/16.08.16 г. по т. д. № 1592/15 г. на I т. о. касационното обжалване е допуснато по въпроса подлежат ли на връщане паричните престации, когато размерът на задължението по възникнало правоотношение между гражданско правни субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен. Основавайки се на цитираната практика на ВКС, че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата "достъп", отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации, съставът е приел, че последиците от отмяната се заличават от момента на издаване на решението, представляващо незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Даденото разрешение е споделено и в решение № 162/04.10.16 г. по т. д. № 3245/15 г. на I т. о., решение № 164/04.10.16 г. по т. д. № 160/16 г. на I т. о., решение № 138/05.10.16 г. по т. д. № 2355/15 г. на II т. о., решение № 137/05.10.16 г. по т. д. № 2327/15 г. на II т. о., решение № 136/05.10.16 г. по т. д. № 2727/15 г. на II т. о., решение № 175/31.10.16 г. по т. д. № 1089/15 г. на I т. о., решение № 131/01.11.16 г. по т. д. № 1320/16 г. на I т. о., решение № 177/01.11.16 г. по т. д. № 2053/15 г. на I т. о., решение № 194/02.11.16 г. по т. д. № 2706/15 г. на II т. о., решение № 170/08.11.16 г. по т. д. № 3012/15 г. на I т. о., решение № 171/08.11.16 г. по т. д. № 3046/15 г. на I т. о., решение № 128/11.11.16 г. по т. д. № 2354/15 г. на II т. о. Отговорът на правния въпрос може да се обобщи в смисъл, че: "Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД. ". Настоящият състав на Търговска колегия споделя практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, поради което приема, че въззивното решение не съответства на тази практика и следва да се отмени. Основанията за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, въведени от касатора, както и изложените в отговора на касационната жалба възражения, представляват правни доводи във връзка с характера на възникналото правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и съответно за последиците от неговата отмяна по съдебен ред, разрешени в отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. Ответникът по жалбата заявява и довод, че преценката за обогатяване или обедняване следва да се направи при определяне на обезщетение на увредените лица в резултат на приложението на незаконосъобразния административен акт. Съставът на ВКС намира посочения довод за неоснователен. С отпадане с обратна сила на административния акт за определяне на цената, същата не се е дължала в посочения от регулаторния орган размер и към момента на определянето й, но предвид предварителното изпълнение на административния акт, основанието за връщането й е по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Предявената претенция не се основава на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, за да са от значение размерите на обогатяването и на обедняването. Възможността за определяне на компенсаторни мерки по чл. 32, ал. 2 ЗЕ цели възстановяване на последиците при евентуално неоснователно обогатяване, но не санира административния акт, обявен по съдебен ред за незаконосъобразен. От друга страна, с последващото Решение Ц-6/13.03.2014 г. регулаторният орган е определил окончателната цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на енергия от възобновяеми източници на 0.00 лв./МВтч., считано от 13.03.2014 г. По делото са установени релевантните за отговорността по чл. 55 ЗЗД факти и обстоятелства, поради което ВКС следва да разреши спора по същество, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия. Между страните е безспорно, че за осъществения достъп от оператора на мрежата - в случая от ответника по иска [фирма], и определените с решение № Ц-33/14.09.12 г. от ДКЕВР временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел. енергия, касаторът е заплатил за периода октомври 2012 г. - юни 2013 г. общо сумата от 93686,42 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12 г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 9484/25.06.13 г. по адм. д. № 6473/13 г. на ВАС, поради което платените суми следва да се върнат на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи в размер на сумата от 93686,42 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва от датата на получаването на поканата за плащане (17.07.13 г.) съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД до предявяване на иска, определена в размер на 10405,64 лв. В диспозитива на въззивното решение неточно е посочена като дата на поканата - 17.07.14 г., вместо 17.07.13 г. Видно от исковата молба като главен е предявен искът на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което съдът не следва да се произнася по евентуално заявеното основание на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По разноските. Касаторът има право на заплащане на направените разноски за производството в трите съдебни инстанции в пълен размер от 18491,52 лв. по представения списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд