Решение № 9817 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2011 г.

Решение № 9817 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Лиляна Янкова Арнаутска от гр. София, срещу решение от 30.11.2010 г., постановено по адм. д. № 3182/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, постановено по недопустима жалба, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на "Ню Бояна филм" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу Заповед № РД-50-263/07.11.2002 г. на кмета но СО - район "Витоша. Ответникът по касационната жалба "Ню Бояна филм" АД в писмена защита, чрез процесуалния си представител изразява становище на неоснователността й Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, Софийски градски съд, административно отделение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Ню Бояна филм" ЕАД, Заповед № РД-50-263/07.11.2002 г. на кмета но СО - район "Витоша, с която на основание § 6, ал. 6 ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86а, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), е одобрена поправка на кадастралния план на имот без планоснимачен номер за попълване на нов имот планоснимачен № 120, в м. "Национален киноцентър", гр. София. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не е спазена процедурата по чл. 86а, ал. 2 във връзка с чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), като актът за непълноти в кадастъра не е подписан от жалбоподателя, което води до незаконосъобразността на заповедта. Решението е постановено по допустима жалба, тъй като теренът е отреден за държавен киноцентър през 1948 г., като е одобрен регулационен план за филмов център "Българска кинематография", в последствие Национален киноцентър и "Ню Бояна филм" ЕАД, а процесният имот планоснимачен № 120 попада в имота на Национален киноцентър съгласно кадастрални листове 660 и 661, сега в капитала на дружеството. В този смисъл е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда. С оглед на това дружеството е заинтересуван собственик по смисъла на чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), след като пряко се засяга имотът му и жалбата му е била процесуално допустима, както и постановеното решение е допустимо. Решението е правилно. Заповедта е издадена по § 6, ал. 6 ПР на ЗУТ, действала към момента на издаване на заповедта, която препраща при одобряване поправки и непълноти в кадастрален план към досегашния ред, т. е. реда по отменените ЗТСУ и ППЗТСУ. Съгласно чл. 86а ППЗТСУ (отм.), разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) се прилагат и за попълване на кадастралния план с имоти, правото на собственост, върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и др. реституционни закони, което се извършва след провеждане на процедурата по чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.). Съгласно този текст нанасянето на непълноти и грешки в кадастралния план се извършва, след съставяне на акт за това на самото място, който се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересуваните собственици. В конкретния случай представител на "Ню Бояна филм" ЕАД, като пряко заинтересуван собственик, не е подписал съставения акт за констатиране на непълноти и грешки, поради което при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че при издаването на заповедта е нарушена предвидената законова процедура, което води до незаконосъобразност на заповедта. Правилно е прието също така, че е налице спор за материално право, който следва да бъде решен преди нанасянето на имота в кадастъра. В същия смисъл е и чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР. Като се има предвид изложеното не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК