Решение № 15634 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2016 г.

Решение № 15634 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 4542 от 28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 5760/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба на КЕВР, подадена чрез юрисконсулт Тренева, се оспорва решението в осъдителната му част. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и се иска решението да бъде отменено. Твърди, че съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, искът за обезщетение е допустим при изцяло отменен акт, а не и при изменен акт. В конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Оспорва решението и в частта, с която на Комисията не са присъдени разноски, въпреки че решението има и отхвърлителен диспозитив. В касационната жалба на "О. М." АД се оспорва решението в отхвърлителната му част, и в частта на разноските, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен е изводът на съда, че е налице прихващане от страна на КЕВР на част от дължимите вреди. Оспорва се и самото прихващане, извършено от съда с постановения съдебен акт. Моли да се отмени решението в обжалваната му част. Претендира заплащане на разноски по делото и на юрисконсултско възнаграждение. По делото е подадена и частна жалба от "О. М." АД срещу определение № 4514/04.08.2016 г. по адм. д. № 5760/2014 г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Иска се да бъде изменено решението, като бъдат присъдени разноските в пълен размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на КЕВР, а за основателност на касационната жалба на "О. М." АД. Съдът правилно стига до извод за допустимост на иска за вреди, като се позовава на решение № 8822/26.09.2007 г. на ВАС, Петчленен състав по адм. дело № 5673/2007 г., с което е отменен АУПДВ № УДВ-4/22.05.2006 г. на ДКЕВР. Основателно е оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е допуснал въпроси към вещото лице по назначената ССчЕ относно начина на изчисление и лихвите, което се е отразило на анализа на доказателства и е довело до неправилни правни изводи. Основателно е възражението на "О. М." АД, че КЕВР не е установила по основание и размер претендираните суми, за които съдът е приел, че може да се прихванат. Това установяване става само, чрез АУПДВ. Първоинстнационният съд необосновано е приел, че такова прихващане може да бъде направено. В мотивите на решението няма посочено законово основание за такова прихващане. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на "О. М." АД, правоприемник на "О. И." АД, с която е предявен срещу Комисия за енергийно и водно регулиране/КЕВР/ иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - АУЧДВ № УДВ-4/22.05.2006 г., отменен с влязло в сила решение от 26.09.2007 г. по адм. дело № 5673/2007 г. на ВАС в размер на 15 008,92 лева, представляващи незаконосъобразно събрана от КЕВР сума за дължими годишни лицензионни такси, ведно със сумата 4925,56 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.02.2009 г. -31.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата /15 008,92 лв./, от подаването на исковата молба до окончателното изплащане и сторените по делото разноски. С обжалваното решение Административният съд - С.-град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "О. М." АД обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вследствие на незаконосъобразен административен акт - АУЧДВ № УДВ-4/22.05.2006 г., отменен с влязло в сила решение от 26.09.2007 г. на ВАС по адм. дело № 5673/2007 г. в размер на 1980,08 лева, представляващи незаконосъобразно събрана от КЕВР сума за дължими годишни лицензионни такси, ведно със сумата 678,61 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.02.2009 - 31.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата /1980,08 лв./, от подаването на исковата молба/16.02.2012 г./ до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил исковите претенции за заплащане на главница за разликата между присъдения до пълния претендиран размер от 15 008,92 лв. поради уважено възражение за прихващане от страна на ответника и за заплащане на лихва за разликата между присъдения до пълния претендиран размер от 4925,56 лв., поради частично погасяване по давност и недоказаност, както и да заплати сторените в производството разноски в размер на 494,07 лв. по съразмерност на уважената част на исковата претенция. Административният съд е приел, че искът е частично основателен. С решението на ВАС от 26.09.2007 г. по адм. дело № 5673/2007 г. на ВАС за ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди, вследствие на недължимо платени суми, както за главница, така и за лихва. Ето защо и доколкото длъжникът/ответник, в случая КЕВР/ не е посочил на 29.02.2008 г. кое точно задължение погасява, то и ищецът правилно е приложил разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, като е приел, че с преведената сума първо е погасена лихвата, а след това и частично главницата. Какъв е техният размер е определено от заключението на експертите. По претенцията за лихва за забава съдът е приел, че началният момент на забавата е 26.09.2007 г. Ищецът претендира лихва за забава в размер на 4925,56 лв. за периода 01.02.2009-31.01.2012 г. Към датата на исковата претенция-16.02.2012 г. и разпоредбата на чл. 111 б. в от ЗЗД, както и чл. 115 б. ж от ЗЗД, с оглед на направеното възражение за давност, същото се явява основателно за периода 01.02.2009-16.02.2009 г., като в останалата му част не се явява погасено по давност. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД, чл. 75, ал. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Постановеното решение е недопустимо. От изложената фактическа обстановка става ясно че, с АУПДВ № УДВ-4/22.05.2006 г. ДКЕВР/понастоящем КЕВР/, задължава праводателя на ищеца "Г. С. З." ООД задължения за заплащане на следните суми - първоначални такси за повторно издаване на лицензия за разпределение и лицензия за снабдяване с природен газ в общ размер 30 000 лв. и годишна лицензионна такса за 2004 г., дължима през 2005 г. в общ размер 5428,04 лв. или обща сума по АУПДВ 35 428,04 лв. Ответникът образувал изпълнително дело № 359/2007 г. по описа на АДВ-РД - П., въз основа на акта и публичния изпълнител изпратил покана за доброволно изпълнение № 0359-000008/14.02.2007 г., като изискал заплащането на главница в размер на 35 428,04 лв. и лихва в размер на 5138,55 лв. На 21.02.2007 г. дружеството заплатило по банков път 40 566,59 лв. и на каса сумата от 92,52 лв. или обща сума в размер на 40 659,11 лв. АУПДВ Щ№ УДВ-4/22.05.2006 г. бил обжалван, като с решение № 8822/26.09.2007 г. ВАС петчленен състав по адм. дело № 5673/2007 г. го изменил. Първоначално вмененото задължение за заплащане на годишни лицензионни такси в размер на 30 000 лв. било отменено изцяло, а частта, с която се налагат годишни лицензионни такси в общ размер 5428,04 лв. бил намален на 5194,91 лв. Съдебното решение предвидило и съответно преизчисляване на законната лихва по така измененото задължение, без да се произнася по нейния размер. С предявения пред АССГ иск се претендира връщане на надплатената сума, начислена с АУПДВ. Както АУПДВ, така и събирането на сумите по тези актове, са производства, които се реализират по реда на чл. 165 и чл. 166 ДОПК. Разпоредбата на чл. 128 ДОПК предвижда специален ред, по който недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Това е специално производство, в което от една страна се установява размерът на надвзетата сума, а от друга страна - възраженията на прихващане на Националната агенция за приходите. По чл. 129, ал. 3 от същия кодекс, остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Административният съд е взел предвид определението от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6896/2012 г. на СРС, но неправилно е определил основанието на предявения пред него иск. Специалното производство по чл. 128 ДОПК изключва приложението на чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на това, решението като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а производството по делото - да бъде прекратено. На КЕВР следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 350 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции. Обжалваното определение № 4515/04.08.2016 г. по адм. д. № 5760/2014 г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора и по аргумент на чл. 143 АПК, на ищеца не се дължат разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,