Решение № 338 от 9.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 987/2013 г.

Решение № 338 от 9.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 987/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ю. С. М. - чрез защитник, срещу решение № 11/11.02.2013 г. по въззивно нохд № 320/2012 г. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че в частта, в която е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила като са взети предвид обстоятелства, установени с неприети по предвидения процесуален ред доказателствени източници, довело до нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. С касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК се обосновава искането за изменение и отлагане на изпълнението за максимално предвидения срок на изпитание. Оспорва се основателността на жалбата, съдържаща искане за увеличаване на наказанието и размера на обезщетенията по предявените граждански искове. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци С. Ш. лично и М. Ш., М. Ш., С. Ш. чрез майка им и законен представител С. Ш. поддържат в жалбата си, че наказанието лишаване от свобода е занижено, поради което и явно несправедливо, а присъдените обезщетения са определени в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска се изменение в частта относно наказанието, което да се определи в максималния предвиден размер, както и в частта за гражданските искове, които да бъдат уважени в пълния предявен размер. Оспорва се основателността на жалбата на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура определя жалбите на страните като неоснователни и с липсата на поддържаните касационни основания за изменение мотивира искането си решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Разградският окръжен съд с присъда № 31/10.10.2012 г. по нохд № 240/2012 г. признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 16.03.2012 г. в с. В. в нарушение на правилата за движение - чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Л. Р. като деянието е извършено в пияно състояние. На основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б", пр. 1 вр. ал. 1, б. "в" вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 5 години. Приложил чл. 343г от НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 6 години от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 40 000 лева за С. Ш. и по 60 000 лева за М. Ш., М. Ш. и С. Ш. чрез С. Ш. като майка и законен представител, със законните последици. Отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери. Произнесъл се по въпроса за разноските, а с определението от 24.10.2012 г. и по въпросите за веществените доказателства и за размера на държавната такса. Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 320/2012 г. изменил присъдата в наказателно-осъдителната част като отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК и определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 8 800 лева върху уважения размер на гражданския иск. Потвърдил присъдата в останалата й част. Производството, образувано в Разградския окръжен съд по внесения обвинителен акт, е проведено по реда на глава 27 НПК "Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция". Подсъдимият М. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е направил задълбочен анализ на събрания на досъдебното производство доказателствен материал и е направил извод, че самопризнанието се подкрепя. Постановил е осъдителна присъда и е определил наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК в размер на 4 години и 6 месеца, намалено с една трета - на 3 години с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. По повод протеста на прокурора и жалбата на частните обвинители и граждански ищци въззивният съд е приел, че за постигане на целите по чл. 36 НК подсъдимият следва да бъде изолиран от обичайната среда и да изтърпи наказанието ефективно. В жалбата неоснователно се поддържа, че съдът е изменил присъдата в частта относно наказанието при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - бланкетни мотиви, пренебрегване на част от относимите обстоятелства и при липса на доказателства за обстоятелство, което е определено с по-голяма тежест. Въззивният съд по ясен и недвусмислен начин е заявил съгласието си с изводите в мотивите на обжалваната присъда, че са налице смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което и наказанието по размер е определено при условията на чл. 54 НК. Възприел е оценката на конкретно посочените обстоятелства, които подробно е изброил, с оглед тяхната тежест и значение на индивидуализиращи обществената опасност на личността на подсъдимия и на извършеното деяние. Обосновал е решението си да отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК с обстоятелство, което е от съществено значение при решаване на въпроса за индивидуализация на наказанието за конкретно извършеното - високата степен на алкохолно повлияване, установено по надлежния ред. Правилно съдът е приел, че от значение за решаването на въпроса за начина на изпълнение на наказанието са данните, съдържащи се не само в признанието на подсъдимия, но и в материалите от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 НПК, между които е справката от сектор КАТ-ОДП гр. Разград, в която е отразена санкцията за извършеното на 22.02.2003 г. нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП (л. 107 дос. пр.). Подсъдимият не само че и друг път е управлявал автомобил след употреба на алкохол, но и че е бил санкциониран, макар и по административен ред, с лишаване от право на управление и глоба. Констатираните най-тежки нарушения на правилата за движение, свързани с режима на скоростта и забраната да се управлява МПС в състояние на алкохолно повлияване, които са в причинна връзка с настъпилия резултат, несъставомерните последици, подбудите, въздействието върху обществото, правилно са мотивирали решението за необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието като възможност за поправяне и постигане на целите по чл. 36 НК. Въпросът за целите на наказанието не може да се разглежда едностранчиво и само с оглед на специалната превенция. Деянието съдържа висока степен на обществена опасност и правилно въззивният съд, за разлика от първоинстанционния съд, не е пренебрегнал значението на генералната превенция за възпитание и предупреждение на другите членове на обществото. Наказанието при правилно определения режим по ЗИНЗС не е явно несправедливо в смисъла на чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК. В жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци се съдържа искане за осъждане на подсъдимия в максималния размер. Както беше посочено по-горе наказанието се определя въз основа на цялостна и обоснована оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. От съдържанието на въззивното решение следва, че всички обстоятелства са взети предвид и оценени по начина, предписан в чл. 107, ал. 3 НПК и няма нарушение на правилата за индивидуализация. Не са налице основания за налагане на максималното предвидено в закона наказание за конкретно извършеното и личността на подсъдимия. В случаите на констатирано основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за касационната инстанция в чл. 354 НПК не е предвидено правомощие да увеличи наказанието. Неоснователно е искането в жалбата да бъдат увеличени размерите на присъдените обезщетения. В този смисъл въззивният съд правилно е мотивирал отказа си да уважи въззивната жалба като не е констатирал нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Всички относими обстоятелства са отчетени и правилно оценени. Установена е причинната връзка между извършеното от подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на Л. Р., както и действително настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на съпругата и непълнолетните деца от неочакваната и непредвидима загуба. Правилна е оценката на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, моралните страдания. Принципът за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, който е критерий както за основанието, така и за размера на обезщетението, не е нарушен. Определени са диференцирано, съобразно претърпените неимуществени вреди и действително извършеното от подсъдимия, поради което съответстват на моралната категория "справедливост". В този смисъл доводите за нарушение на закона при решаване на въпроса за гражданската отговорност са неоснователни. Предвид изложеното за липса на основания от предвидените в чл. 348, ал. 1 НПК за отмяна или изменение въззивното решение следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение