Решение № 11076 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. ЕКСПРЕС ЕООД, ЕИК 201663388, със седалище и адрес на управление гр. Костинброд, представлявано от управителя С. С. Т., чрез процесуалния му представител адв. Н. Стоянов срещу решение 7031 от 17.11.2023 г., постановено по адм. дело 8060/2023 г. от Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН-01-734 от 28.06..2023 г. на Комисия за защита на личните данни. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, както и решаване на спора по същество. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя списък. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението да остане в сила. Излага подробни съображения за неоснователност на наведените от касатора доводи. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата В. Г. Г., редовно уведомена за о.с.з. не взема становище. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение ППН-01-734 от 28.06..2023 г. на Комисия за защита на личните данни, с което на основание чл. 83, § 5, б. "а" вр. чл. 58, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679 на администратора на лични данни С. ЕКСПРЕС ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 6, § 1 и чл. 5, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 2016/679. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изисквания за формата на акта, при липса на допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Правилно АССГ е приел, че решението е издадено от компетентен орган съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗЗЛД вр. чл. 58, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679, в законоустановената писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Неоснователно е наведеното оплакване в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение. Противно на твърденията в касационната жалба обжалваното решение отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решаващият съд е изложил мотиви за постановяване на решението, като начинът на структуриране на същото не означава, че не е спазено законовото изискване за мотивиране на съдебния акт. В решението са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Фактическите установявания на съда, относно незаконосъобразното обработване на личните данни от страна на администратора "С. Експрес" ЕООД, без съгласието на Г., конституирана като заинтересована страна в съдебното производство, се базират на фактическите установявания на КЗЛД, чието решение е предмет на съдебната проверка. Именно тези фактически установявания и правната квалификация, под която същите са подведени, са били предмет на съдебната проверка. Правилно съдът е извършил анализ на разпоредбите на чл.6 и чл.5, §1, б "б" от Регламент 2016/679, които е прието от Комисията, че са били нарушени. Изложени са конкретни мотиви и относно тежестта на нарушението и наложената санкция, както и са отчетени смекчаващите отговорността на администратора обстоятелства, както и факта, че размерът на наложената санкция е определен към минималния предвиден и не са налице основания за налагане на друг вид мярка. Изводите на съда са последователни и логични и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Решението отговаря на изискванията на чл.172а, ал.1 и ал.2 от АПК за форма и съдържание, включително излагането на мотиви. Страните не спорят по установената от административния орган и от решаващия съд фактическа обстановка. От приложените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно е установено нарушение по смисъла на чл. 6, § 1 и чл. 5, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 2016/679, извършено от страна на администратора на лични данни, изразяващо се в това, че за периода от м. февруари до м. ноември 2022 година личните данни на В. Г. са обработени без да е налице някое от условията за законосъобразност на обработването, установени в чл. 6, § 1 от Регламента, като с действията си търговското дружество е нарушило принципите, свързани с обработването на личните данни и по-конкретно този по чл. 5, §1, б. б от Регламента. Касаторът оспорва единствено наложената санкция, като твърди, че КЗЛД не се е съобразила с конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е наложила несъразмерно административно наказание. В тази връзка настоящият състав споделя изцяло правните изводи на решаващия съд, към което препраща на осн. чл. 221,ал. 2 АПК без да се налага да ги преповтаря, тъй като те са формирани въз основа на прецизен и задълбочен анализ на представените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, на приетата за установена фактическа обстановка, която от своя страна кореспондира с доказателствата. При налагане на санкциите по ЗЗЛД, независимият административен орган действа при условията на оперативна самостоятелност и по целесъобразност, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с конкретната ситуация /Съображения 150 и 151 от Регламента/, при надлежно отчитане на естеството, тежестта и продължителността на нарушението и на последиците от него, както и на мерките, предприети, за да се гарантира спазване на задълженията по настоящия регламент и за да се предотвратят или смекчат последиците от нарушението. При това всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания глоба" или имуществена санкция" за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи. В зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай административните наказания глоба" или имуществена санкция" се налагат в допълнение към мерките, посочени в член 58, § 2, букви а з и й , или вместо тях. Когато се взема решение дали да бъде наложено административно наказание глоба" или имуществена санкция" и се определя нейният размер, във всеки конкретен случай надлежно се разглеждат конкретно посочените елементи. В случая правилно съдът е приел, че административният орган е процедирал законосъобразно при определяне на вида на санкцията, като в мотивите си е изложил както смекчаващите отговорността обстоятелства, така и отегчаващите и обосновано е приел превес на последните, предвид естеството на нарушението и наличието на предходно наложена, с решение ППН-01-358/2019 г. на КЗЛД имуществена санкция от 2 000 лв. за нарушение на чл. 32, § 4 от Регламент 2016/679. Правилно също така е прието, че оценката на това какви точно мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи във всеки отделен случай отразява и целта, преследвана с избраната корективна мярка преустановяване на нарушението и/или санкциониране на неправомерното поведение, или и двете. Ето защо доводите за неправилно приложение на материалния закон, изложени от касатора са необосновани. Неоснователни остават и наведените в касационната жалба твърдения относно нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Съдът е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, дал им е възможност да представят доказателствата във връзка с поддържаните тези, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с изложените възражения. Не се констатира нарушение на правото на защита. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото, фактическата и правната му сложност, претенцията на процесуалния представител на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена за настоящата инстанция в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение