Решение № 4078 от 18.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано по касационната жалба на КК-Хидро ООД, чрез процесуалните му представители адв. Ц. Димитрова и и адв. Д. Павлова, против Решение 6453 от 03.11.2022 г., постановено по адм. дело 4232/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяна на издадения от Басейнова дирекция Западнобеломорски район , гр. Благоевград административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда. Претендира разноски. Ответната страна Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", гр. Благоевград (БД ЗБР ), в писмена молба, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Е. Гикова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на КК-Хидро ООД против Решение ПО-01-51/30.03.2022 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане 41140118 от 09.09.2009 г., продължено с Решение ПО-01-13 от 09.02.2011 г. и с Решение ПО-01-15 от 30.01.2017 г. на директора на БД ЗБР , като е осъдил жалбоподателя да заплати разноски по делото в полза на ответника. За да постанови този резултат е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем за решаване на правния спор доказателства съдът е направил изводи, които противоречат на приложимия материален закон и не се споделят от настоящия съдебен състав. Продължаване срока на действие на разрешително се извършва от органа по чл. 52, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) тогава, когато са налице условията на чл. 78, ал. 2 от с.з. В случая отказът е постановен от компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ - директорът на БД ЗБР , по подадено в законоустановения срок заявление от притежателя му КК-Хидро ООД, гр. София. Отказът се основава на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, при възприета забрана по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, тъй като мястото на водовземане и засегнатия участък от водния обект попадат в зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ Водно тяло с код BG4ME700R101 и наименование на водното тяло: Р. Костена от изворите до вливане в река Места, като засегнатият участък от река Костена попада в Защитена зона по Натура 2000" - местообитания Река Места , с код BG0001021 по Директива за местообитанията, включена в списъка на 3ащитените зони приет с Решение на МС 802 от 04.12.2007 г. (обн. ДВ бр.107/2007 г.), обявена със Заповед РД-353/31.03.2021 г. на Министъра на околната среда и водите. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, на която се основава оспореното пред съда решение на директора на БД ЗБР , органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В случая административният орган е приел, че заявлението на КК-Хидро ООД, гр. София за продължаване на издадено му разрешително не може да бъде удовлетворено, тъй като би довело до нарушаване на нормативна разпоредба чл. 118ж, ал. 1 т. 4 ЗВ, след като обектът не попада и в изключенията на § 10 от ПЗР на приетия и влязъл в сила на 02.01.2018 г. Закон за концесиите, поради въвеждането му в експлоатация на 26.09.2011 г.. Неправилно е прието в обжалваното решение, че в случая се установява възприетото от административния орган нарушение на нормативни разпоредби въвеждащи забрана за продължаване на срока на издадено разрешително за водовземане. Разпоредбата на чл.118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ въвежда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, който гласи, че зони за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Установено е по делото и не е спорно, че мястото на водохващане по издаденото разрешение за водовземане попада в Защитена зона по Натура 2000" - местообитания Река Места , с код BG0001021 по Директива за местообитанията, включена в списъка на 3ащитените зони приет с Решение на МС 802 от 04.12.2007 г. (обн. ДВ бр.107/2007 г.), обявена със Заповед РД-353/31.03.2021 г. на Министъра на околната среда и водите. Основателно е твърдяното в касационната жалба, че има значение какви са забраните и ограниченията на дейности свързани със състоянието на водите в тези зони. Не е достатъчно установяването, че мястото на водовземане попада в защитени зони, след като забраната произтича пряко от нормативен акт. Разпоредбата на чл. 119а, ал. 5 ЗВ определя като зони за защита на водите и защитени територии или зони за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване . Съответно според чл. 119б ЗВ за териториите и зоните по чл. 119а, ал. 1, т. 5 могат да бъдат определени специфични изисквания към състоянието на водите, които трябва да се постигнат и/или поддържат според заповедта за обявяването, издадена по реда на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие, влязъл в сила план за управление на защитена територия или защитена зона, влязъл в сила план за действие за растителен или животински вид. След като в заповедта, по чл. 12, ал. 6 ЗБР за Защитена зона Река Места не се съдържат специфични изисквания към състоянието на водите и няма изведени забрани относими към тях, обстоятелството, че мястото на водовземане в случая попада в тази зона само по себе си не основава приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, послужил като основание за издаване на оспореното пред съда решение. Със заповедта са определени дължимите се от държавата мерки за защита на типове природни местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗБР в конкретната защитена зона. В оспореното пред съда решение на административния орган, макар да е посочено, че в подраздел 3.5 от ПУРБ 2016-2021 са определени и обявени зони за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване, то не е отчетено дали за посочените защитени зони има въведени ограничения или забрани във връзка с водовземането за производство на електроенергия и дали предвидените в него мерки засягат само поддържане на непрекъснатост на водните течения и движението на рибите. Отделно от това, съгласно разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ бр.61/2010 г. от 06.08.2010 г.), всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни се привеждат в съответствие с изискванията му при първото им изменение или продължаване. При позоваване именно на тази разпоредба срокът на разрешителното за водовземане на КК-Хидро ООД е продължен на два пъти с Решение ПО-01-13 от 09.02.2011 г. и с Решение ПО-01-15 от 30.01.2017 г. на директора на БД ЗБР , като при издаването им не са констатирани законови пречки по смисъла на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което решението на директора на БД ЗБР да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление на дружеството за продължаване на срока на разрешителното. Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена. Съобразно представения пред настоящата инстанция списък на разноските и доказателства за разходите са сторени разноски за държавни такси в размер на 420 лева, депозит за вещо лице в размер на 2 557. 30 лева и възнаграждения за адвокат пред двете инстанции в общ размер на 12 000 лева, платени по банков път съгласно извлечение от банкова сметка. Основателно се явява възражението за неговата прекомерност поради не особено високата фактическа и правна сложност на делото. Поради това възнаграждението за един адвокат следва да се редуцира до минимума, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер по 1 000 лева за инстанция или в общ размер от 2 000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение