Решение № 4241 от 4.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Ангелов, чрез пълномощник адв. Н. Петров срещу решение 6108 от 27.10.2021г. по адм. дело 6538/2021г.на Административен съд София град. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба иска отмяната на решението, ведно с произтичащите последици. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба началник на Гранично полицейско управление Калотина, чрез процесуалния си представител в представени писмени бележки, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събрания доказателствен материал по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на М. Ангелов, срещу отказ на началника на ГПУ - Калотина за издаване на заповед за връщане на вещ по чл.84, ал.9 ЗМВР, обективиран в писмо рег. 4379р - 14371/28.05.2021г. За да постанови този резултат, съдът е установил, че М. Ангелов, чрез адв. Петров е подал искане вх. 437900 - 607/27.04.2021г. до началника на ГПУ Калотина да му бъде върнат лек автомобил, марка "Тойота", модел "РАВ 4", с ДК [рег. номер], предаден доброволно с протокол по чл.84, ал.2 ЗМВР. В искането е посочено, че е изтекъл 60 - дневния срок за депозиране на искане за връщане на веща от държавата членка, въвела сигнала, поради което са налице предпоставките за връщането му на лицето, от което е иззет. Посочил е, че по случая е заведена преписка рег. 4379р ЗМ-44/2020г. по описа на ГПУ Калотина , по която е извършена проверка и постановен отказ за образуване на досъдебно производство. По искането е постановен оспорения отказ, обективиран в писмо рег. 4379р - 14371/28.05.2021г. на началника на ГПУ - Калотина, съгласно който спрямо процесният автомобил са налице основанията по чл.84, ал.11, т.2 ЗМВР. Съдът е приел от представените по делото доказателства, че позоваването от страна на административния орган на посочената в оспореното писмо разпоредба по чл.84, ал.11, т.2 от ЗМВР е неправилно, но постановения по същество отказ е законосъобразен, предвид наличието на предпоставките на чл.84, ал.8 от ЗМВР, които изключват приложението на ал.9 от с.з. Изложил е съображения, че в Д "МОС" е постъпило съобщение от бюро СИРЕНЕ Испания, в което се съдържа информация за собственика на установения автомобил и същият е заинтересован от неговото връщане, което се счита за изрично волеизявление от държавата, въвела сигнала за връщане на вещта. При тези данни, съдът е счел, че са налице предпоставките на чл.84, ал.8 от ЗМВР, които изключват приложението на ал.9 от с.з., поради което правилно и законосъобразно е отказано на Ангелов връщането на вещта по реда на чл.84, ал.9 от ЗМВР. Решението е неправилно. От представените по делото доказателства, съдът е установил правилно фактите по делото, но въз основа на тях е направил погрешни правни изводи. Възприетото от съда правно основание по чл. 84, ал.8 от ЗМВР, което макар и да съответства на доказателствата по делото, не е посочено в оспорения отказ, поради което няма правна възможност да се счита, че същият е съобразен с непосочено в него правно основание. Началникът на ГПУ "Калотина" е бил сезиран с искане от Ангелов за издаване на заповед по чл.84, ал. 9 от ЗМВР за връщане на доброволно предаден с протокол лек автомобил марка "Тойота РАВ 4", ведно с предадени вещи по опис, с доводи, че е изтекъл нормативно определения срок от 60 дни за подаване на искане от държавата - членка, въвела сигнала в ШИС завръщане на вещта. Съобразно обстоятелствената част на оспорения отказ, обективиран в писмото от 28.05.2021г. на началника на ГПУ "Калотина", след локализирането на автомобила на 17.06.2020г. на ГКПП Калотина, е установено, че рама номер JTMWRREV40D051714 и типовия стикер на автомобила, не отговарят на стандартите по програмата EUVID и са неистински. С постановление изх. 978/20г. от 12.01.2021г. по описа на РП - Сливница е постановен отказ за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345а, ал.1 от НК, но след изпращане на материалите по прокурорска преписка 978/2020г. по компетентност на Софийска районна прокуратура е образувано досъдебно производство ЗМ15063/2021г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. преписка 890/21г. С оглед изложените обстоятелства, според административния орган, към настоящия момент статута на процесния лек автомобил е приложим към чл.84, ал.11, т.2 ЗМВР. В мотивите на обжалваното решение е прието, че позоваването в писмото на тази норма е неправилно, но постановения отказ е законосъборазен като резултат, предвид наличието на предпоставките на чл.84, ал.8 от ЗМВР, които изключват приложението на ал.9 от с.з. На първо място, в обжалвания административен акт са посочени фактически констатации, които не се обхващат от посочената като правно основание норма на чл. 84, ал.8 от ЗМВР. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират и предмета на административното дело. Всъщност от тези факти произтича правото на органа да постанови този акт. В конкретния случай в оспорения административен акт са посочени фактическите основания, които кореспондират и на посоченото правно основание по чл.84, ал.11, т.2 ЗМВР. Фактически основания за наличието на предпоставките по чл.84, ал.8 от закона липсват, още по - малко правни такива. Такива фактически констатации не са наведени в административния акт, а всъщност съдът е допълнил административния акт с фактически и правни основания, които не могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваното писмо. Фактите по делото правилно са установени от първоинстанционния съд, но неправилно са подведени под правното основание по чл.84, ал.8 ЗМВР, което макар и съответно на доказателствата по делото, не е посочено в оспорения отказ и изводите на съда, че същия е законосъобразен, макар и на непосочено в акта правно основание са неправилни. Съгласно посоченото в отказа правно основание по чл.84, ал.11, т.2 от ЗМВР, което кореспондира и на изложените от органа фактически основания, ал.8 и ал.9 не се прилагат, когато вещта е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателното производство, образувано в Република България. Доказателства за наличието на някоя от посочените в чл.84, ал.11, т.2 ЗМВР хипотези не са представени по делото. В тези случаи вещта не подлежи на връщане по реда на ал.8 на посоченото в искането за връщане от държавата въвела сигнала в ШИС лице или по реда на ал.9 на лицето, от което е приета или иззета. В тези случаи вещта се предава по реда на Наказателно - процесуалния кодекс за целите на наказателното производство. В конкретния случай изводите на началника на ГПУ "Калотина" за наличието на основанието по чл.84, ал.11, т.2 от ЗМВР се основават единствено на образувано досъдебно производство с постановление от 12.02.2021г. по пр. пр. 890/2021г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК. Доказателства за наложени обезпечителни мерки по НПК във връзка с образувано наказателно производство в някоя от хипотезите на ал. 11 не са представени по делото и липсват такива твърдения. Този извод следва пряко от разпоредбата на ал. 12 на чл.84 ЗМВР, постановяваща, че в случаите по ал.11, вещта се предава по реда на Наказателно - процесуалния кодекс за целите на наказателното производство. В случая тези предпоставки, изключващи приложението на ал.8 и ал.9 не само не са налице, за да се приеме, че оспорения отказ е законосъобразен, но са представени й доказателства за противното, приложение от страна на органа на хипотезата на ал.8 на чл.84 ЗМВР. В противовес на посоченото в оспорения отказ изключение на чл.84, ал.11, т.2 от ЗМВР, административния орган е издал заповед от 23.09.2021г. на основание чл.84, ал.8 от ЗМВР за връщане на иззетата вещ на испанското юридическо лице. Горното е потвърждение за липсата на посоченото в оспорения отказ правно основание по ал.11, т.2 на чл.84 ЗМВР. Като е установил фактите, които органът е счел за установени, които се подкрепят разпоредителната част на акта с оглед посоченото правно основание, но е счел, че отказа е законосъобразен на друго правно основание, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон. Поради това неправилното решение, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предвид недоказаност на посочените в отказа фактически и правни основания, оспорения административен акт бъде отменен и делото върнато като преписка на началника на ГПУ "Калотина" за произнасяне по подаденото искане с правно основание чл.84, ал.9 ЗМВР. Съобразно изхода на спора и направеното искане в полза на касатора следва да се присъдят сторените разноски в размер на 570лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса и 500лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021г. Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,