Решение № 2650 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2008 г.

Решение № 2650 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Св. Овчаров в качеството му на пълномощник на Теодора Йорданова Вълканова от гр. София, против решение № 3 от 12.02.2008 г. постановено по адм. дело № 3627/2007 г. от Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се мотивират подробно оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба приема, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Теодора Вълканова против заповед рег. № 1182 от 2.07.2007 г., издадена от полицейски орган при 01 РПУ - Столична дирекция "Полиция". За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган полицай при ОПС-ООП-СДП-01 РПУ-София, при спазване на материално-правните разпоредби на чл. 63, ал. 1, т. 2 вр. чл. 55 и чл. 56 от ЗМВР. В тази насока съдът е обсъдил и се е позовал на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното дирене. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни правни съображения относно наличието на материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че на 2.07.2007 г. около 21, 15 часа в гр. София, на кръстовището на бул. "Евлоги Георгиев" и бул. "Др. Цанков" жалбоподателката не е изпълнила полицейско разпореждане да напусне пътното платно и да не пречи на преминаващите МПС. Това наложило нейното задържане. Установено е също така, че за неизпълнение на полицейското разпореждане, на осн. чл. 55 от ЗМВР, на Вълканова е бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 702, а на 10.07.2007 г. и наказателно постановление, с което на осн. чл. 270, ал. 1 от ЗМВР й е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. При тази фактическа установеност изводите на съда, че заповедта е издадена при наличието на кумулативните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗМВР - надлежно предупреждение от полицейски орган и след отправяне на такова предупреждение лицето съзнателно да не го изпълни, като с това си поведение му създава пречки да изпълнява служебните си задължения, са законосъобразни. В тази насока съдът се е позовал на приложените по делото писмени доказателства. Законосъобразни са изводите на съда, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМВР няма характер на мерки за наказание и назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, т. е. задържането не е санкция за нарушаване на обществения ред, а само прекратява такива действия и създава условия за безпрепятствено опазване на обществения ред от страна на полицейските органи. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до (държавни органи, организации, юридически лица и) граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. На Главна дирекция "Охранителна полиция" като национална специализирана охранителна и контролна структура на МВР, е възложено опазването на обществения ред и противодействие на престъпността. Както предвижда чл. 52а ЗМВР, в изпълнение на тези задачи ГДОП извършва дейности по опазване на обществения ред и предотвратява, разкрива и разследва престъпления. Разпорежданията, които изхождат от полицейски органи, по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР, издадени в изпълнение на възложените им функции могат да бъдат писмени, устни или с действия, чиито смисъл е разбираем за лицата, до които се отнасят. Но всички те изхождат от държавен служител в служба "Полиция", който разпоредбата на чл. 53 ЗМВР приравнява на административен орган с властнически функции и разпореждането е в кръга на неговата компетентност. С издаването на това разпореждане е било упражнено правомощието, насочено към опазване на обществения ред. Решението не е постановено при поддържаните отменителни основания, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,