Решение № 6252 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2012 г.

Решение № 6252 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 131 и чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК-отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Еврофриго" АД със седалище в гр. София и адрес на управление ул. "Малашевска" № 1, ЕИК по Булстат: ххххххххх, представлявано от Марияна Стефанова Николова, подадена чрез пълномощника си адв. Зарева, срещу Решение № 245 от 08.06.2011 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, по адм. д. № 2269 по описа на същия съд за 2005 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 592/10.02.2005 г., издаден от данъчен орган - ръководител екип в ТДД гр. София, ДП"Сердика", потвърден с решение № 1040/27.04.2005 г. от Директора на РДД гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 10600 лв. за данъчен период м. ноември 2003 г. по фактура № 2429/07.11.2003 г., издадена от "Столичен автотранспорт" ЕАД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отмяна на административния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София като правоприемник на РДД гр. София - в с. з. се представлява от юрк. Петрова, която оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Градският съд е установил, че ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Този извод се споделя от касационната инстанция. Съдът подробно е описал фактическата обстановка, като по отношение на същата страните не спорят. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетите факти са съобразени със събраните по делото доказателства. Спорът по делото е правен и се свежда до приложението на ЗДДС (отм.). Данъчният орган е отказал спорното право по фактура с предмет аванс по договор от 29.10.2003 г., издадена от "Столичен автотранспорт" ЕАД. Въз основа на този договор издателят на фактурата и касаторът са се споразумели последният да ползва част от газопровод, собственост на "Столичен автотранспорт" ЕАД, за което дължи заплащане на възнаграждение. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че газопроводна мрежа е изпълнена, но тя е собственост на "Столичен автотранспорт" ЕАД. Отклонения към обектите на жалбоподателя също са изпълнени, но захранване не е направено, поради липса на инсталация, такава не е изпълнена. За да постанови обжалваното решение, Съдът е приел, че фактурата не документира осъществена доставка, поради което не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС (отм.), а оттам и ДДС е неоснователно начислен. Решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Приложимите законови разпоредби относно данъчното събитие се намират в чл. 24 ЗДДС (отм.). По силата на тази законова норма данъчното събитие е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл. 7-10 от закона, извършена от данъчнозадължено по закона лице. Разпоредбата на чл. 25 ЗДДС (отм.) третира датата на възникване на данъчното събитие и в случаите на услуги предвижда, че то възниква на по-ранната от двете дати: датата на завършването на услугата или датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Доколкото спорната фактура е с предмет авансово плащане, предмет на доказване по делото е било осъществяването или не на такова плащане. Страните са постигнали договореност заплащането да се извърши по банков път в 7-дневен срок след сключването на договора. Правилно Съдът е изтъкнал, че плащането по банков път се счита за извършено след заверяване на сметката на кредитора. От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка (правото на данъчен кредит без съмнение на първо място предполага осъществена такава), в негова тежест е било да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Според общите правила на доказване всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който е трябвало да докаже по пътя на пълно насрещно доказване, че доставката по фактурите е реално извършена. Такова доказване по делото не е проведено. Доказателства за плащане не са били представени нито на ревизиращия орган, нито в хода на съдебното производство. Правилно е позоваването на необорената презумпция за вярност на фактическите констатации в ДРА. Следва да се допълни, че според отменения ЗДДС, за разлика от сега действащия, авансовото плащане не е юридически факт, по силата на който възниква данъчно събитие без да е необходимо изследване реалността на фактурираната доставка. Съдът е анализирал датата, от която договорът има действие, при което е установил, че страните са уговорили това да стане от съставяне и подписване на двустранен протокол за захранване на газопровода с природен газ. При това положение основателно градският съд се е позовал на непородена правна сила на договора поради липса на захранване с газ. Правилно е съобразено заключението на СТЕ, което сочи невъзникнало данъчно събитие като основание за начисляване на ДДС от доставчика. Споделят се и разсъжденията в съдебното решение за това, че данъчната фактура като частен документ удостоверява вече настъпило данъчно събитие. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена доставка, каквато в случая не е доказана. Като е приел същото, градският съд е постановил правилен съдебен акт. Касираното решение не страда от пороците, посочени в жалбата, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът няма право на разноски, а претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, тъй като първата съдебна инстанция не му е присъдила такова. Определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото възлиза на 662 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение