Решение № 439 от 21.10.2025 г. на ВКС по дело № 20258002200508/2025 г.

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдената В. Г. К. за възобновяване на НОХД № 447/2024 г. на Добричкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 414/13.11.2024 г. (потвърдено с решение на Варненския апелативен съд от 09.04.2025 г. по ВЧНД № 393/2024 г.), с което е било извършено ново групиране на наложени на осъдената наказания по реда на чл. 25 от НК, като на основание чл. 24 от НК общото наказание от 1 година и 4 месеца е било увеличено с 8 месеца. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че с прилагането на чл. 24 от НК е допуснато отклонение от принципа ne bis in idem, доколкото при предходна кумулация по ЧНД № 159/2024 г. (обхващащ всички дела, включени в новото групиране без това по НОХД № 447/2024 г.) също е бил приложен чл. 24 (увеличение на общото наказание с 2 месеца) и наказанията са изтърпени и съответно приспаднати. Според защитата чл. 24 от НК може да бъде прилаган само веднъж при спазване на изискването увеличението на общото наказание да е най-много с ½. Сочи се още, че при постановяване на съдебния акт не са съобразени данните за семейното положение на осъдената като майка на две малолетни деца. Претендира се отмяна на определението на първоинстанционния съд и решението на Варненския апелативен съд за неговото потвърждаване в частта относно приложението на чл. 24 от НК. Защитникът на осъдената адвокат И. П. поддържа искането по изложените в него основания. Редовно призована за с. з. пред ВКС осъдената В. Г. К. не се явява. Прокурорът от ВП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като при всяко групиране на наказанията съдът има право отново да прецени приложението на чл. 24 от НК. В случая, съдилищата са изложили аргументи за завишената обществена опасност на осъдената, която е многократно наказвана и въпреки изтърпените по-рано наказания лишаване от свобода същите не са довели до нейното превъзпитание, с които е обосновано увеличеното общо наказание. Предлага искането за възобновяване да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е НЕОСНОВАТЕЛНО. Предмет на проверка е определението по НОХД № 447/2024 г., с което е извършено повторно групиране на наложените на осъдената наказания по влезли в сила присъди – по повод опасения за незаконосъобразно прилагане на чл. 24 от НК. Кумулацията на отделните наказания е извършена законосъобразно и правилно. По отношение на молителката К. са постановени множество присъди, но атакуваното определение групира наказанията само по последните четири от тях - за извършени в реална съвкупност престъпления грабежи и противозаконно ползване на чужда банкова карта. Определеното общо наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода (наложено по споразумение от 13.11.2024 г. по НОХД № 447/24 г. на Добричкия окръжен съд) е увеличено по реда на чл. 24 от НК допълнително с 8 месеца. Преди влизане в сила на това споразумение Поповският районен съд е направил с определение № 77/15.08.2024 г. по ЧНД 159/2024 г. кумулация, в която е взел предвид предишните наложени наказания на К., най- тежкото от които е било в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което увеличил с 2 месеца, като подлежащото на изпълнение наказание е било 8 месеца лишаване от свобода. Впоследствие, със споразумението осъдената К. е призната за виновна в извършването на две престъпления, които се намират в съвкупност с останалите и това е наложило преуреждане на кумулацията на Поповския районен съд, за да могат в новата да се включат всички наказания, подлежащи на групиране. Осъдената К. останала недоволна от обстоятелството, че съдът за втори път увеличава общото й наказание. Твърдението, че повторното прилагане на чл. 24 от НК противоречи на принципа ne bis in idem е несъстоятелно. Не е налице признакът „idem“, тъй като второто по време групиране (с определение № 414/13.11.2024 г. по НОХД № 447/24 г. на Добричкия окръжен съд) включва неизвестни за Поповския районен съд (по ЧНД 159/24 г.) деяния, за които са й наложени наказания. Всеки съд, който извърша последващо групиране на наказания, наложени за престъпления преди влизане в сила на присъдите за тях, разполага с всички законови правомощия да преуреди групирането по начин, който съответства на нормативните изисквания по чл. 23-25 от НК, включително и да подложи на нова оценка необходимостта от увеличаване на наказанието по чл. 24 от НК, а така също и начинът на неговото изпълнение. В този смисъл е налице обилна и категорична съдебна практика. Правните последици настъпват с последното групиране и тъй като преуреждат предишно такова, ефектът на предишното се заличава. Когато се прави нова кумулация на наказания, невключени в предишно групиране, съдът определя едно общо най-тежкото наказание измежду всички включени в новата съвкупност. И то е такова по вид и по размер, каквото е определено с присъдата или споразумението, а предишното увеличаване по чл. 24 от НК не се взема предвид, тъй като това би нарушило закона. В настоящия случай, на групиране с определение № 414/24 г. по НОХД № 447/24 г. Добричкият окръжен съд е взел предвид две наказания по 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 873/23 г. на РС-Добрич и НОХД № 2728/23 г. на РС-Варна, наказанието от 5 месеца лишаване от свобода по НОХД №57/24 г. на РС-Попово и наказанията от 1 година и 4 месеца лишаване свобода и от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, наложени за две престъпления по НОХД № 447/24 г. на ОС-Добрич. По чл. 24 от НК е увеличено определеното общо наказание, като са изложени съображения за невъзможност чрез него да се постигне нужното корекционно въздействие при наличните данни за броя и тежестта на извършените деяния в съвкупността, явяващи се продължение на дългогодишна престъпна дейност. Коректно е приложен и чл. 25, ал. 2 от НК. При така изложените мотиви касационният състав намери искането за възобновяване за неоснователно и затова го оставя без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение