Решение № 964 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4868/2009 г.

Решение № 964 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4868/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Миграция" - МВР - София, срещу Решение № 1333 от 9.01.2009 г. по адм. дело № 4773 от 2008 г. на Административния съд - София-град, I отделение, 13-и състав. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил обжалваната пред него заповед рег. № ЗДМ-933 от 08.07.2008 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която е била наложена принудителна административна мярка на Уисам Талал Бази - гражданин на Ливан, "отнемане правото на пребиваване в Р България". Прието е, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, т. 2 и 4 АПК, при неспазване на установената форма и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като административният орган не е посочил конкретно датите на отсъствието на жалбоподателя от страната ни, нито се е позовал на приложената по делото справка на л. 41 от делото, като се е задоволил общо да посочи, че лицето е отсъствало от страната повече от 6 месеца и един ден. Освен това заповедта, издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, е в противоречие с материалноправната разпоредба на Директива 2003/109 (ЕО). В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е достатъчно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Административният орган е посочил само, че лицето е отсъствало от страната 6 месеца и един ден през 2007 г., без да се посочат съответните дати. Дори не е цитирана съответната приложена по делото справка за пътуванията на лицето през 2007 година. Това води и до непосочване и неизясняване на конкретното фактическо основание за издаване на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка "отнемане правото на пребиваване в Р България" на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,