Решение № 3899 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 128/2017 г.

Решение № 3899 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 128/2017 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Я. П. Р., срещу Решение № 7014/11.11.2016 г. по адм. д. № 5057/2016 г. по описа на Административен съд С. - град - 19-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в оспорената заповед липсвало посочване на мястото на извършване на нарушението и доказателствата, въз основа на които е установено. Не бил назначен защитник на наказаното лице и не му били връчени доказателствата събрани в хода на дисциплинарното производство. Излага доводи, че не бил изслушан и не са приети писмените му обяснения. Сочи, че нарушението не е конкретизирано и не става ясно защо е наложено дисциплинарно наказание "порицание", а не някое по леко, както и че не се прецени доводите на жалбоподателя за противоречие между два нормативни акта. Моли да се отмени решението и да се отмени издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът - директора на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Я. П. Р. срещу Заповед № УРИ 3282з-1210/22.04.2016 г. издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция", за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В производството пред Административен съд С. - град /АССГ/ е установено, че Я. П. Р. - началник I степен на Гранично полицейско управление - С. към Регионална дирекция "Гранична полиция" Аерогари, не е издавал заповеди за полагане на труд извън редовното работно време на държавните служители работещи на смени от ГПУ С. за времето, през което са изпълнявали служебни задължения свързани с проведената през периода от 28.09.2015 г. до 9.10.2015 г. оценка на нивото на професионалната подготовка по месторабота, в резултат на което положеният от служителите труд не е бил своевременно отчетен и компенсиран в съответствие с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.). Въз основа на установените факти по делото, съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - директора на ГДГП и в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и другите административнопроизводствени правила, както и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно е, че процесният административен акт е издаден на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), в хипотезата на "неизпълнение на заповед". В хода на извършената проверка, е установено, че за служителите от ГПУ С., за периода от 28.09.2015 г. до 9.10.2015 г., е проведена оценка на нивото на професионалната подготовка по месторабота, като това е ставало извън установеното работно време, но положения извънреден труд не е бил отчетен и съответно заплатен. От анализа на доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че комисар Я. Р., като началник I степен на Гранично полицейско управление - С., е бил определен, съобразно т. 4 и т. 5 от Заповед № 4064з-661/1.07.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари да утвърждава протоколите за положения труд извън редовното работно време, както и да издава заповеди за полагане на труд, извън установеното работно време. При това положение, правилно е прието от първоинстанционния съд, че служителят е нарушил задълженията възложени му със заповед на директора на РДГП-Аерогари, поради което правилно му е наложено наказание порицание на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. В същото време, правилно са отхвърлени като неоснователни възраженията на наказаното лице досежно липсата на посочване на мястото на извършване на нарушението и на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Видно е, че в оспорената заповед е посочено, че нарушението е извършено в гр. С., в сградата на ГПУ-С., като липсата на цитиран административен адрес на сградата не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като следва касатора да знае къде изпълнява трудовите си задължения. Неоснователно е и възражението за непосочване на доказателствата, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изцяло се позовава на констатациите от справка УРИ 3282р-7712/5.04.2016 г., с която жалбоподателят е запознат срещу подпис. В тази връзка са неоснователни и доводите, че не му били връчени доказателствата, приложени към тази справка, тъй като такива доводи не са изложени в нито един момент по време на извършваната проверка. В същото време, всички доказателства, които са събрани по време на тази проверка, касаят полагането на труд от служителите извън установеното работно време и факта, че същия не е отчетен, като тези доказателства очевидно са известни на Русинов в кръга на службата му. От друга страна, следва да се отбележи, че в дадените от Русинов обяснения никъде не се оспорва установената фактическа обстановка, като доводите му изцяло са свързани с липсата на методически указания по изпълнение разпоредбите на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Неоснователни са и доводите, че не можело да се носи отговорност по отменен акт и съдът е обосновал дисциплинарна отговорност по пътя на тълкуването, в нарушение на чл. 46, ал. 3 от ЗНА. Действително, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., е отменена, но това е станало с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. по описа на ВАС - 5-членен състав. Към момента на извършване на нарушението, както и към момента на налагане на наказанието, тази наредба е била действащ нормативен акт, поради което са неоснователни доводите за налагане на дисциплинарно наказание по отменен акт. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че отмяната на подзаконовия акт има действие само за в бъдеще, поради което и правилно е приложен материалния закон. Не е нарушено правото на защита на санкционираното лице в дисциплинарното производство и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На наказаното лице е предоставена възможност да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира ефективно защитата си. Законосъобразно решаващият съд отхвърля като неоснователни доводите, наведени и в касационната жалба за нарушена процедура на дисциплинарното производство относно неспазен срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, както и липсата на изслушване. Видно е, че дисциплинарното производство е приключило със справка от 5.04.2016 г., а самата заповед е от 22.04.2016 г., като е спазен и едногодишния срок от извършване на нарушението, което касае периода от 28.09.2015 г. до 9.10.2015 г. Абсолютно необосновани са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 10 и чл. 15 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, както и че не бил назначен защитник на наказания служител. Посочената инструкция е отменена (ДВ., бр. 34 от 12.05.2015 г.), като към момента е действаща Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. В същото време, не са налице твърдените нарушения, тъй като както правилно сочи и първоинстанционния съд държавния служител не е изслушан, но са приети писмените му обяснения, което е в съответствие с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Приемането на обясненията е извършено при спазване изискванията на чл. 27 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., като е отбелязана датата (21.04.2016 г), длъжността и името на дисциплинарнонаказващия орган. По отношение на липсата на назначен защитник, следва да се отбележи, че това става само по искане на наказаното лице, като по делото няма данни да е поискал и да му е било отказано. Неоснователни са и доводите за неправилно определяне на наказанието, като административния съд е изложили конкретни мотиви в тази насока, които касационната инстанция изцяло споделя. В конкретния случай, служителят е наказан за неизпълнение на т. 4 и т. 5 от Заповед № 4064з-661/1.07.2015 г. на директора на РДГП Аерогари, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание порицание на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Не намира опора в закона твърдението в касационната жалба, че това наказание можело да са наложи и за срок от 4 месеца, тъй като изрично в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР е предвиден срок за налагането му от 6 месеца до 1 г., като конкретно спрямо жалбоподателя е определен минималния срок. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че не са налице твърдените противоречия в разпоредбите на два нормативни акта. Цитирания от жалбоподателя чл. 5 от Наредба № 8121з-346 от 25.07.2014 г. за професионалното обучение на служителите от МВР, предвиждащ, че професионалното обучение се извършва по месторабота, не е в противоречие с разпоредби от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Изискването за обучение по месторабота регламентира само мястото (без откъсване от работа), но това не означава че следва да бъде задължително в работно време. След като безспорно е установено, че обучението е извършено извън установеното работно време, е следвало касатора да издаде заповеди за полагането на извънреден труд. Неоснователни са и доводите за липсата на методически указания по прилагането на разпоредбите на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., тъй като това не променя факта, че именно на Русинов е било възложено да следи за спазването на нейните разпоредби и отчитането на извънредния труд. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за законосъобразни изводите на решаващия съд досежно правилното приложение на материалния закон и съответствието с преследваната от него цел при издаване на обжалваната заповед от административния орган. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед изхода на спора намира за основателно, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в размер определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение