Решение № 13794 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2016 г.

Решение № 13794 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. К. Л., А. С. Д. и С. И. В. - Г. против решение № 3765 от 02.06.2016 г. по адм. дело № 181/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 1040-21-104/11.12.2015 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) С.- град, с което е потвърдено разпореждане № 1019-21-314#2/21.10.2015 на директора на дирекция "Краткосрочни плащания и контрол". Жалбоподателите поддържат, че решението на административния съд е недопустимо, както и че е постановено в противоречие с материалния закон, събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на директора на ТП на НОИ С. - град да бъде отменено. Ответникът- директорът на ТП на НОИ С. - град оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Касационният довод за недопустимост на съдебното решение не се споделя от настоящата инстанция. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена в срок против подлежащ на оспорване административен акт, от лице неблагоприятно засегнато от него. Поради това и при липсата на конкретни твърдения от страна на касационните жалбоподатели в друг смисъл, настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено след осъществяване на необходимите процесуални предпоставки и при отсъствие на процесуални пречки за произнасяне по същество, поради което е допустимо. Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна не оспорения административен акт - същият е постановен от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и след изпълнение на материалноправните предпоставки. В съответствие със закона е и заключението, че внесената към държавното обществено осигуряване сума не може да бъде върната на вносителя, тъй като основанието за внасяне не е отпаднало. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая е установено, че против касационните жалбоподатели е съставен ревизионен акт за начет № РМ-5-21-00041332/06.07.2015 г. за сумата 2 275.30 лв. (включваща главница и лихви), която произтича от неправилно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на трето лице за периода 02.01.2013 г. - 31.05.2014 г. Пенсията е изплатена въз основа на постановено от жалбоподателите - лекари, в състава на ТЕЛК - МБАЛ - С., ЕР на ТЕЛК № 0534/12.02.2013 г., с което на трето за съдебното производство лице са определени 52 % трайно намалена работоспособност. Това решение е отменено с решение на НЕЛК от 10.04.2014 г., с което са определени 46 % неработоспособност. След последния акт основанието за изплащане на пенсия отпада и пенсията е прекратена. Поради това е прието, че извършените от държавното обществено осигуряване разходи през периода 02.01.2013 г. - 31.05.2014 г. са неправомерни, налице са вреди, които произтичат от отменен акт на медицинската експертиза и на жалбоподателите е съставен цитирания ревизионен акт за начет. За погасяване на задължението по ревизионния акт за начет жалбоподателят Дамянов внася цялата сума след разпореждане от 30.07.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване. Последното обаче е отменено от директора на ТП на НОИ С. - град поради допуснати нарушения при връчване на ревизионния акт и преписката е върната на органа за ново произнасяне. На това основание е издадено разпореждане от 28.10.2015 г. за събиране на посочената в ревизионния акт сума. След отмяната на първото разпореждане жалбоподателите правят искане внесената сума да им бъде върната. Това искане е отхвърлено с разпореждане № 1019-21-314#2/21.10.2015 на директора на дирекция "Краткосрочни плащания и контрол", потвърдено с решение на ръководителя на ТП на НОИ С.- град, предмет на оспорване. При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че основанието за внасяне на сумата по ревизионния акт не е отпаднало, поради което не са налице основания за връщането й на жалбоподателите. Обстоятелството, че от отменен акт на медицинската експертиза са причинени вреди на държавното обществено осигуряване, обуславя възникване на имуществената отговорност по реда на чл. 110 КСО, представки, които в случая са изпълнени. С оглед издаденото на основание чл. 110, ал. 3 КСО разпореждане от 28.10.2015 г. на ръководителя на контрола на разходите по държавното обществено осигуряване за събиране на сумата по ревизионния акт и заявлението на жалбоподателите от 01.12.2015 г. платената от тях сума за погасяване на задължението по ревизионния акт, да се счита за внесена по последното разпореждане, административният съд достига до обоснованото заключение, че основанието за плащане не е отпаднало. Ето защо като отхвърля жалбата против решението на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е потвърден отказ за връщане на внесената по ревизионния акт сума, първоинстанционният съдебен състав постановява решение в съответствие със закона и представените доказателства. Обстоятелството, че разпореждането от 28.10.2015 г. не е влязло в сила не дава основание за различен извод, тъй като не съществуват нормативни пречки сумата да бъде внесена доброволно и предварително от задължените лица, което в случая е направено. Ето защо доводът на касационните жалбоподатели в обратния смисъл е неоснователен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява правилността и законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след цялостна преценка на всички доводи и възражения на страните и след обсъждане на всички представени доказателства, а изводите на съда са подробно мотивирани. Поради това и при липсата на конкретни доводи от страна на жалбоподателите, настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на Административен съд С.- град е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,