Решение № 6787 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. А. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощник адв.Б. Делчева. Жалбата е против решение 1562 от 21.02.2025г., постановено по адм. дело 177/2025г. по описа на Административен съд Хасково. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Георгиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 12730/05.12.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на М. А. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел за неоснователен довода за допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, тъй като не е установено, че органът е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждият гражданин. Прието е че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата по произход. Освен това административният съд приел, че правилно административният орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Съдът е приел за установено, че няма обоснован фактически довод за преследване на чужденеца от официалните власти в Сирия. Също така за правилно е прието заключението на органа, че причините, релевирани от чужденеца за напускане на страната, не отговарят на заложеното в чл.8, ал.4 от ЗУБ. Установено е, че молителят не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини, както и че не е установено осъществено преследване. На следващо място изхождайки от бежанската история на М. А. Х. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. вх. МД-109/29.11.2024г., вх.МД-02-41/05.11.2024г., както и в представените такива в хода на съдебното производство с вх. вх. МД-02-20/14.01.2025г. и МД-02-78/03.02.2025г., всички на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. А. Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл.8, ал.5 от ЗУБ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че органът погрешно установил причината за напускане на страната на произход. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 07.10.2024г. е заявено пред интервюиращ орган, че е бил живял до 2015г. в [населено място], област Дейр ал Зор, след което се преместил в [населено място], в същата област. Там живял до напускането си на Сирия, която било на 28.06.2024г. Останал в Република Турция около месец, а на 28.07.2024г. пристигнал незаконно в Република България. На път за гр.София били заловени от полицаи. Бил настанен в РПЦ [населено място], която напуснал и отишъл в Германия, където се предал и казал, че има отпечатъци в България. Напуснал Сирия заради войната. Напуснал точно сега страната си, защото преди това нямал финансова възможност. Посочил, че не членувал в политически партии и организации, не участвал в религиозна организация, нямал проблеми с официалната власт в страната, не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не бил заплашван, не му било оказвано насилие, не посочил да е бил преследван. На 14.08.2024г. лицето е регистрирано с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ с имената М. А. Х., етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], професия ковач, с начално образование, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за бащата, майката, брата и сестрите на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в Сирия. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. От страна на М. А. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. А. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени с тези справки с вх. вх. МД-109/29.11.2024г., вх.МД-02-41/05.11.2024г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него (справки с вх. вх. МД-02-20/14.01.2025г. и МД-02-78/03.02.2025г., също на Дирекция Международна дейност при ДАБ), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки с вх. вх. МД-02-200/08.04.2025г. и МД-02-160/14.03.2025г. относно актуалното положение в страната и относно това, подлежат ли на наказание лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба в Сирийска арабска република. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл.176, ал.1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му за достигнато високо ниво на безразборно насилие в област Дейр ал Зор са относими към период до напускането на Сирия на 28.06.2024г. Представените от пълномощника на касатора извадка от страницата на Министерството на външните работи касае българските граждани и не е относима за гражданите на Сирия. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т.39 от решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл.8, така и чл.9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение