Решение № 14756 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4825/2020 г.

Решение № 14756 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4825/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от "Електроразпределение Север" АД и Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 507 от 27.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7570/2019 г. по описа на Административен съд С.-град. К. "Електроразпределение Север" АД чрез пълномощникът си адвокат Георгиева, обжалва решението в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от дружеството иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови ново по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск изцяло, ведно с пълният размер на претендираните разноски пред първоинстанционния съд. Претендира разноски и за настоящата инстанция. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба от КЕВР. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), обжалва решението в частта му, с която са уважени предявените срещу нея искове с доводи за неговата неправилност, като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено в обжалваната му част и, вместо него, се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу нея искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на КЕВР и неоснователност на тази, подадена от "Електроразпределение Север" АД. Касационните жалби са подадени от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд С. град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД, гр. В., обезщетение в размер на 1 356 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-442/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР, по НАХД № 439/2015 г. на Районен съд Свищов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение в размер на 300 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на решението по НАХД № 439/2015 г. по КНАД № 10189/2016 г. по описа на Административен съд В. Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като e отхвърлил иска за сумата от 300 лв. до пълния предявен размер от 1356 лв. като неоснователен. Със същото съдебно решение АССГ е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата от 533, 61 лв. съдебни разноски, съразмерно уважената част от исковете. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с наказателно постановление № НП-442/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на "Енерго-Про мрежи" АД- гр. В. (сега "Електроразпределение Север" АД), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. Наказателното постановление е обжалвано от дружеството и с решение, постановено по АНД № 439/2015 г. по описа на Районен съд Свищов, е отменено. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 201 от 17.06.2016 г. постановено по КНАД № 10189/2016 г. по описа на Административен съд В. Т. първоинстанционното решение е оставено в сила. В производствата пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита по представени пълномощни. Първоинстанционният съд е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие, по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № 442/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка съдебна инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10 дневен срок от издаване на фактура. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната съдебна инстанция. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът е приел, че тъй като платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за правна защита в производството пред Районен съд Свищов е в минимален размер, предявеният иск за вреди е основателен в претендирания размер. По отношение на иска за вреди в касационното производство е приел, че предмет на оспорване е вече решението на въззивния съд и то от страната за която същото е неблагоприятно (в случая КЕВР), а не самото наказателно постановление, поради което не е налице материален интерес, основаващ заплатената сума за адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съдът е направил извод, че приложимата разпоредба в случая е на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и следва да се присъди обезщетение в размер на 300 лв. за сторени разходи за адвокатско възнаграждение в тази инстанция, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като до пълния размер от 1356 лева следва иска да се отхвърли в тази част поради неговата неоснователност. С оглед уважената част от предявените искове, съдът е осъдил ответника да заплати сторените от ищеца разноски по делото в размер на 533. 61 лв. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. На следващо място, независимо че в производствата пред Районен съд Свищов и пред Административен съд В. Т. договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК) касаят именно съдебното обжалване на наказателното постановление по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. З. да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилен е извода на съда, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя основателността на предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност и в случая са приключили и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. При така установените обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за всяка една инстанция е в размер на 500 лева. Доводите на КЕВР за недължимост на ДДС върху адвокатските възнаграждения, като направен едва пред касационната инстанция, която не може да прави нови фактически установявания не следва да бъде обсъждан. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД, гр. В. обезщетение за вреди в размер над 500 лв. до присъдения от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лв., представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-442/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 439/2015 г. на Районен съд Свищов, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като предявеният иск се отхвърли в тази му част, както и в частта с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД - гр. В. срещу КЕВР иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление издадено от председателя на КЕВР по КНАД № 10189/2016 г. по описа на Административен съд В. Т. за сумата в размер над 300 (триста) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи и в тази му част. В останалата част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на "Електроразпределение Север" АД разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до размер от 317 лв. – внесена държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в размер на 292 лева. Искането на касационния жалбоподател КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в приложимата им редакция, такова не се дължи. Съобразно изхода на спора на "Електроразпределение Север"АД - гр. В. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 75 лева, включващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 62. 50 лева и такса за касационно обжалване в размер на 12. 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,