Решение № 8797 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5704/2018 г.

Решение № 8797 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5704/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в РУ – Девня при ОДМВР – Варна, чрез юрк. Георгиев, против решение № 550/14.03.2018 г. по адм. д. № 2894/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед за задържане на лице с рег. № 364 от 24.09.2017 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответната страна – М. Йорданов в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е отменил по жалба на М. Йорданов заповед за задържане на лице с рег. № 364 от 24.09.2017 г., издадена от полицейски орган при РУ – гр. Девня, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с бързо производство № 220 на РУ- гр. Девня е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на М. Йорданов. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Посочил е, че установените по делото факти не сочат на наличие в случая на предпоставката по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, обуславяща правомощието на полицейските органи да задържат лицето. Стигнал е до извод, че деянието на жалбоподателя, макар и укорително по характера си, не покрива хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР: след надлежно предупреждение съзнателно да е пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Според съда отказът му да подпише АУАН не може да се квалифицира като съзнателно пречене на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, тъй като по смисъла на ЗАНН това е негово право, след като в чл. 43, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че отказът на нарушителя да подпише АУАН се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Приел е, че за отказа на лицето за установяване употребата на алкохол с техническо средство, както и до отказа му да му се вземе кръвна проба за употреба на алкохол или друго упойващо вещество е предвидено съответното административно наказание /чл. 174, ал. 3 ЗДвП/, както и налагането на съответните принудителни административни мерки /чл. 171, т. 1, б. "б" и т. 2а ЗДвП/, посредством които се постигат заложените в чл. 22 ЗАНН цели, включващи и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от административните нарушения. Касационният съд намира изводите на АС – Варна за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Варна. При така установената фактическа обстановка съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за издаване на обжалваната пред него заповед. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, оправомощаваща полицейските органи да задържат физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение, не преустановяват възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведението, има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи. Както правилно е посочил съдът отказът на лицето да подпише АУАН и отказа за установяване употребата на алкохол с техническо средство, както и до отказа му да му се вземе кръвна проба за употреба на алкохол или друго упойващо вещество не попада в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като за последното е предвидено съответното административно наказание. Към момента на издаване на оспорената пред АС - Варна заповед не са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както и заповедта не съответства на целта на закона, преценена от гледна точка на стандартите, въведени в Конвенцията за правата на човека. Във връзка с гореизложеното обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски по производството не се дължат, тъй като няма данни ответника по касационната жалба да е сторил такива. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение