Решение № 6911 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12412/2011 г.

Решение № 6911 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12412/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 185 и сл. АПК. Образувано по жалба на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология" ЕАД, със седалище в гр. София и адрес на управление бул. "Г. М. Димитров" № 1, представлявано от Изпълнителния директор д-р Сотир Марчев; "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. "Чайка", ул. "Никола Вапцаров" № 1, представлявано от Изпълнителния директор проф. Николай Пенков; "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Д. Благоев" № 69, представлявано от Изпълнителния директор д-р Мариян Ингилиев и "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, бул. "България" № 38, представлявано от Изпълнителния директор д-р Нора Цветкова, чрез пълномощника им адв. Ивайло Боев, за отмяна на т. 7.8 от Глава 4 от Приложението към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 11 от 9.02.2010 г., изм., бр. 67 от 27.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г. г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2011 г., в сила от 1.11.2011 г. /Наредбата/. В жалбата се поддържа, че жалбоподателите имат пряк личен интерес от отмяната на посочения текст на подзаконов нормативен акт, тъй като са лечебни заведения за оказване на специализирана болнична медицинска помощ в областта на кардиологията, страни са по индивидуални договори, сключени с Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/, чрез съответните й териториални подразделения /РЗОК/, а стандартът по кардиология е приет от НЗОК като приоритетен при формиране на делегираните бюджети на жалбоподателите-здравни заведения. Твърди се, че оспореният текст на приложението към Наредбата е вътрешно противоречива и нарушава правата на пациентите по Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и Закона за здравето /ЗЗ/ като правото на избор на лечебно заведение, лекар и лекарски екип /чл. 5, т. 10 от ЗЗО/; правото на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ /чл. 5, т. 5 ЗЗО/ и пречи за изпълнение на задължението по чл. 94 ЗЗ за грижа за собственото здраве. Твърди се, че оспореният текст противоречи и на въведените вече Правила за определяне на задължителни годишни прогнозни стойности за дейностите за болнична медицинска помощ за 2011 г. на НЗОК. Тези правила са приети с Решение № РД-НС-04-7/31.01.2011 г. на НЗОК и основен принцип на определяне на делегирания бюджет на всяко здравно заведение за 2011 г. е в зависимост от дела на бюджета на всяка болница за 2010 г. от общия бюджет на съответната РЗОК. Въпреки това, основавайки се на оспорения текст на Наредбата, Надзорният съвет на НЗОК е издал Решение № РД-НС-04-15/21.02.2011 г. за утвърждаване на прогнозните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ за 2011 г., с което е приел, че касата ще заплаща стойността на лечението само на 8 пациента на ден съответно 200 пациента на месец, което намалява финансирането на болниците - жалбоподатели с над 40 % в сравнение с това за миналата година. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на Решението на НЗОК от 21.02.2011 г. и за необходимост от запазване на нивата на финансиране на болниците от предходната година. Иска се отмяна на посочения текст от Приложението към чл. единствен на Наредбата. Ответникът по жалбата - министърът на здравеопазването, не взема становище по нея. С писмена молба на юрк. В. Величкова, постъпила по факс, след приключване на съдебното заседание на 18.04.2012 г., е заявено оспорване на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, като провери законосъобразността на оспорената част на подзаконовия административен акт на всички основания по чл. 196 вр. чл. 146 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Относно наличието на правен интерес от оспорване на посочената разпоредба, задължително се е произнесъл петчленен състав на ВАС, първа колегия с Определение 1691 от 2.02.2011 г. по адм. д. № 16662/2011 г. Жалбата е процесуално допустима като подадена против разпоредба на подзаконов нормативен акт, при безсрочност на оспорването, от лица с правен интерес. По същество, Съдът намира жалбата за основателна, поради следното: Оспореният текст на медицински стандарт е част от приложение на подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба № 2 за утвърждаване на медицински стандарт по "Кардиология" от 25.01.2010 г. на министъра на здравеопазването. Нормативният акт е издаден по законова делегация на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения от компетентния министър на здравеопазването, липсва спор относно допускането на съществени нарушения на процедурата по издаването на акта и съдът намира същата за спазена. Оспореният текст гласи: "7.8. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) препоръчителният брой пациенти на ден за една ангиографска зала е до 8 пациенти, а за месец - до 200 пациенти". Той се намира в глава 4, съдържаща Изисквания за отделение за инвазивна кардиология, на Раздел II със заглавие "Специална част - Изисквания към задължителните и не задължителните структурни звена и дейности на клиника/отделение по кардиология" на Стандарта. Самият Стандарт определя инвазивната кардиология (инвазивна/интервенционална диагностика и лечение) като високоспециализирана дейност в кардиологията и като дял от кардиологията, който се занимава с диагностика и лечение на сърдечни и/или съдови заболявания, осъществявани посредством инвазивни техники чрез перкутанен артериален и/или венозен съдов достъп. В теорията и практиката, както и за нуждите на този стандарт понятията "инвазивен" и "интервенционален" се използват като синоними. Перкутанен е достъпът, осъществен посредством специални устройства (катетри, водачи, стентове), въведени до сърцето и съдовете чрез пункция, артериотомия, венесекция на съдовете. Глава 4 на стандарта се отнася до организацията и провеждането на перкутантни кардиологични интервенции и цели да подпомогне добрата медицинска практика в областта на сърдечно-съдовите заболявания, да осигури високо качество на диагностичните и терапевтичните дейности в инвазивната кардиология и да ограничи броя на усложненията при осъществяването на тези дейности. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. В оспорената разпоредба на стандарта е формулиран препоръчителен брой пациенти на ден и на месец за съответните медицински интервенции, но съгласно алинея 2 на чл. единствен на Наредбата, дейността по кардиология се осъществява при спазване на стандарта по ал. 1 от всички лечебни заведения, които я извършват, което прави препоръката задължителна. Именно тази задължителност е послужила като основание на Надзорния съвет на Националната здравно-осигурителна каса да определи, че касата ще заплаща стойността на лечението само на 8 пациента на ден, съответно 200 пациента на месец, което намалява финансирането на болниците - жалбоподатели с над 40 % в сравнение с това за миналата 2010 г. Основателно се поддържа в жалбата, че посоченото задължение е несъвместимо с начина на функционирането на тези лечебни заведения - при 24-часов непрекъснат режим на работа и прием на спешни случаи. Тази несъвместимост достатъчно убедително обосновава наличие на противоречие на оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт със законовата норма на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и намиращото се в нея императивно изискване за осигуряване на защитата на правата на пациентите. Основателно в жалбата се поддържа, че ограничаването на броя на посочените пациенти по посочения в разпоредбата начин нарушава правата на пациентите: като правото на избор на лечебно заведение, лекар и лекарски екип /чл. 5, т. 10 от Закона за Здравното осигуряване /ЗЗО/; правото на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ /чл. 5, т. 5 ЗЗО/ и пречи за изпълнение на задължението по чл. 94 ЗЗ за грижа за собственото здраве. Нарушаването на принципа на нормативната йерархия е абсолютно основание за отмяна на оспорената част на подзаконовия нормативен акт. Водим от горното и на осн. чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,