Решение № 9936 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 682/2020 г.

Решение № 9936 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 682/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Р. Цолов и М. Димитрова и двамата от [населено място], подадена чрез адв. Б. Йорданов от Адвокатска колегия – София, с адрес за призоваване и изпращане на книжа в [населено място], [улица], за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 5754 от 07.10.2019 г., постановено по адм. д. № 9271/2019 г. по описа на Административен съд София – град. В молбата за отмяна се поддържа, че решението е постановено при нарушено право на участие и защита. Навежда доводи, че неявяването на молителите в съдебното заседание, проведено на 30.09.2019 г. се дължи на минимално закъснение и имайки предвид, че отразения в протокола начален час 09.00 часа и час на приключване на заседанието в 9.06 часа, съдът е бил длъжен да разгледа друго дело за същия час, по което страните са се явили. Ответникът – кмета на Столична община, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от юрк. К. Лазова. В съдебно заседание, оспорва молбата за отмяна и моли съдът да постанови решение с което да отхвърли искането за отмяна. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град по което е постановено решението, предмет на отмяната, е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост, което съгласно ал. 6 решението на съда е окончателно. Образувано е по жалба от настоящите искатели против заповед №СОА 19-РД40-36 от 16.04.2019 г. за отчуждаване по Глава трета на Закона за общинската собственост, издадена от кмета на Столична община. По подадената жалба е образувано адм. дело № 9271/2019 г. по описа на Административен съд София - град, насрочено за съдебно заседание на 30.09.2019 г., за която дата и час, искателите са били редовно призовани чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. Б. Йорданову, който е получил призовките на 20.08.2019 г. На процесната дата е проведено съдебното заседание за което в съставения протокол е отбелязано, че на именно повикване в обявения час 09.00 часа, жалбоподателите както и упълномощения процесуален представител не са се явили. Съдебното заседание е приключило в 09.06 часа което е отразено в протокола. В молбата за отмяна е посочено, че съдът е бил длъжен при неявяването им да продължи с разглеждане на друго дело обявено за същия час по които страните се явили. Искателите не сочат непредвидените обстоятелства, които да са попречили за явяването им. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение, намира че искането за отмяна на съдебния акт е неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК урежда четири самостоятелни хипотези за отмяна на влезли в сила решения, постановени по дела, по които страната не е участвала или не е била представлявана. Една от тях урежда случаите на невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Като такова препятствие за тях и упълномощения процесуален представител, искателите не сочат. Съгласно правилото на чл. 139, ал. 1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Следователно, за да е налице допуснато процесуално нарушение по смисъла на закона следва да е налице невъзможност за явяване, както на страната, така и на пълномощника й. Искателите не доказват и в настоящото отменително производство наличие на препятствие да участват лично по делото, което да не е могло да се отстрани. По отношение на жалбоподателите не е била налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 от АПК, задължаваща съда да отложи делото, било на самото съдебно заседание, било в срока за произнасяне на решението, като искане за последното не е правено. Следователно не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение