Решение № 9889 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 393/2010 г.

Решение № 9889 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 393/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Мустафа Аян срещу заповед рег. № ЗДМ 782/08.10.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "Миграция" не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална недопустимост на жалбата, поради просрочие и несъответствие с изискванията за редовност по чл. 151 от АПК, а при преценка на съда за допустимостта й - за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по административната преписка, прие следното: Предмет на оспорването е заповед № ЗДМ 782/08.10.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" при МВР, с която на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "експулсиране". Заповедта е връчена на лицето на 12.10.2009 г. Жалбата е подадена до съда на 22.10.2009 г., а впоследствие е постъпила и втора жалба срещу акта от процесуалния представител на жалбоподателя, в която са развити допълнително мотиви за незаконосъобразност. Внесена е дължимата такса в изпълнение на указанията на съда по реда на чл. 158, ал. 3 от АПК. Всички тези обстоятелства са преценени с определение № 4710/12.04.2010 г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 3676/2010 г., който е отменил прекратителното определение № 1236/01.02.2010 г. на тричленния състав и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. При това положение, настоящият състав намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Обжалваната заповед е постановена от компетентния орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Оплакването, че жалбоподателят не е запознат със съдържанието на заповедта на език, който разбира и съответно не е могъл да изрази защитната си позиция по мярката, не е подкрепено с конкретни данни. Дори и да се кредитира това твърдение, в хода на съдебното производство жалбоподателят, чрез пълномощника си е имал възможност да представи възраженията си. По определение от § 1, т. 4 от ДР на ЗЧРБ "експулсиране" е принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗЧРБ, експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Неоснователни са доводите в жалбата за незаконосъобразност на акта, поради това, че не е посочено при коя от двете хипотези е приложена мярката, тъй като изложените обстоятелства сочат на фактическия състав на заплаха за обществения ред по арг. от чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Данните за осъждане на жалбоподателя за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от 5 години, са достатъчни да обосноват извода, че същият с поведението си създава сериозна заплаха за обществения ред. Жалбоподателят няма разрешение за пребиваване в страната и не се ползва от правата, произтичащи от статута на временно или постоянно пребиваващ чужденец. Наложената му мярка не противоречи на приложимите международноправни стандарти, принципи и правила за отношение към чужденците и правата на човека. Процедурата по чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, на която се позовава, е самостоятелно производство и неговият изход би могъл да рефлектира върху изпълнението на приложената ограничителна мярка, но е неотносим към въпроса за нейната законосъобразност. Предвид изложеното, не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на обжалвания административен акт, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,