Решение № 361 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 706/2008 г.

Решение № 361 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 706/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. С. А. от гр. С. срещу решение № 1161 от 07.11.07 г. по гр. д. № 1148/07 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Ответниците в производството - М. И. Х., С. И. Х., Л. И. Р. и И. И. Х. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решението от 11.04.07 г. по гр. д. № 5851/06 г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от И. С. А. срещу М. И. Х., С. И. Х., Л. И. Р. и И. И. Х. иск по чл. 209, ал. 3 от ГПК (отм.) за прогласяване нищожността на решението по гр. д. № 3118/93 г. на Варненския районен съд, ХХ с-в. Въззивният съд е приел, че съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е постановено в производство по чл. 7 от ЗВСОНИ. Дори искът по това дело да е бил предявен след изтичане на установения в закона преклузивен срок, постановеното решение не е нищожно, а евентуално - процесуално недопустимо. Пътят на защита срещу такова решение е чрез обжалването му пред по-горната инстанция, но не и чрез предявяване на иск по чл. 209, ал. 3 от ГПК (отм.). В касационната жалба се поддържа становището, че съдебно решение, постановено по иск, предявен след изтичането на установения за него преклузивен срок, е нищожно а не недопустимо. Развива се довод, че нищожни по смисъла на чл. 209, ал. 2 от ГПК (отм.) са тези порочни решения, които са извън двете форми на недопустими решения по чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.). Жалбоподателката счита, че и двете предходни инстанции се позовали на стара практика на ВС, установена преди изменението на ГПК (отм.) от 1997 г. Касационната жалба е неоснователна. Законът не дава дефиниция на нищожните съдебни решения. В правната теория и съдебната практика обаче е изяснено, че нищожни са тези решения на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността съдебния акт. Това са решения, постановени от съд в ненадлежен състав или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове; решения по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираеми решения или такива, които не са в писмена форма, или пък не са подписани поради отказ на болшинството от състава да стори това. В т. 10 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС е дадена най-общо рамката, която определя кръга на нищожните решения и разграничаването им от недопустимите решения. Недопустими най-общо са решения, които са постановени при нарушаване на абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск. Иск, предявен след изтичането на определения в закона преклузивен срок, е процесуално недопустим, тъй като липсва процесуална предпоставка за разглеждането му от съда. Съдебното решение по такъв иск е процесуално недопустимо, както е приел и въззивният съд, а не нищожно. Не може по аргумент на противното от чл. 209, ал. 1 от ГПК (отм.) да се очертае кръгът на нищожните съдебни решения, какъвто довод се поддържа в касационната жалба, тъй като не всяко нарушение на процесуалните правила води до нищожност на съдебното решение. Тъй като касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,