Решение № 6564 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 53, ал. 3 от Закона за държавните помощи (ЗДП). Образувано е по касационна жалба на Вертус Ем Ай ЕООД,ЕИК: 202557263 със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, чрез процесуален представител адв.Стойков, срещу Решение № 4705 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1407/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Твърди, че при правилно изяснена фактическа обстановка съдът е формирал изводи в противоречие с материалния закон. Иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Ответникът- Председателя на УС на Агенция Пътна Инфраструктура, чрез процесуалния си представител юриск.Ичева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага подробни съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед №РД-11-681/28.06.2024г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ в ЧАСТТА, в която е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездни средства по отношение на „Вертус Ем Ай“ ЕООД – т.28 от Приложение №1 към заповедта „Предприятия, недопустими по чл.3, т.1-12“ от Вътрешни правила за критериите за подаване, разглеждане, преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна („Кризисна рамка“), Решение №127 на Министерски съвет от 23.02.2024г. и Постановление №30 на Министерски съвет от 23.02.2024г. Първоинстанционният съд е установил, че с Постановление № 30 от 23.02.2024 г. на Министерския съвет /МС/ за одобряване на допълнителни разходи на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2024 г., са одобрени такива за 2024 г. в размер до 50 000 000 лв. за изпълнение на Схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България“. Със Заповед № РД-11-321/29.03.2024 г. на Председателя на УС на АПИ са утвърдени Вътрешни правила за критериите за подаване, разглеждане, преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна /“Кризисна рамка“/. Със Заповед № РД-11-407/12.04.2024 г. на и.д. председател на АПИ утвърдените Вътрешни правила са изменени и допълнени. Следващи изменения и допълнения на Вътрешните правила са извършени със Заповед № РД-11-416/19.04.2024 г. На 12.04.2024г. законният представител на „Вертус Ем Ай“ ЕООД е подал заявление вх.№5300-5800/12.04.2024г. за кандидатстване по схемата за държавна помощ. Към заявлението са приложени декларация за запознаване с условията за кандидатстване и изпълнени условия за допустимост на кандидата; таблица за платените през 2023г. тол такси от всяко предприятие – Приложение №3 към Вътрешните правила; лиценз №14483 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на името на „Вертус Ем Ай“ ЕООД със срок на валидност до 17.01.2026г.; отчет за приходите и разходите за 2022г. на дружеството; свидетелства за регистрация на 4 бр. ППС. Към заявлението на жалбоподателя е приложено и удостоверение изх.№020202400096514/09.04.2024г. за наличие или липса на задължения, издадено от ТД НАП – Бургас, удостоверяващо наличие на задължения на „Вертус Ем Ай“ ЕООД в общ размер 32 474,56 лева;. На 25.06.2024г. комисия за разглеждане на заявления на транспортни предприятия за получаване от държавата на безвъзмездни средства, определена със заповед №РД-11-330/01.04.2024г. на председателя на УС на АПИ, е приключила разглеждане по реда на постъпването на 3 362 бр. заявления за кандидатстване на транспортни предприятия, притежаващи лиценз за превоз на товари. За резултатите от работата на комисията председателят на същата е съставил доклад №93-01-4942/25.06.2024г. Според т.1 от този доклад допустимите кандидати, които са изпълнили изискванията на чл.2 от Вътрешните правила, са общо 3 017 бр. - поименно посочени в табличен вид. В т.2 от доклада са посочени 314 бр. заявители, развиващи основна икономическа дейност, различна от Н.49.4.1 съгласно подадените в НСИ за 2022г. и 2023г. и не отговарят на условията за допустимост по чл.2 от Вътрешните правила. В т.3 от доклада са поименно посочени 31 бр. недопуснати кандидати по процедурата, които не са изпълнили критериите за подбор и попадат в хипотезата на чл.3, т.1-12 от Вътрешните правила, като именно в тази точка от доклада е посочено името на жалбоподателя „Вертус Ем Ай“ ЕООД, с посочена причина – „задължение 2022г.“. Въз основа на тези констатации е направено предложение за издаване на заповеди за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездни средства на кандидатите по т.1 и т.2, а заповедта по т.3 да бъде публикувана на интернет страницата на АПИ. Съгласно протокол №РД-15-1945/24 от проведено на 25.06.2024г. заседание Управителният съвет на АПИ е приел доклад №93-01-4942/25.06.2024г. на председателя на комисията за разглеждане на заявленията, ведно с направените предложения, респ. допуснатите и недопуснатите кандидати са одобрени така, както са посочени в доклада. С протокол №РД-15-1983/24 от 28.06.2024г. от заседание на УС на АПИ били отстранени технически грешки в предходния протокол в частта относно бройките на одобрените и неодобрените кандидати. Възложено било на председателя на УС на АПИ да подпише заповедите за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездни средства на всички кандидати. Въз основа на горните факти била издадена оспорената в настоящото производство заповед №РД-11-681/28.06.2024г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание решение №127/23.02.2024г. и постановление №30/23.02.2024г. на МС, както и на основание чл.21г, т.1 и 6 от Закона за пътищата, чл.11, ал.2, т.1 и 7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ, във вр. с чл.8 от Вътрешните правила е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездни средства на недопуснатите кандидати, подробно индивидуализирани в Приложение №1 към заповедта по номер на заявление, наименование на дружеството и ЕИК, които не са изпълнили изискванията на Вътрешните правила. Неразделна част от оспорената заповед е Приложение №1 с недопуснати кандидати – „Предприятия недопустими по чл.3, т.1-12 от Вътрешните правила“, като под №28 от таблицата са посочени фирмата на дружеството-жалбоподател, номера на подаденото от него заявление и неговото ЕИК. В рамките на първоинстанционното производство съдът е назначил съдебно счетоводна експертиза, чието заключение е ценил по същество. Вещото лице прилага към експертното заключение три разпореждания, издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас, две от които от 08.12.2022г. С разпореждане за присъединяване изх.№С220002-105-0350831/08.12.2022г. се разпределя направено от жалбоподателя плащане в размер на 3 000 лева, постъпило на 07.12.2022г. от извършени действия в изпълнителното производство. С другото разпореждане – изх.№С220002-105-0469621/08.12.2022г., се присъединява задължение, произтичащо от декларация за ДДС с главница 4 379,66 лева и лихви в размер 29,20 лева. В това разпореждане е посочено, че общият размер на задълженията по изпълнителното дело към 08.12.2022г. е 17 033,80 лева главница и 3 329,35 лева лихви. Оттук вещото лице формира извод, че сумата от 3 000 лева, представляваща последното плащане за 2022г., не може да покрие целия размер на задълженията на дружеството. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съдът е счел, че Заповед № РД-11-681/28.06.2024 г., е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й,които се намират в докладите,неразделна част от преписката съгласно ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Приел е също така,че основанието за постановяване на процесния отказ попада в приложеното поле на чл.3, т.7 от Вътрешните правила. В тази норма изрично е посочено, че недопустими кандидати по процедурата са превозвачи, които имат задължения за данъци и осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК и лихвите по тях, към държавата и/или общините преди 01.01.2023г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Решението е валидно и допустимо,а по същество и правилно. Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена от Председателя на УС на АПИ в качеството му на администратор на помощта, който е компетентният орган на основание решението на МС вр. чл. 11 от Закона за държавните помощи. По силата на чл. 9, ал. 1 от Закона за държавните помощи, администратор на помощ е лице, което предоставя или управлява, включително разработва държавна помощ или минимална помощ, освен когато в закон е предвидено друго. От своя страна, нормата на чл. 11 от Закона за държавните помощи предвижда, че държавна помощ или минимална помощ се предоставя с акт за предоставяне, в който се определя администратор на помощта и лице по чл. 9, ал. 5, когато е налице възлагане. Съгласно чл. 3, т. 9 от Решение № 127 на МС от 23.02.2024 г. за одобряване на Схема за държавна помощ "Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България" и в съответствие с чл. 9, ал. 1 от Закона за държавните помощи, Агенция "Пътна инфраструктура" е администратор на помощта по отношение на управлението и предоставянето ѝ. Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" се произнася със заповед за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездните средства, и техния размер, която се публикува на официалната интернет страница на агенцията. При постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в Решение №127 на МС от 23.02.2024 г. за одобряване на Схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за стабилизиране на транспортния отрасъл в Република България“ и в утвърдените Вътрешни правила за критериите за подаване, разглеждане, преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценз за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна („Кризисна рамка“). Редът за подаване и разглеждане на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна са определени във Вътрешните правила, утвърдени със Заповед № РД- 11-321/29.03.2024 г. на председателя на УС на АПИ, изменени и допълнени със заповеди № РД-11-407/12.04.2024 г. и № РД-11-416/19.04.2024 г. В същите е разписано, че подадените заявления за кандидатстване, ведно с декларациите към тях, се разглеждат по реда на тяхното постъпване от Оценителна комисия в състав, определен със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". В случай на нередовност и/или непълнота на представените документи кандидатът се уведомява по електронна поща. В уведомлението се дава срок за отстраняване на нередовностите и/или непълнотите, не по-дълъг от 3 работни дни. Членовете на оценителната комисия могат да извършват при необходимост и други служебни проверки относно верността на данните в представените от кандидатите документи. Оценителната комисия изготвя доклад до Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", съдържащ допуснатите и недопуснатите до финансиране кандидати, основанието за недопускане на някой от кандидатите, както и размера на държавната помощ за всеки допуснат кандидат. В случая подадените заявления за кандидатстване са били разгледани по реда на тяхното постъпване от оценителна комисия в състав, определен със заповед на председателя на УС на АПИ. Оценителната комисия е изготвила доклад до Управителния съвет на АПИ, съдържащ допуснатите и недопуснатите до финансиране кандидати, основанието за недопускане на част от кандидатите. Въз основа на представения доклад председателят на УС на АПИ се е произнесъл със заповед за одобрение или отказ за предоставяне на безвъзмездните средства. Съгласно чл. 3, т. 7 от Вътрешните правила, недопустими кандидати по процедурата са превозвачи, които имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и лихви по тях към държавата и/или общините преди 01.01.2023 год., установени с влязъл в сила акт от компетентен орган, и които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. В декларацията за запознаване с условията на кандидатстване се изисква, кандидатът да е запознат с Вътрешните правила. Наличието на това условие за допустимост е било предварително известно на кандидата - „Вертус Ем Ай“ ЕООД, тъй като към заявлението за кандидатстване е приложена подписана от управителя декларация за запознаване с условията за кандидатстване и изпълнени условия за допустимост на кандидата. Именно в тази декларация управителят на дружеството е декларирал, че същото няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски преди 1 януари 2020г. В случая безспорно е установено, че кандидатът сам е представил данни на административния орган за наличието на висящи публични задължения към 2022г, доколкото към заявлението за кандидатстване е приложил и удостоверение изх.№020202400096514/09.04.2024г., издадено от ТД НАП – Бургас, отразяващо наличие на задължения на „Вертус Ем Ай“ ЕООД в общ размер 32 474,56 лева По делото категорично липсват и доводи от страна на „Вертус Ем Ай“ ЕООД, че задълженията са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Данните в този официален удостоверителен документ представляват предпоставка дружеството да бъде отхвърлено в процедурата по допустимост, като недопустим кандидат по смисъла на чл. 3, т. 7 от Вътрешните правила, което правилно е констатирано както от Оценителната комисия, така и от административния орган при издаването на процесната заповед, с което оспореният административен акт е изпълнил и целта на закона. В тази насока удостоверените в посоченият официален документ факти се подкрепят и от изводите на заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза. Същата не е оспорена, като вещото лице формира извод, че сумата от 3 000 лева, представляваща последното плащане за 2022г., не може да покрие целия размер на задълженията на дружеството. Вярно е, че в изложението на оспорената заповед и нейното приложение не се съдържат фактически и правни основания, обосноваващи постановения отказ за предоставяне на безвъзмездни средства на дружеството - кандидат. В съответствие с Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най - късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, изхождащ от същия орган. В конкретния случай, фактическото основание за постановения отказ по отношение кандидата за наличие или липса на задължения се извлича от съдържанието на документите издадени в хода на административното производство и доклада изготвен от председателя на комисията за разглеждане на заявленията. В т. 3 от този доклад са посочени конкретно недопуснатите кандидати по процедурата, които не са изпълнили критериите за подбор и попадат в някоя от хипотезите на чл. 3, т.1-12 от Вътрешните правила, като именно в тази част от доклада е посочено името на кандидата /„Вертус Ем Ай“ ЕООД/ - за наличие или липса на задължения и основанието за неговото недопускане, а именно „задължение 2022 г.“. От този запис се установява, а и не се оспорва от самото дружество, основанието за постановяване на процесния отказ, което попада в приложеното поле на чл. 3, т. 7 от Вътрешните правила. В тази норма изрично е посочено, че недопустими кандидати по процедурата са превозвачи, които имат задължения за данъци и осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и лихвите по тях, към държавата и/или общините преди 01.01.2023г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Поради това настоящият касационен състав намира, че в случая не би могло да се приеме, че актът е издаден без задължителното съдържание на фактически и правни основания, респ. че дружеството е било препятствано да се запознае с мотивите на органа за постановения отказ, респ. да организира защитата си. Правилни са доводите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил жалбата на „Вертус Ем Ай“ ООД против отказа да му бъдат предоставени безвъзмездни средства обективиран в Заповед № РД-11-681/28.06.2024 г., на председателя на УС на АПИ. Напротив по делото категорично се установява, че кандидатът „Вертус Ем Ай“ ЕООД е бил напълно наясно с условията за кандидатстване и документите, които следва да представи. В хода на административното производство, управителя на дружеството изрично е декларирал, че е запознат с условията за кандидатстване и сам е представил удостоверение от НАП, от което е видно, че дружеството категорично не отговаря на предварително известното му изискване предвидено в чл. 3, т. 7 от Вътрешните правила. Настоящият касационен състав намира, че в случая не е налице изключението, предвидено в чл. 3, т. 7 от Вътрешните правила кандидатът по процедурата да има публични задължения, но същите да са били разсрочени, отсрочени или обезпечени. По делото не се ангажираха доказателства от жалбоподателя, че дължимите за 2022 г. публични задължения са разсрочени с надлежен административен акт. Съгласно чл.183, ал. 1 от ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Същото е предвидено и в чл. 187а, ал. 1 от ДОПК по отношение на условията за отсрочване и разсрочване на задълженията, установени от НАП. В първия случай компетентният орган е визиран в чл. 184, ал. 1 от ДОПК, а във втората хипотеза – в чл. 187б, ал. 1 от ДОПК. Сроковете за приключване на производство са регламентирани съответно в чл. 185, ал.4 от ДОПК и чл. 187в, ал. 2 от ДОПК. Във всички случаи производството приключва с издаване на нарочен акт – разрешение за отсрочване или разсрочване, респективно отказ (изричен или мълчалив) за отсрочване или разсрочване по чл. 185 от ДОПК, съответно чл. 187в от ДОПК. Същото се потвърждава и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Предвид изложените съображения Заповед № РД-11-681/28.06.2024 г. на председателя на УС на АПИ се явява правилна и законосъобразно постановена при съобразяване на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени претендираните от ответника разноски за и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Същото, на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, се определя на 102,26 евро, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,