Решение № 2656 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11998/2013 г.

Решение № 2656 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11998/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 2082 от 24.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1698/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 03251100272/27.12.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 101/10.04.2012 г. на и. п. Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който за "Промишлено и хибридно животновъдство" ЕАД, гр. Шумен, са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 11 и м. 12.2010 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2011 г. в размер на 60696.29 лв. главница и 7 105.75 лв. лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е частично нищожно, а в останалата си част неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, а изводите на решаващия състав за обратното са необосновани и материално незаконосъобразни. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да обезсили/отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Промишлено и хибридно животновъдство" ЕАД, гр. Шумен чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 03251100272/27.12.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 101/10.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който за "Промишлено и хибридно животновъдство" ЕАД, гр. Шумен, са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 11 и м. 12.2010 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2011 г. в размер на 60696.29 лв. главница и 7 105.75 лв. лихви за забава. С оспорения РА, в потвърдената с Решението на Директора на Дирекция "ОУИ" част, са определени допълнителни задължения за ДДС по декларирани, но непризнати за реално осъществени ВОД за д. п. м. 07.2009 г. - м. 02.2011 г., в резултат на което е прието, че стоките са реализирани на вътрешния пазар и върху данъчните основи по фактурите е начислен ДДС със ставка 20%. За данъчен период м. 10.2010 г. на основание чл. 82, ал. 5 и чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 140 лв. по фактура 5305/14.10.2010 г., издадена от ревизираното лице. Установени са още задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ем Си Ем Груп - 2009" ЕООД, "Меспа" ЕООД, "Панорама мийт" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД, "Ротен" ЕООД и "Брадърс Деликатес Авто" ЕООД. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Този извод следва от съпоставката на обжалваното решение и изложените към него мотиви, която сочи, че в диспозитива съдът се е произнесъл по законосъобразността на РА относно всички горепосочени части и данъчни периоди, но е изложил мотиви само относно частта, с която е отменен РА досежно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ем Си Ем Груп - 2009" ЕООД, "Меспа" ЕООД, "Панорама мийт" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД и "Ротен" ЕООД. Спрямо останалите спорни правоотношения - непризнатите ВОД, дължимостта на данъка по фактура № 5305/14.10.2010 г. и отказаното право на приспадане по фактурите, издадени от "Брадърс Деликатес Авто" ЕООД решаващият състав не е изложил никакви мотиви. Противно на доводите на касатора обаче, този порок на съдебният акт не би могъл да обуслови извод за неговата нищожност, тъй като решението е постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната компетентност на съда и в изискуемата се писмена форма. С него съдът се произнесъл в рамките на предмета на спора, очертани от оспорващия в предявената жалба, който изрично е посочил, че обжалва изцяло частта от РА, потвърдена по административен ред от решаващия орган. Тази част обхваща и горепосочените данъчни периоди и задълженията по тях се включват в общо установения с РА размер, поради което постановеното от съда решение не е недопустимо, а неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Това заключение следва от липсата на каквито и да е фактически констатации и правни изводи в мотивите на съдебния акт относно горепосочените спорни данъчни правоотношения, което предвид установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство препятства постановяване от настоящия състав на решение по съществото на спора. Идентичен извод следва и относно частта от решението, касаеща непризнатото с РА право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ем Си Ем Груп - 2009" ЕООД, "Меспа" ЕООД, "Панорама мийт" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД и "Ротен" ЕООД. Независимо, че изложените от решаващия състав мотиви касаят единствено тези спорни доставки, то доводите на съда са вътрешно противоречиви и не съдържат конкретни фактически констатации относно релевантните факти и обстоятелства. От една страна съдът е посочил и изследвал доставки по фактури от данъчни периоди, които не се включват в частта от РА, потвърдена от решаващия орган. Това са фактурите, издадени през данъчни периоди м. 08., м. 09. и м. 10.2010 г. от "Ем Си Ем груп", "Меспа" ЕООД, "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД и "Ротен" ЕООД. От друга страна, тези данъчни периоди, в съответствие с Решението на Директора на Дирекция "ОУИ", не са включени в диспозитива на съдебния акт. Същевременно, спрямо другите релевантни доставки, съдът е описал събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, но не е извлякъл въз основа на тях конкретни фактически изводи. Спрямо всички доставки са изложени общи мотиви, които не изясняват спора от фактическа страна, а този порок на решението обуславя извод за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При наличието на инвокираните касационни пороци, атакуваното решение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да анализира събраните доказателства досежно относимите към спора доставки и след съвкупната им преценка да формира конкретни фактически и правни изводи, включително и относно редовността на счетоводството на доставчиците и разполагаемостта им със стоките, предмет на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение