Решение № 5628 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2012 г.

Решение № 5628 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Русе против решение № 16 от 4.06.2012 г., постановено по адм. д. № 80/2012 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Даниел Илиев Цанев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 07/30.01.2012 г. на кмета на Община Русе, с която служебното правоотношение на Даниел Илиев Цанев е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че до прекратяване на служебното му правоотношение Цанев е работил на длъжността "главен експерт" в отдел "Икономика, концесии и търговия" на Дирекция "Икономика и търговия" в Община Русе. С решение № 45 от 19.01.2012 г. Общински съвет Русе е одобрил нова структура на общинската администрация и е намалил числеността й. Съгласно тази структура съществуващите Дирекции "Икономика и търговия" състояща се от два отдела - "Икономика, концесии и търговия" и "Защита на потребителите" и Дирекция "Общинска собственост" с два отдела - "Общински имоти" и "Наемни отношения" са обединени, като е образувана нова Дирекция "Икономика и управление на собствеността". От съпоставката на длъжностното разписание в сила от 1.12.2011 г. с това в сила от 1.02.2012 г. е установено, че общо в двете дирекции е имало 5 бр. за длъжността "главен експерт", като по новото длъжностно разписание в новосъздадената Дирекция - "Икономика и управление на собствеността" бройките, предвидени за длъжността "главен експерт" също са пет. Следователно изводът на съда, че длъжността, заемана от държавния служител е продължила да съществува като нормативно определена позиция и в определения брой е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда, че длъжността, заемана от Цанев е продължила да съществува и като съвкупност от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. При съпоставка на длъжностната характеристика на жалбоподателя и длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт" в отдел "Стопански дейности и защита на потребителите" на новосъздадената Дирекция "Икономика и управление на собствеността" правилно съдът е приел, че основните функции и параметри на дейност на двете длъжностни са идентични. Ето защо изводът, че спрямо Цанев не е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е законосъобразен и обоснован. Доводите на касатора, че длъжността, заемана от жалбоподателя не е идентична с длъжността главен експерт в отдел "Стопански дейности и защита на потребителите", са неоснователни. Правилно съдът е приел, че в основните функции и задължения двете длъжности са идентични, като следва да се добави и че длъжността, заемана от Цанев е с по-широки правомощия, области на дейност и преки задължения, а длъжността "главен експерт" в отдел "Стопански дейности и защита на потребителите" е с по-детайлно формулирани задължения, които по същество се припокриват с длъжността на съкратения служител. Еднакви са и изискванията за заемане на длъжността. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. На тази база е и заключението, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение не е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че адвокатско възнаграждение е договорено, но няма отбелязване същото да е заплатено т. е. разноски не са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,