Решение № 9292 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12950/2010 г.

Решение № 9292 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12950/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 289 от 27.07.2010 г. по административно дело № 53/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Старозагорският административен съд, V състав, на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Начо Бонев Христов от гр. Стара Загора, ул. "Цар Симеон Велики" № 168б, в качеството му на наследник на Боньо Христов Бонев и на Таньо Маринов Маринов от гр. Стара Загора, ул. "Розова долина" № 1, вх. В, ап. 24, против Заповед № РД-25-2534/10.11.2009 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на Таньо Маринов Маринов на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 1 ППЗСПЗЗ, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 17А/27.07.2005 г. на комисията, назначена със заповед № 1001/09.04.2004 г., е признато правото да придобие собственост върху имот № 38, кадастрален район 310 с площ от 600 кв. м, находящ се в местност "До селото", землището на с. Лясково, като неоснователни. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата е жалбата на Начо Бонев Христов, подадена чрез пълномощника му адв. Дако Нейков Михайлов - АК Стара Загора. Касационният жалбоподател изразява недоволство от решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му, счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Твърди, че въз основа на неправилна преценка на доказателствата съдът е стигнал до незаконосъобразния извод, че е на лице сграда по смисъла на § 4а. Според касатора от всички събрани по делото доказателства е ясно, че не са налице материалните законови предпоставки за трансформация на правото на ползване в право на собственост на Таньо Маринов Маринов. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което заповедта на кмета на Община Стара Загора да бъде отменена. В останалата част решението, в мотивите на което съдът приема, че не са налице предпоставките на § 4б от ЗСПЗЗ и не уважава жалбата на Таньо Маринов, моли да бъде оставено в сила. Допълнително от пълномощника адв. Михайлов са постъпили и писмени бележки. Втората касационна жалба (наименована само "жалба") е от Таньо Маринов Маринов. Този касатор счита, че постановеното решение не се придържа към духа на ЗСПЗЗ, а само формално го прилага. Твърди, че е признато правото му на ползвател на 0,993 дка (1 дка) земеделска земя от Община Стара Загора в землището на с. Лясково. Признато му е правото на ползвател, да стане собственик по § 4. В заявлението си е поискал 0,993 дка да закупи овощна градина и моли да му се признае правото да закупи 0,993 дка и вход, изток от запад на коригирани имоти № 37 и № 38. В хода на производството пред Върховния административен съд този касационен жалбоподател е починал, поради което на основание чл. 227 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на негово място са конституирани законните му наследници: Недялка Минева Маринова - съпруга, Мирослав Танев Маринов - син и Ивайло Танев Маринов - син. Въпреки указанието да заявят дали поддържат подадената от наследодателя си касационна жалба, не е постъпило изрично изявление от тяхна страна, но тъй като няма и оттегляне, респ. отказ, съдът се счита сезиран и с тази касационна жалба. Приживе от Таньо Маринов Маринов е постъпил писмен Отговор срещу касационната жалба на Начо Бонев Христов, в който се моли решението в частта за отхвърляне на жалбата му да бъде оставено в сила. Ответникът - Кметът на Община Стара Загора, не взема отношение по двете жалби. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Оспореното решение на АС - Стара Загора е правилно и обосновано, постановено е при спазени съдопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е допуснал и приел исканите и представени доказателства и е изяснил релевантните за предмета на спора факти. За проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията и становищата на страните, както и относимата материалноправна уредба. Въз основа на подробен анализ е извел обоснован и верен правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед на кмета на община Стара Загора. Със същата, предвид хипотезата по § 4з, ал. 1 вр. § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на ползвателя Таньо М. Маринов е признато правото да придобие 600 кв. м от конкретния имот. Установено е изпълнение на процедурните изисквания, както и наличие на кумулативните законови предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху определената площ от земеделския имот с построена в него сграда, което е в съответствие и с ТР № 2/2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ВКС. Неоснователни са касационните възражения за отсъствие на посоченото правно основание по § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ, както и твърденията, че трансформацията е следвало да бъде извършена по реда на § 4б от същия закон. Поради липсата на касационни основания за отмяна, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а жалбите отхвърлени. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението и от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. За да постанови посочения по-горе резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. По-конкретно е констатирал, че ползвателят Таньо Маринов е подал заявление вх. № 5404-004/22.06.1992 г. за придобиване собствеността върху предоставения му за ползване имот съгласно действалата през този период редакция на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и въпреки продължителното бездействие на административния орган да бъде изготвен оценителен протокол, съобразно § 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ и задължителните указания, дадени на кмета на Община Стара Загора от Окръжен съд гр. Стара Загора по адм. дело № 1321/2000 г., същият е запазил правото си да получи оценка по приложимия вече ред на действащия § 62 и сл. от ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122 от 12.12.1997 г./. Съдът е приел и че приложимата за случая хипотеза е § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото в имот № 38 има построена сезонна постройка до 01.03.1991 г., която отговаря на строителните характеристики на сграда, дефинирани чрез изключване с § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в т. 3. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя Маринов, че кметът на общината следва да му признае право да придобие собственост върху имот с площ от 1,000 дка, защото имотът към момента на упражняване на предоставената от закона възможност по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ през 1992 г. за придобиване на собственост, не е представлявал овощна градина и не са били налице материалноправните предпоставки по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, също и за другите изисквания - имотът не е представлявал лозе и не е бил единствена земя на ползвателя. За неоснователно съдът е приел и възражението на жалбоподателя Бонев, че имотът, по отношение на който е признато правото на ползвателя Маринов да го придобие в собственост, е различен от предоставения му за ползване, като се е позовал на назначената по делото експертиза. На последно място съдът е посочил, че все още липсва план на новообразуваните имоти за с. Лясково и че едва след изготвянето му по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните на него разпоредби на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и утвърждаването му със заповед на областния управител /което е последващ етап от процедурата по придобиване право на собственост върху земеделски имоти, предоставени за лично ползване/, всеки имот получава идентификатор, образуван от кода по ЕКАТТЕ, номера на кадастралния район и номера на поземления имот и именно в ПНИ по аргумент от разпоредбата на чл. 28, ал. 4, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ се обозначават точните граници и номерата на новообразуваните имоти, правото на собственост върху които се придобива при условията на § 4а, § 4б и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и се определя местоположението и площта на имотите за правоимащите. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Усложняването на процеса възниква от факта на подаване на две жалби срещу една и съща заповед, спрямо която подателите - ползвател и бивш собственик имат противоречиви интереси. Както се установи по-горе, със заповед № РД-25-2534 от 10.11.2009 г., Кметът на Община Стара Загора е признал на Таньо Маринов Маринов правото да придобие собственост върху имот № 38, кадастрален район 310, с площ 600.00 кв. м, находящ се в местност "До селото", землище с. Лясково. По жалба на Начо Бонев Христов срещу тази заповед е било образувано адм. дело № 53/2010 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Жалбоподателят като наследник на бивш собственик на земята изразява недоволство от признатите права като счита, че не са налице условията на закона за придобиване право на собственост. По жалба на Таньо Маринов Маринов срещу същата заповед, пред Административен съд - Стара Загора е било образувано адм. дело № 65/2010 г. Жалбоподателят, който е ползвател на имота по ПМС № 76/1977 г., изразява недоволство от признатото му право само за 600 кв. метра и иска да му бъде признато за закупуване земеделска земя от 1 дка. С определение № 59 от 18.02.2010 г., на основание чл. 213 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Старозагорският административен съд, II състав е присъединил адм. дело № 65/2010 г. към по-рано образуваното адм. дело № 53/2010 г. за съвместно разглеждане на жалбите. Старозагорският административен съд, V състав действително е разгледал и двете жалби, обсъдил е всички направени от Начо Бонев Христов чрез пълномощника му адв. Дако Михайлов и от Таньо Маринов Маринов оплаквания срещу издадената заповед. Уважил е направените от страните искания и е допуснал и приел три експертизи: 1. съдебно-техническа за идентичност на имотите на наследниците на бившия собственик Боньо Бонев и на ползвателя Таньо Маринов и на местностите "Йоргов мост" и "До селото"; 2. съдебно-агрономическа по въпроса дали насажденията в имота представляват овощна градина и 3. съдебно-техническа по въпроса има ли изградена в имот № 38 сезонна постройка, от какви помещения се състои и коя година е построена сградата. Освен представените заключения, вещите лица са разпитвани много подробно и са давали устни отговори и в съответните съдебни заседания, в които експертизите са приети. Отделно от това, съдът е изслушал показанията на седем свидетели - четири на едната страна и трима на другата спореща страна по въпроса за съществуването на овощна градина. Всъщност Начо Бонев Христов се стреми да докаже, че няма предпоставки за признаване на правото нито по § 4а, нито по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото при отказ да се трансформира (преобразува, превърне) правото на ползване в право на собственост, имотът остава за възстановяване на бившите собственици. От своя страна Таньо Маринов Маринов цели да докаже, че в ползвания от него имот няма сграда, а същият представлява овощна градина, предвид ограничението, предвидено в разпоредбата на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според което при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - наличие на сграда в имота, построена до 1 март 1991 г., собствеността се придобива до 600 кв. метра, а при условията на § 4б, ал. 1 - лозе, овощна градина или единствена земеделска земя, собствеността се придобива до 1000 кв. метра. При тази нормативна забрана е естествено желанието на ползвателя да твърди, че има овощна градина, а не сграда. От всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни и настоящият съдебен състав стига до извода, че на ползвателя Таньо Маринов Маринов законосъобразно му е признато правото да придобие собственост на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Процедурата е започнала по заявление подадено още в първия срок по § 5 от ППЗСПЗЗ, но довършена по новия ред от надлежно назначената на основание § 62, ал. 1 комисия. Правилна е преценката и на административния орган, и на съда, че в имот № 38 има сграда по смисъла на изключенията, посочени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, като следва да се посочи, че е без значение по коя от четирите точки ще се квалифицира постройката. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на Начо Бонев Христов, че съдът е разгледал само т. 3, а не и т. 1, която според него следва да намери приложение. По въпроса за момента на изграждане от заключението на третото вещо лице дадено писмено и разпитано устно в съдебно заседание, може да се направи извод, че това, което е построено до законовата дата 1 март 1991 г. също има характер на сграда, защото е сезонна постройка, като няма забрана след това да се довършва, надстроява, пристроява при наличие на съответните строителни книжа. Не е сграда по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ непредназначената за сезонно обитаване, следователно предназначената за сезонно обитаване постройка е сграда по § 4а, а като е сграда, е налице предпоставката за трансформиране на надлежно учреденото право на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята, на основание § 4а, ал. 1 във връзка с ограничението на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра. Неоснователно е възражението на Таньо Маринов, че в имота има овощна градина, защото към момента на подаване на заявлението му през 1992 г. такава не е била оформена и затова не са налице условията за придобиване право на собственост и върху имот № 37 на основание § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно съдът е посочил, че конкретните имотни граници на имотите и на ползвателя, и на собственика ще бъдат определени при изработването на плана на новообразуваните имоти за тази местност, а отделен е и въпросът, че самата заповед на областния управител, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ одобрява плана на новообразуваните имоти, може да се обжалва по съдебен ред. С оглед всичко изложено до тук, възраженията в двете касационни жалби се преценяват като неоснователни. Постановеното съдебно решение е в съответствие с материалния закон, обосновано е и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,