Решение № 1595 от 14.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. С решение 181 от 13.04.2020г., постановено по адм.д. 350/2019г. Административен съд Хасково е отменил по жалба на М. Елмаз, [ЕГН], от гр.Хасково, [улица], чрез адв.К. Влахов, ревизионен акт Р 16002618002811 091 001/03.12.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, поправен с акт за поправка на ревизионен акт 16002618216430 003 001/12.12.2018г., потвърдени с решение 106/21.02.2019г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 21 610лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Арнаудов в качеството му на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Пловдив. В същата се прави оплакване, че постановено решение на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Хасково и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба М. Елмаз, [ЕГН], от гр.Хасково, [улица], чрез своя процесуален представител чрез адв.К. Влахов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С решението си Административен съд Хасково е отменил по жалба на М. Елмаз, [ЕГН], от гр.Хасково, [улица], чрез адв.К. Влахов, ревизионен акт Р 16002618002811 091 001/03.12.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, поправен с акт за поправка на ревизионен акт 16002618216430 003 001/12.12.2018г., потвърдени с решение 106/21.02.2019г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив, с който на М. Елмаз на основание чл.19,ал.1 и 2 ДОПК е вменена отговорност за задължения на ПК ЕЛМАЗ ТЕКС както следва : по ДДС за данъчни периоди 01.10.2013г. до 30.09.2017г. в общ размер на 593 463,80лв. и лихви за забава в размер на 185 811,95лв.; по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2014г. до 30.09.2017г. в размер на 35 957,73лв. и лихви 24 942,84лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. в размер на 121 845,56лв. и лихви в размер на 24 942,84лв. данък върху разходите за превозните средства за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. в размер на 578,38лв. и лихви 221,08лв.; данък върху доходите на физическите лица свободни професии, граждански договори и други за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. в размер на 1 809,59лв. и лихви 799,14лв. ; данък върху трудовите и приравнените на тях правоотношения за периода 01.01.2013г. 2018г. в размер на 99 212,48лв. и лихви в размер на 31 244,69лв., както и декларирани с декларация обр.6 и невнесени задължения за осигурителни и здравни вноски ДОО в размер на 238 216,87лв. и лихви 77 334,10лв.; ЗО в размер на 107 257,30лв. и лихви 33 477,32лв. и УПФ в размер на 52 873,09лв. и лихви в размер на 17 088,06лв. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, събраните доказателства, констатациите на органа по приходите за ангажиране на отговорността на задълженото лице на основание чл.19,ал.1 и 2 ДОПК. Възпроизведени са и мотивите от решението на директора на ДОДОП Пловдив при административното оспорване на ревизионния акт. В мотивите на решението са възпроизведени и показанията на свидетеля Х. Ибрям, както и заключенията на съдебно-графологическата и съдебно-оценъчната пазарна експертизи. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, притежава законовоустановената форма. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Посочено е, че по делото няма спор за факти, а единствено по тълкуване и прилагане на закона. 2. В тази връзка е дадено тълкуване на разпоредбите на чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, с които е установена лична имуществена отговорност на определена категория лица и са посочени елементите на фактическия състав на същата. 3. Прието е, че от доказателствата по делото се установява наличие на публични задължения на ПК Елмаз Текс Хасково, една част установени с влязъл в сила ревизионен акт, а друга въз основа на подадени от самата кооперация декларации. 4. Прието е, че към задълженото лице е имала качеството на член-кооператор и член на управителния съвет на кооперацията към периода на възникване на задължения, съответно към датата на издаване на ревизионния акт на кооперацията. Възражението на задълженото лице, че членственото й правоотношение с кооперацията е прекратено към 17.06.2017г. , е определено като неоснователно, тъй като липсват надлежни доказателства за това, че подаденото от нея заявление за прекратяване на членствените й права е проявило правен ефект. 5. На отделен ред е разгледано възражението на жалбоподателката, че няма качеството на лице по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, доколкото управлението на кооперацията се осъществявало от председателя на същата, а останалите членове на управителния съвет не са имали такива правомощия по отношение на оперативното управление. Прието е принципно, че това възражение е относими към субективния момент на отговорността по чл.19 ДОПК, но не и по отношение на определяне на качеството на член на орган на управление. На база на тълкуване на относими разпоредби на Закона за кооперациите /чл.3,ал.1,т.3, чл.21,ал.1 и 4/ е прието, че управителният съвет се явява колективен орган на управление на кооперацията, поради което а налице първата предпоставка по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК задълженото лице да има качеството на орган на управление. Направено е и позоваване на съответна съдебна практика 6. Като спорни между страните са определени останалите предпоставки на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК да е налице виновно поведение, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства и наличие на причинно-следствена връзка между това поведение и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и тези по чл.19,ал.2 ДОПК - наличие на недобросъвестно поведение, изразяващо се в съответния посочен от закона способ - в случая извършено плащане на пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалба или дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не могат да бъдат погасени задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски. 7. Прието е, че по делото няма спор, че задълженията на кооперацията са установени с влязъл в сила ревизионен акт, както и че са подавани справки-декларации с декларирани занижени стойности ДДС и такива на дължимия корпоративен данък, съответно, че определените задължения не са заплатени, и че по решение на Общото събрание на кооперацията има изплатени дивиденти, съответно липсва спор, че установените задължения не могат да бъдат събрани. 8. С оглед приетото в ревизионния акт, че задълженото лице в качеството си на член на управителния съвет на кооперацията е имала виновно поведение, изразяващо се в подаване на декларации с неверни данни, водещи до по-малък резултат за съответния данък, решаващият съд е приел, че това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства Посочено е, че единствено председателят на управителния съвет на кооперацията е имал правомощието да осъществява текущата дейност на кооперацията. Прието е, че макар и формално М. Елмаз да била вписана като член на управителния съвет на кооперацията, тя никога реално не е извършвала действия по управление на същата. Направено е позоваване на показанията на разпитаните свидетели А. Иванова и Х. Ибрям, според които жалбоподателката не е имала достъп до счетоводните документи на кооперацията, не е била реално запозната с дейността й, с това какви сделки се осъществяват и какви съответно се осчетоводяват. На база на това е обоснован извод за недоказаност на констатациите, че М. Елмаз умишлено е осъществила действие или бездействие, с което да укрива факти или обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред орган по приходите или публичен изпълнител. На отделен ред е отбелязано, че част от задълженията на кооперацията за данъци и ЗОВ са установени с ревизионен акт, а за друга част са подадени надлежни декларации от кооперацията, но задълженията не са заплатени, за която група няма как да се приеме, че са налице укрити факти. 9. Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства не се установява и наличие на причинно-следствена връзка между конкретно поведение на жалбоподателката и невъзможността да бъдат събрани задълженията на кооперацията. 10. Обоснован е извод, че макар и формално задълженото лице да има качество на орган на управление, спрямо което може да бъде ангажирана отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК, то от останалите доказателства не се установява да са налице останалите елементи. 11. По отношение на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК са изложени мотиви, че от събраните по делото доказателства не се установява фактът на разпределение на дивиденти на член-кооператорите през 2015,2016 и 2017г. да е единствената причина, поради която не могат да бъдат събрани задълженията на кооперацията. На основание на заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-оценителната експертизи е обоснован извод, че към края на всяка една от годините 2015,2016 и 2017 кооперацията е разполагала с имущество, което да обезпечи публичните й задължения. 12. В продължение е прието, че не е налице причинно следствена връзка между невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на кооперацията и предприетите действия от жалбоподателката за разпределение на дивидент. 13. Установяването на факта, че дружеството освен с парични средства е разполагало и с материални активи, които по стойност значително надхвърлят размера на задълженията, изключва недобросъвестност на поведението на жалбоподателката при гласуване на решенията на общото събрание за разпределение на дивидент. Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт и основателност на жалбата. По отношение на разноските първоинстанционният съд е приел, че възражението на ответната страна за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателката е неоснователно. С оглед на фактическата и правната сложност на казуса е прието, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 19 000лв. не е завишено. Решението на Административен съд Хасково e правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ДОДОП Пловдив се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че не са налице елементи от фактическия състав на чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, което прави издадения ревизионен акт незаконосъобразен. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. На кооперация ПК ЕЛМАЗ ТЕКС е извършена ревизия по ЗДДС и ЗКПО, приключила с издаването на ревизионен акт Р 160022617004468 091 001/31.01.2018г., поправен с ревизионен акт за поправка П 16002618023487 003 001/08.02.2018г,. с която на кооперацията са установени задължения за ДДС за данъчни периоди 01.01.2014г. 19.11.2016г. в размер на 460 927,68лв. и лихви за забава в размер на 126 243,95лв., както по ЗКПО за данъчни периоди от 2014г. до 2016г. в размер на 7 883,69лв. и лихви за забава в размер на 2 687,52лв. Отделно от това дружеството е подавало справки-декларации за задължения за ДДС, корпоративен данък, данъци по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски. В хода на ревизията е установено, че през посочените периоди М. Елмаз е била член кооператор и член на Управителния съвет на кооперацията, съответно е участвал и подписал протоколите от общите събрания на кооперацията, на които са приемани годишните счетоводни отчети. При така установените факти органът по приходите е приел, че са налице хипотези по чл.19,ал.1 и ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. Елмаз за въпросните задължения на кооперацията, обосновано с това, че тя като член на управителния съвет на кооперацията през процесните периоди е разполагало с представителна власт да обяви пред органа по приходите факти и обстоятелства с правно значение осъществяването на стопанска дейност, извършването на облагаеми доставки и получаването на приходи от продажба на стоки и като не е сторил това е укрил факти и обстоятелства, станали причина за несъбираемост на установените задължения на кооперацията. По отношение на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК като констатация за ангажиране на отговорността е посочено обстоятелството, че М. Елмаз е подписала всички протоколи от общо събрание на кооперацията за взети решения за разпределение на дивидент и по този начин умишлено е участвала в разпределението на касовите наличности, като тези действия са имали за последица намаляване на имуществото на кооперацията и невъзможност за изпълнение на възникналите задължения. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите установяват част от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, но не всички елементи, поради което ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и изграден при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността кой може да бъде трето отговорно лице управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че ревизираното дружество не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че между страните по делото не е спорно наличието на следните елементи 1. Налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК - ПКЕлмаз Текс, която има публични задължения за корпоративен данък, ДДС, задължителни осигурителни осигуровки и лихви за забава, които са установени с влязъл в сила ревизионен акт, или за които са подавани съответните образци-декларации и задълженията не са заплатени; 2. Задължената кооперация не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения. Спорно е, дали са налице останалите елементи от фактическия състав на отговорността 1. Дали ревизираното лице може да бъде субект на отговорност поради това , че притежава качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2.Налице ли е действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, което е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 3.Съществува ли причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор, като е приел, че в качеството си на член на управителния съвет на кооперацията М. Елмаз отговаря само на първото условие притежава качество на член на орган на управление на задълженото лице, но останалите елементи от фактическия състав на чл.19,ал.1 ДОПК не са налице, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на лицето. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи на първоинстанционния съд и ги намира за обосновани на фактите и доказателствата по делото. Най-общо казано, за да бъде ангажирана отговорността на лицето по чл.19,ал.1 ДОПК, същото следва да има нормативно задължение да обявява пред орган по приходите факти и обстоятелства, свързани с дейността на задълженото по чл.14,т.1 и 2 ДОПК лице, и именно поради умишленото неизпълнението на това задължение законът вменява отговорност на това лице. От констативната част на ревизионния доклад /актът няма свои мотиви в тази насока/, задължението на ревизираното лице да обявява факти и обстоятелства пред орган на приходите се обосновава с това, че той е бил член на управителния съвет на кооперацията и в качеството си на такъв е имала знанието, че пред органите по приходите се подават неверни данни за дейността на кооперацията, в резултат на което данъчните задължения на последната не се определят коректно. Този извод на органа по приходите не може да бъде споделен. Принципно въпросът за това кое лице има задължения да обявява пред орган по приходите законово установени факти и обстоятелства, свързани с възникването на публични задължения за данъци и осигурителни вноски, се определя както от актовете, които определят правния статут на задълженото лице, така и от данъчните закони. Така например чл.125,ал.1 ЗДДС определя, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Нормата на чл.92,ал.1 ЗКПО посочва, че данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Лицето, за задълженията на което е ангажирана отговорността на физическото лице, е кооперация. Това означава, че правният му статут, в това число органите на управление и представителството, се регламентират от нормите на Закона за кооперациите , обн. ДВ бр.113 от 28.12.1999г. Органите на кооперацията са уредени в глава втора, раздел ІІІ на закона, чл. 15 чл.28в. От тълкуването на същите следва, че кооперацията се представлява от председателя на управителния съвет, който съгласно чл.26,ал.2, т.1,2 и 3 ЗК представлява кооперацията; организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува; ръководи текущата дейност на кооперацията. Правомощията на членовете на управителния съвет са уредени в чл.21 ЗК. Според него норма, управителния съвет изпълнява решенията на общото събрание и направлява дейността на кооперацията. Той осъществява и други функции, определени със закона и устава. За своята дейност управителният съвет се отчита пред общото събрание ал.1 на чл.21 ЗК. Според алинея втора, предварително решение на управителния съвет се изисква за: 1. договор за заем с трети лица и даване на обезпечения в полза на трети лица; 2. съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг; 3. разпоредителни сделки с дълготрайни активи, с изключение на тези по чл. 15, ал. 4, т. 10; 4. договор за наем на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година; 5. договори за кредит, за съвместна дейност, за поемане на менителни задължения; 6. учредяване на залог на дълготрайни активи на кооперацията; 7. други сделки на разпореждане с имуществото на кооперацията, предвидени в нейния устав. Според ал.4, управителният съвет може да спира изпълнението на решения или действия на председателя на кооперацията. В този случай управителният съвет в срок до един месец свиква общото събрание. При така посочена правна рамка и предвид доказателствата по делото се следва извод, че М. Елмаз не е имала задължения да представлява кооперацията пред органи по приходите и в тази връзка да декларира определени факти и обстоятелства, свързани с дейността на същата. Такива задължения по силата на чл.26,ал.2, т.1 3 ЗК има председателят на управителния съвет. Отсъствието на такова задължение автоматично изключва реализирането на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК. Нещо повече, по делото са събрани гласни доказателства, че М. Елмаз независимо от това, че е била вписана за член на управителния съвет на кооперацията, никога не е имала достъп до счетоводните документ на кооперацията и не е била реално запозната с дейността на същата. Знанието за подаване на неверни данни в декларациите не може да се презумира от простия факт, че тя е била съпруга на брата на председателя на управителния съвет, каквито доводи за развити в жалбата, доколкото подобни презумпции не са нормативно установени. По делото липсват доказателства за приети решения на управителния съвет, свързани с дейността на кооперацията и правомощията на съвета, на база на които да се изгради извод, че подаваните на неверни данни пред органите по приходите е ставало със знанието на членовете на управителния съвет на кооперацията. При изложените обстоятелства няма как да бъде обоснована връзка и между невъзможността да бъдат събрани задълженията на кооперацията и поведението на физическото лице М. Елмаз, което също изключва отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК. По сходни мотиви следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че липса и елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК относно извършеното изплащането на дивиденти. Подписването на протоколите на общото събрание лицето е полагала подпис в качеството й на член - кооператор, а не на член на управителния съвет, отделно от това към повечето моменти на вземането на решение за разпределение на дивиденти кооперацията е разполагала с имущество да покриване на задълженията й. Направените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния съд, касаещи приемане и позоваване на заключенията на съдебно-счетоводната и оценъчната експертизи, както и кредитирането на свидетелските показания, не могат да бъдат споделени. Водещото и определящото за неангажиране на отговорността на М. Елмаз е обстоятелството, че не са доказани елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, а не че кооперацията е имала или нямала имущество,което да покрива задълженията й, в който смисъл са посочените заключения. По същата причина свидетелските показания са явяват само допълнителен аргумент за липсата на основание за ангажиране на отговорността, а не решаващ аргумент в тази насока. Предвид на гореизложеното се обосновава извод, че издаденият ревизионен акт Р 16002618002811 091 001/03.12.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, поправен с акт за поправка на ревизионен акт 16002618216430 003 001/12.12.2018г., потвърдени с решение 106/21.02.2019г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив, с който е ангажирана отговорността на М. Елмаз за задължения на ПК Елмаз Текс се явява незаконосъобразен. Направените оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските също не могат да бъдат споделени. С оглед на фактическата и правната сложност на делото договореният адвокатски хонорар в размер на 19 000лв. правилно е бил определен от административния съд като нормален и незавишен, независимо , че е над минималния праг , така както е регламентиран в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да бъде съобразено и това, че уговореният и заплатен хонорар на ответницата по касация за настоящата инстанция е в размер на минималния по отменената разпоредба на чл.8,ал.1,т.6 от наредбата, докато минималният такъв съгласно сега действащата разпоредба на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.7 от цитираната наредба възлиза на 49 061,04лв. Като е стигнал до същия краен извод и е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен, Административен съд Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ДОДОП Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 14 500лв., съгласно представения на л.38 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,