Решение № 10288 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2025 г.

Производството е по реда чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Минерал 2009" ЕООД със седалище в гр.Костинброд, подадена чрез пълномощник адв.А. Цветков. Жалбата е срещу решение 765 от 14.08.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка КЗК-519/2025г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора "Минерал 2009" ЕООД против решение F634408 от 15.01.2025г. на изпълнителен директор на "Софийска вода" АД, за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на инвестиционни проекти по канализационната мрежа, включително реконструкция на части от водопроводната мрежа в техния обхват на територията на Столична община". С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на КЗК поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено решение F634408 от 15.01.2025г. на изпълнителния директор на "Софийска вода" АД. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на "Софийска вода" АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Лазарова, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендирам разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение на КЗК не страда от релевираните пороци и то следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на КЗК и в срока по чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред КЗК е било образувано по жалба на "Минерал 2009" ЕООД срещу решение F634408 от 15.01.2025г. на изпълнителен директор на "Софийска вода" АД, за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на инвестиционни проекти по канализационната мрежа, включително реконструкция на части от водопроводната мрежа в техния обхват на територията на Столична община". По тази жалба КЗК първоначално е постановила решение 356 от 10.04.2025г. по преписка КЗК-149/2025г., с което жалбата е оставена без уважение. Решение 356 от 10.04.2025г. на КЗК е било обжалвано от "Минерал 2009" ЕООД с касационна жалба пред ВАС, който с решение 7028 от 25.06.2025г. по адм. д. 4566/2025г. го е отменил и е върнал делото като преписка на КЗК за ново разглеждане, при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания. Указанията на предходния състав на ВАС са били КЗК да обсъди две оплаквания, направени в жалбата до КЗК, което тя не е направила при постановяване на нейното решение 356 от 10.04.2025г. След връщане на преписката до КЗК е постановено обжалваното решение 765 от 14.08.2025г. по преписка КЗК-519/2025г. С него КЗК е обсъдила само двете оплаквания, необсъдени при преходното разглеждане на производството. Комисията е счела тези оплаквания за неоснователни и затова е оставила без уважение жалбата на "Минерал 2009" ЕООД. Първото обсъдено от КЗК оплакване касае надграждащия елемент 1. "Идентифициране на възможните рискове и описание на системите за осигуряване на безопасно преминаване, в случаите, когато в зоните за движение на пешеходци се изпълняват строително монтажни работи затрудняващи движението и/или създаващи опасност за преминаващите" от методиката за оценка на офертите. За този надграждащ елемент Комисията е счела, че възложителят е в правото си да определи показателите за оценка и тяхната тежест по целесъобразност, която не подлежи на контрола за законосъобразност, извършван от КЗК. Тъй като в случая обжалваните показатели не нарушавали изискванията на ЗОП и принципите за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, то не било налице закононарушение, касаещо методиката за комплексна оценка на офертите. А твърдението на жалбоподателя, че въведеният надграждащ елемент следва да бъде задължително изискван било неоснователно. Второто обсъдено от КЗК оплакване касае клауза в проекта на Рамково споразумение, в раздел Г: "Общи условия на рамковото споразумение за строителство", част "Прекратяване", т.22.7., а именно: "При изтичане или прекратяване на конкретния договор изпълнителят се задължава да съдейства на нов изпълнител за поемане изпълнението на работите, съгласно инструкциите на възложителя. Направените от Изпълнителя разходи за това се поемат от възложителя, след неговото предварително одобрение". За тази клауза КЗК е приела, че тя не е само в интерес на възложителя, но защитавала и обществения интерес. Евентуалното прекратяване на договор с определен изпълнител не можело да поставя под риск непрекъснатостта и/или качеството на канализационните услуги и/или изпълнението на стартирал инвестиционен проект по канализационната мрежа. Затова превес следвало да бъде даден на защитата на обществения интерес. А освен това интересът на изпълнителя също бил защитен, тъй като в клаузата ясно било предвидено, че разходите на изпълнителя ще са за сметка на възложителя, след одобрение от негова страна. Обжалваното решение на КЗК е неправилно, тъй като е постановено при допуснато от КЗК съществено нарушение на процесуалните правила, необосновано е и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Обосновани са доводите в касационната жалба, че спорът по двете клаузи е разрешен по противоположен начин от КЗК с нейно решение 70 от 23.01.2025г. по преписка КЗК-1069/2024г., което е оставено в сила с решение 3074 от 25.03.2025г. на ВАС по адм. д. 1566/2025г. Действително както посоченото решение на КЗК, така и това на ВАС, не формират задължителна практика на контролния орган или съдебна практика, но в спазване на принципа за последователност и предвидимост, регламентиран в чл.13 от АПК идентични спорове следва да се разрешават по еднакъв начин. Настоящият съдебен състав и споделя практиката на КЗК и ВАС по нейни решение 70 от 23.01.2025г. на КЗК и решение 3074 от 25.03.2025г. на ВАС, предвид следното: Първата спорна клауза от поръчката касае присъждането на точки по надграждащия елемент 1. "Идентифициране на възможните рискове и описание на системите за осигуряване на безопасно преминаване, в случаите, когато в зоните за движение на пешеходци се изпълняват строително монтажни работи затрудняващи движението и/или създаващи опасност за преминаващите". По аргумент от противното така дефиниран този надграждащ елемент указва, че технически предложения няма да бъдат отстранявани без демонстрирането на познания в области, касаещи безопасността на изпълнение на СМР и по този начин застрашавайки живота и здравето на самите изпълнителски екипи и на преминаващите в близост до строителния обект граждани. А неидентифициране на възможните рискове и неописание на системите на безопасно преминаване ще води само до неприсъждане на точки по надграждащия елемент. Действително при определянето на критериите за оценка и тяхната тежест възложителят действа в оперативна самостоятелност, както правилно е приела КЗК с обжалваното решение. Но съгласно чл.70, ал.12 от ЗОП критериите за оценка не могат по същността си да са критерии за подбор. Идентифициране на възможните рискове и описание на системите за осигуряване на безопасно преминаване са относими към обезпечаване на безопасността при изпълнение на СМР. Въведеното надграждащо обстоятелство следва да бъде задължително изисквания към съдържанието на техническото предложение. Недопустимо е то да бъде само пожелателно, което да носи допълнителни точки, а да не води до отстраняване на участника. Втората спорна клауза касае проекта на Рамково споразумение, в раздел Г: "Общи условия на рамковото споразумение за строителство", част "Прекратяване", т.22.7., а именно: "При изтичане или прекратяване на конкретния договор изпълнителят се задължава да съдейства на нов изпълнител за поемане изпълнението на работите, съгласно инструкциите на възложителя. Направените от Изпълнителя разходи за това се поемат от възложителя, след неговото предварително одобрение". Обосновано КЗК е приела с обжалваното решение, че договорът за обществена поръчка е особен вид договор, който принадлежи към категорията на административните договори. С изпълнение на дейностите, включени в обхвата на договора, отношенията между страните се преустановяват. След приемане изпълнението на договора възложителят не може да има допълнителни изисквания към изпълнителя с изключение гаранцията за изпълнените СМР. При прекратяване или изтичане на конкретен договор за неговия изпълнител вече не са налице никакви договорни задължения да извършва бъдещи дейности, предвидени от възложителя, доколкото съответния договор е изпълнен в пълнота или е прекратен при предвидените за това хипотези. За изпълнителя не е налице правно задължение за осигуряване на бъдещо съдействие на възложителя по изпълнението на последващ договор за обществена поръчка, който ще бъде изпълняван от нов, различен изпълнител. Посочената клауза води до множество неясноти: в какъв обем е дължимото бъдещо съдействие, какви са последиците от неизпълнение на поетото задължение за съдействие и въз основа на какво ще могат да се претендира обезщетение за неизпълнение след като договорът е прекратен или изтекъл, как ще се остойностяват дейностите по дължимото съдействие и до кога изпълнителят ще дължи такова съдействие. Посочената клауза противоречи на чл.8 от Закона за задълженията и договорите доколкото с нея се прави опит да се продължи правната връзка между съдоговарящите след като тя вече е прекъсната с изтичане или прекратяване на договора. Клаузата има разубеждаващо действие към бъдещи участници в процедурата и в този смисъл съставлява и нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, тъй като с нея /с клаузата/ се ограничава конкуренцията чрез включване на условие, което необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка. С обжалваното решение КЗК е допуснала и съществено нарушение на процесуалните правила, предвид следното: При първото разглеждане жалбата на "Минерал 2009" ЕООД пред КЗК с решение 356 от 10.04.2025г. по преписка КЗК-149/2025г. Комисията не се е произнесла по всички оплаквания на жалбоподателя "Минерал 2009" ЕООД. Затова с решение 7028 от 25.06.2025г. по адм. д. 4566/2025г. съставът на ВАС е отменил решение 356 от 10.04.2025г. на КЗК и е върнал делото като преписка с указания КЗК да обсъди две оплаквания, направени в жалбата до нея. Указанията на състава на ВАС са били КЗК да обсъди и двете необсъдени оплаквания, а не КЗК да обсъди само двете необсъдени оплаквания. В този смисъл КЗК е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, като с обжалваното решение е обсъдила само двете оплаквания. По този начин по всички останали оплаквания няма произнасяне от КЗК, тъй като първото решение на КЗК е отменено, с решение 7028 от 25.06.2025г. на ВАС няма изложени мотиви по тези оплаквания, а с обжалваното решение останалите оплаквания не са обсъдени. Нарушението е съществено защото ако то не беше извършено и при обсъждане на всички оплаквания КЗК би могла да постанови решение с различно съдържание и с различен резултат. Изложеното принципно съставлява основание по чл.222, ал.2, т.1 от АПК за отмяна решението на КЗК и връщане на делото с указания КЗК да се произнесе по всички оплаквания на "Минерал 2009" ЕООД. Този резултат обаче не може да бъде постигнат поради забраната по чл.227, ал.1 от АПК за повторно връщане на делото. Същевременно извършеното от КЗК съществено нарушение на процесуалните правила не може да бъде отстранено в настоящото производство и по реда на чл.227, ал.1 от АПК, тъй като по останалите оплаквания на "Минерал 2009" ЕООД липсват фактически и правни установявания в обжалваното решение. Всъщност тези останали оплаквания на "Минерал 2009" ЕООД изобщо не са предмет на обжалваното решение. Затова поради забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство и поради това, че според чл.218, ал.1 от АПК касационния съд обсъжда само пороците на решението (но не и такива, които изобщо не били изобщо предмет на обжалваното решение), то извършеното от КЗК съществено нарушение на процесуалните правила не може да бъде отстранено в настоящото производство, независимо от наведените такива оплаквания в касационната жалба. С оглед на постановения резултат обаче и след отстраняване на двете нарушения при откриване на процедурата, то при ново решение за откриване на процедура "Минерал 2009" ЕООД ще може да обжалва това ново решение, с което да наведе необсъдените от КЗК оплаквания, които тя /КЗК/ ще следва да разгледа. По този начин правата на "Минерал 2009" ЕООД ще могат да бъдат защитени. Предвид изложеното оспорваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено и решението на възложителя за откриване на процедурата. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски. Според представения списък на разноските се претендират и разноски по предходното адм. д. 4566/2025г. на ВАС - 4500лв. за държавна такса и 3600лв. за адвокатско възнаграждение. Такива разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като по това дело разноски за адвокатско възнаграждение на "Минерал 2009" ЕООД вече са присъдени с постановеното по делото решение 7028 от 25.06.2025г. А държавна такса по това дело не е заплащана от "Минерал 2009" ЕООД, тъй като делото е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на "Софийска вода" АД. Разноските се дължат само по настоящото производство и те са 4500лв. за държавна такса и 4800лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с представените по делото доказателства. Направеното от пълномощника на изпълнителния директор на "Софийска вода" АД възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, е основателно. Минималният размер, посочен в чл.8, ал.2, т.5 от Наредба 1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа е 1500лв. Заплатеното от "Минерал 2009" ЕООД адвокатско възнаграждение е 4800лв. с ДДС. Предвид и фактическата и правна сложност на спора заплатеното адвокатско възнаграждение е прекоремно, поради което същото следва да бъде намалено на 3600лв. с ДДС. Затова дължимите разноски са в общ размер на 8100лв. - 4500лв. за държавна такса и 3600лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. При този изход на спора искането на ответника изпълнителния директор на "Софийска вода" АД, за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение