Решение № 9263 от 4.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк.Попова, срещу Решение 2490/21.12.2022 г., постановено по адм. дело 1255/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р 16001621003658 091 001/04.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 168/18.04.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 18 624.59 лв. и лихви 4 514.85 лв. за периода 29.01.2019 г. - 31.12.2020 г., допълнително е установен корпоративен данък за 2020 г. в размер на 372.80 лв. и лихви - 22.68 лв., и изменен в частта за установена данъчна загуба за 2018 г. и допълнително установен корпоративен данък за 2019 г. от 1 634.50 лв. на 1 618.60лв., ведно с начислените лихви - от 265.17 лв. на 262.59 лв. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че свидетелските показания са общи, неконкретни и не дават яснота относно спорните факти. Твърди, че представените договори за заем са сключени с цел да покрият неотчетените приходи и реално платените в брой възнаграждения на персонала на дружеството. Излага подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът С-Иввена ЕООД, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на РА Р 16001621003658 091 001/04.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта, потвърдена с Решение 168/18.04.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С-Иввена ЕООД допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 18 624.59 лв. и лихви 4 514.85 лв. за периода 29.01.2019 г. - 31.12.2020 г., допълнително е установен корпоративен данък за 2020 г. в размер на 372.80 лв. и лихви - 22.68 лв., и изменен в частта за установена данъчна загуба за 2018 г. и допълнително установен корпоративен данък за 2019 г. от 1 634.50 лв. на 1 618.60лв., ведно с начислените лихви - от 265.17 лв. на 262.59 лв. От фактическа страна АС-Пловдив е приел, че С-Иввена" ЕООД е с основна дейност - диагностично-терапевтична дейност на лица/деца със специални образователни потребности. Дружеството няма регистрация по ЗДДС. Източниците на финансиране са собствени средства и получени заеми от физически лица. В хода на ревизията е установено разминаване между данните за отчетени приходи от извършване на услуги и действителните приходи от тези услуги. След анализ на представените от РЛ и събраните в хода на ревизията счетоводни документи, фактури, банкови извлечения и отчети от фискални устройства, са установени приходи по години /за 2017г. - 28 832.30 лв., за 2018г. - 69 946.91 лв., за 2019г. - 89 168.72 лв. и за 2020г. - 42 229.10 лв./ и месеци, описани в таблица на стр. 9-10 от РД. Възприето е, че в хода на ревизията не са представени доказателства за реалността на осчетоводените заеми; установено е разминаване между данните за отчетени приходи от извършване на услуги на ФЛ и действителните приходи от тези услуги, т.е. установени са неотчетени приходи от извършените услуги за ревизираните периоди. Достигнат е извод, че са налице укрити приходи и че в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи - обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.З от ДОПК. На РЛ са изпратени уведомления по чл. 124 от ДОПК. Според приходните органи представените договори за заем са сключени с цел да покрият неотчетените приходи от извършени услуги и реално платените в брой възнаграждения на персонала, които по счетоводни регистри се водят като неплатени. Посочено е, че ако в счетоводните регистри бяха отразени платените възнаграждения на персонала за 2018 г. в брой, каквито писмени обяснения са дали лицата, то би се стигнало до отрицателно салдо по сметка 501 - Каса в лева, което е недопустимо. Прието е също така, че сумата от 40 583.00 лв., отразена в таблицата на стр.10 от РД, като оборот за м.12.2018г., представлява общо установените приходи за м.12.2018г. Според посоченото в решението на директора на дирекция ОДОП Пловдив заемите са направени с цел да покрият реално платените в брой възнаграждения на персонала, т.е. 4 бр. заеми - общо 39 800лв. /4x9 950/ са приети за укрити приходи, а общата сума от 40 583лв. е получена като към тези укрити приходи са добавени декларираните от лицето приходи от 783лв. С оглед изложеното, данъчната основа за 2018г. и 2019г. е определена като разлика между установените от ревизията общо приходи /в т. ч. укрити приходи/ и установените от ревизията общо разходи /равни на декларираните/, като са описани и декларираните увеличения и намаления на СФР. Като последица е изменена декларираната данъчна загуба за 2018г., а за 2019г. е определена данъчна основа, като са съобразени разпоредбите за пренасянето на данъчната загуба в следващите данъчни периоди, регламентирани в глава XI Пренасяне на данъчна загуба от ЗКПО. За ревизираната 2020г. е формирана данъчна основа по реда на чл.122 ДОПК, като не е признато декларираното пренасяне на данъчна загуба, тъй като загубите са пренесени изцяло през 2019г. Доначислени са съответните полагащи се корпоративен данък и прилежащи лихви. Констатирано е, че С - Иввена ЕООД отговаря на изискванията за задължителна регистрация по ЗДДС с достигнат облагаем оборот към 31.12.2018г. в размер на 69 946.91 лв., като в месечните облагаеми обороти са включени укритите приходи от продажби на услуги и отчетените услуги, в т. ч. платени по банков път и чрез ЕКАФП. Предвид установения облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 ЗДДС в седемдневен срок, най-късно до 07.01.2019г., но не го е направило. Прието е, че за доставките на услуги от 29.01.2019г. до 31.07.2020г. се дължи данък добавена стойност, за които е приложима ставка от 20%, независимо че лицето няма регистрация по ЗДДС, тъй като неговият общ облагаем оборот надхвърля прага за задължителна регистрация по ЗДДС - 50 000 лв. В съдебното производство е прието основно и допълнително заключение по назначената ССчЕ и са разпитани свидетели. Съдът е стигнал до извод, че неправилно е било прието, че в хода на ревизията не са представени доказателства за реалността на осчетоводените заеми, получени от физически лица през 2019г. /М. Ковачев, А. Петрова, Н. Николов, Е. Ковачева и Р. Видолова/. Приел е, че са налице доказателства за обективна възможност конкретните суми по договорите за заем да са в наличност при заемодателите към датите на сключване на договорите. Във връзка с незаконосъобразно определените укрити приходи АС-Пловдив е приел, че С - Иввена" ЕООД не е реализирало облагаем по смисъла на ЗДДС оборот в размер на 69 946.91 лв. към 31.12.2018г. Първостепенният съд е констатирал, че за 2017г. не са установени различия и декларираната по ГДД данъчна загуба е в размер на 22 993.23 лв. За 2018г. при изключване на сумата от 39 800 лв., остават неотчетени приходи в размер на 706.50 лв., и декларираната загуба по ГДД за тази година се намалява с тази сума, при което остава данъчна загуба в размер на 45 440.76 лв., за ползване през 2019 и 2020 г. През 2019г. се ползва данъчната загуба от 2017г. в размер на 22 993.23 лв.; преизчислената данъчна загуба за 2018г. се получава в размер на 45 440.76 лв., като за 2019 г. се ползва само част от същата - 21 826.73 лв., при което за 2019 г. не се получава задължение за корпоративен данък. И при положение, че за 2019г. се ползва данъчна загуба в размер на 21 826.73 лв., за ползване остава още 23 614.03 лв., като за 2020г. ще се ползва 3 728.04 лв., при което и за тази година не се дължи корпоративен данък. С тези мотиви съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство са събрани доказателства за реалността на осчетоводените заеми. В ревизионния доклад /л.75 гръб/ всъщност е посочено, че от представените доказателства се е установила реалността на процесните заеми. Лицата са потвърдили даването на заетите средства. А. Петрова, Р. Видолова и Н. Николов са представили документи за произход на средствата. При проверка в ИС на НАП се установява, че М. и Е. Ковачеви имат декларирани приходи в по-голям размер от предоставените заеми. Показанията на изслушаните свидетели са в съответствие с останалите доказателства по делото. Правилно е приел съдът, че изводите на органите по приходите, че посочените заеми са взети с цел да покрият неотчетените приходи на дружеството и реално платените трудови възнаграждения са необосновани и неподкрепени с доказателства. От РД и РА не се установява как е формирана сумата от 39 800 лв., отразена през м.декември 2018 г. като укрити приходи. Във връзка с гореизложеното към м.декември 2018 г. отчетеният оборот на дружеството е под 50 000 лв. и съответно не се достига оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Изводът на приходните органи, че С-Иввена ЕООД дължи на основание чл. 102, ал.3, т.2 от ЗДДС косвен данък за периода 29.01.2019 г. 31.12.2020 г. е незаконосъобразен, както правилно е приел съдът. За 2018 г. при изключване на сумата от 39 800 лв., остават неотчетени приходи в размер на 706.50 лв., и декларираната загуба по ГДД за тази година се намалява с тази сума, при което остава данъчна загуба в размер на 45 440.76 лв., за ползване през 2019 и 2020 г. През 2019г. се ползва данъчната загуба от 2017г. в размер на 22 999.23 лв. През 2019 г. се ползва само част от данъчната загуба за 2018 г. - 21 826.73 лв., при което за 2019 г. не се получава задължение за корпоративен данък. При положение, че за 2019 г. се ползва данъчна загуба в размер на 21 826.73 лв., за ползване остава още 23 614.03 лв., като за 2020 г. се ползва 3 728.04 лв., при което и за 2020 г. не се дължи корпоративен данък. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира, че не са налице сочените касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,