Решение № 4588 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2016 г.

Решение № 4588 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. М. А. от гр. П., чрез адв. Мурджева срещу решение № 940 от 18.05.2016 г. по адм. д. № 1789/2015 г. на Административен съд - Б.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му, ведно със законните последици. О. О. П., чрез адв. Козаров ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу оценката по Протокол № 25 от 18.05.2015 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, поради недоказаност на твърдението за завишен размер на определената пазарна цена на УПИ II, кв. 6 по ПУП на гр. П., одобрен с решение № 680/27.09.2007 г. на О.-П. и на 2400 кв. м. в ид. ч. от ПИ 58356.46.1 по КК на гр. П., одобрена със заповед № РД-18-106/09.12.2008 г. на изп. директор на АГКК. Прието е, че въпреки дадените изрични указания от съда не са ангажирани доказателства, вкл. СИЕ, а възраженията за несъответност на изготвената оценка с изискванията на ал. 4, чл. 16 ЗУТ са неоснователни. Изложени са подробни мотиви за наличие на влязъл в сила ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, който урегулира придобития от наследниците на П. К. /между които и С. М. А./ имот по Договор за замяна от 28.09.2006 г., което сочи на изискуемост на оценка по ал. 4 от Комисията по чл. 210 ЗУТ. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Доказателства, оборващи размера на оценките на УПИ II, кв. 6 по ПУП на гр. П., одобрен с решение № 680/27.09.2007 г. на О.-П. и на 2400 кв. м. в ид. ч. от ПИ 58356.46.1 по КК на гр. П., одобрена със заповед № РД-18-106/09.12.2008 г. на изп. директор на АГКК, не са ангажирани както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Възраженията на касаторката са насочени към вида на одобрения с решение № 680/27.09.2007 г. на О.-П. ПУП-ПР, които обаче са ирелевантни, тъй като плана е влязъл в сила. Обстоятелството, че в решението на О.-П. за одобряване на плана не е изрично визирано правното основание по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, не променя характера на плана, тъй като с него се урегулира неурегулирана по смисъла на ал. 1, чл. 16 ЗУТ територия, т. е. одобрена е "първа" регулация. Този план има непосредствен отчуждителен ефект /ал. 5 в действащата редакция преди изм. ДВ, бр. 13/2017 г./, поради което собствеността върху УПИ II, кв. 6 по ПУП е придобита от наследниците на П. К., вкл. и С. А. по силата на одобрения ПУП, а не с Договора за замяна, който визира ид. ч. /2400 кв. м./ от неурегулиран ПИ. Безспорния по делото факт, че оценката на Комисията по чл. 210 ЗУТ не е изготвена успоредно с одобряване на ПУП само по себе си не води до незаконосъобразност на оспорвания протокол. Освен това в настоящето производство е представена последваща заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ /№ 824 от 02.09.2015 г. на кмета на О. П./, която е влязла в сила на 19.09.2015 г. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявеното искане от ответника О. П. за разноски и изхода на делото, касаторката дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,