Решение № 5235 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2018 г.

Решение № 5235 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на "Н. 3" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С. Загора, ул. "Ц. К." № ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя - И. И. К., за отмяна на влязло в сила Определение № 1767/27.07.2015 г., постановено по административно дело № 2398/2013 г. по описа на Административен съд - П., оставено в сила с Определение № 11989/11.11.2015 г. по административно дело № 12511/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. От съдържанието на молбата и уточненията към същата се извлича основанието по чл. 239, т. 1 АПК, като се твърди, че са налице нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за делото, а именно представят се съдебни решения на административните съдилища и Върховния административен съд, постановени по жалби на "А. 2009 - ВВ" ЕООД, "Ф. 2012" ЕООД, "Е." ЕООД, "Ф. Ф. П. Б." ЕООД против ревизионни актове, за които се твърди, че не са били известни на съда и които установявали истинността на сделките на "Н. 3" ЕООД с негови клиенти. На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят "Н. 3" ЕООД и ответникът по молбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., редовно призовани, не се явяват. От ответника чрез главен юрисконсулт Б. е постъпило писмено становище за неоснователност на искането за отмяна, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането и приложените към него съдебни актове, достигна до следните правни изводи: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срок и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен, но разгледано по същество е неоснователно. Определението, чиято отмяна се иска, е постановено по дело, образувано по жалба на "Н. 3" ЕООД, представено от управителя И. И. К. против Ревизионен акт № 241106358/20.02.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 574/21.05.2012 г. на зам.-директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта, с която на "Н. 3" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 97 718,90 лева и са начислени лихви в размер на 5 933,47 лева. Административен съд - П. е оставил без разглеждане жалбата против ревизионния акт и е прекратил производството по делото, след като е приел, че е сезиран с недопустима жалба, тъй като е насочена против акт, който е влязъл в законна сила. При извършената касационна проверка на процесното определение, същото е оставено в сила от Върховния административен съд. Представените от молителя съдебни решения, касаят разрешени спорове по законосъобразност на ревизионни актове, с които са установени задължения за посочените по-горе търговски дружества, за които се твърди, че са контрагенти на "Н. 3" ЕООД. Настоящият съдебен състав счита, че тези документи не могат да се квалифицират като нови писмени доказателства и с тях не се установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила. Тази непълнота обаче следва да произхожда от причина, независеща от съда или страната, тоест да не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, проявена от страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Задължителна предпоставка за приложението на тази норма е новото писмено доказателство или обстоятелство да е от съществено значение за делото, тоест ако е било предоставено на вниманието на съда, съдебният акт вероятно би бил с различно съдържание. В конкретния случай, посочените по-горе предпоставки за да се определят представените документи като нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, не са налице. Приложените към искането съдебни актове по никакъв начин не могат да попълнят доказателствения материал по делото и нямат отношение и връзка със спорния въпрос, който е разрешен с процесното определение и който касае единствено допустимостта на подадената жалба. Освен това разпоредбата на чл. 239, ал. 1 АПК визира факти и обстоятелства, които са съществували в хода на съдебното производство, но които страната не е могла да докаже и които ако бяха представени пред съда, неговият съдебен акт би бил с друго съдържание. В този смисъл дори съдебните решения да бяха представени пред съда, постановил прекратителното определение, не би се стигнало до съдебен акт с друго съдържание, тъй като тези решения по никакъв начин не биха повлияли на преценката за допустимост на подадената жалба. По изложените съображения, които сочат на отсъствие на хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно определение на Административен съд - П., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, в полза на ответната страна - Дирекция "ОДОП" гр. П. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, при съобразяване с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд,