Решение № 15633 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4949/2010 г.

Решение № 15633 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4949/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 4 от ПЗР на АПК, във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс (ДПК - отм.), във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "Пимк" ООД - гр. Пловдив чрез управителя и представляващ дружеството Пенко Несторов Несторов, чрез юрк. Борис Василев Атанасов срещу Решение № 81 от 18.01.2010 г. на Пловдивския административен съд, Първо отделение, 17-ти състав, постановено по адм. д. № 1126/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 160-900 145 от 15.04.2009 г. издаден от Тодор Петков Кабашки, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 387 от 08.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите, в частта му, с която на "Пимк" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 10755,91 лв. за отчетен период м. септември 2008 г., по фактура № 11356 от 23.09.2008 г. с издател "Бест Принт - БГ" ЕООД, гр. Видин. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като жалбоподателят е изряден данъчен субект, който е спазил законовите изисквания. Той не може да следи за допуснати нередности от срана на неговите доставчици и техните доставчици. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред ПАС е бил Ревизионен акт № 160-900 145 от 15.04.2009 г. издаден от Тодор Петков Кабашки, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 387 от 08.06.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите, в частта му, с която на "Пимк" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 10755,91 лв. за отчетен период м. септември 2008 г., по фактура № 11356 от 23.09.2008 г. с издател "Бест Принт - БГ" ЕООД, гр. Видин. За да постанови атакуваното Решение, ПАС е приел, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Пимк" ООД. Съобразно отразеното, "Бест Принт - БГ" ЕООД е издало на "ПИМК" ООД процесната фактура за доставка на 30312 литра дизелово гориво на стойност 53779,55 лв. и начислен ДДС е в размер на 10755,91 лв. Фактурата е отразена в дневника за продажби и в справката декларация по ЗДДС, по дебита на сметка 411 "Клиенти" и по кредита на сметка 701 "Приходи от продажба на стоки". ДДС е отразен по сметка 4532 "Начислен ДДС при продажбите". Цялата стойност на доставката е платена по банков път. Управителят на "Бест Принт - БГ" ЕООД е декларирал писмено, че транспортът на стоката до получателя е извършен от "Монада" ООД, което дружество е предходен доставчик на същата по фактура № 0000000003 от 22.09.2008 г. По отношение на предходния доставчик "Монада" ООД, гр. Димитровград, също е била извършена насрещна проверка, от резултатите на която е видно, че Костадин Николов Коджабашев, в качеството му на Управител на търговското дружество е заявил, че фактура № 0000000003 от 22.09.2008 г. за доставка на дизелово гориво, не е издавана от Коджабашев или упълномощено от него лице. Дружеството не е извършвало никога дейност с дизелови горива. Дейността на същото е производство на слънчогледово масло, по метода на студено изстискване, при което се използва само електрическа енергия. "Монада" ООД не е извършвала стопанска дейност от 2005 г. Дружеството е било с прекратена регистрация по ЗДДС от 20.12.2007 г., считано от 15.01.2008 г. "Монада" ООД е издало фактура с такъв номер от 28.10.1996 г. на ЧССППК "Съгласие", с. Върбица за обработка на ишлеме на слънчоглед. В Протокол № 9219 от 18.02.2009 г. е било посочено, че при извършена проверка в данъчното досие на "Монада" ООД е установено, че за отчетните 2006 г. и 2007 г., задълженото лице е подало Годишни данъчни декларации, в които е заявило нулеви приходи. Към ОПР за 2007 г. е била приложена декларация, с която се декларира, че през 2007 г. дружеството не е осъществявало дейност. Жалбоподателят в хода на съдебното производство не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите в РА относно начисляването на данъка в счетоводството на доставчика "Монада" ООД. Не е било установено наличието на реално извършена доставка по фактура № 11356 от 23.09.2008 г., издадена от "Бест Принт - БГ" ЕООД, тъй като това търговско дружество, не е разполагало със стока, която да бъде прехвърлена на ревизираното лице, липсвали доказателства за транспорт на процесното гориво и за трудови ресурси от страна на доставчика. Крайният извод е, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 12 от ЗДДС, поради което не е налице право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 от ЗДДС. Декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит е отказано при условията на чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Според разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС - данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, като данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съответно според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС - доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Приобщените в хода на производство доказателства, както поотделно, така и в съвкупната им преценка не позволяват да се направи извод, че процесната стока е съществувала или съществува като обект - носител на вещни права. Нито в хода на административното, нито в съдебно производство е било заявено, че сделката обективирана в процесната фактура касае някакви бъдещи вещи, които длъжникът се задължава да добие и съответно да престира на кредитора си. Жалбоподателят не е доказал, че не са налице пречки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, че са налице предвидените в действащите за ревизираните данъчни периоди материалноправни норми. В тази именно насока са и дадените изрични указания от съда. С оглед ясно очертания, спорен по делото въпрос, ревизираното лице е следвало да докаже, че процесната фактура, обективира действителна доставка, която има за обект конкретна вещ - "дизелово гориво". Представени са от страна на жалбоподателя доказателства: складова разписка № 518 от 23.09.2008 г. за приемане и предаване на материални запаси, съставляващи 30312 литра дизелово гориво; справка за зареждане на дизелово гориво в размер също на 30312 литра за периода 23.09.2008 г. - 26.09.2008 г.; банково бордеро от 24.09.2008 г. за плащане по процесната фактура; справка за счетоводното отразяване на фактурата; справка за изминати километри и разход на дизелово гориво за м. септември 2008 г. Както обсъжданата складова разписка, така и справките за изразходвано гориво, справките за взетите счетоводни операции във връзка с процесната фактура и начин на разплащане по същата, дават каквото и да е обяснение на обстоятелствата - откъде и как прекият доставчик "Бест Принт БГ" ЕООД се е сдобил с процесната стока, и от кого и как тя е превозена до склада на жалбоподателя. Обстоятелството, че не е установен произхода на стоката, при проверката на прекия и предходния доставчик на жалбоподателя, не води автоматично до извода, че такова количество дизелово гориво не е било притежавано от прекия доставчик, респективно, че дружеството - жалбоподател не е придобило реално това количество. Понятието "произход на стоката" няма легално определение, но съобразно установената практика за целите на данъчното облагане, под стока с произход, или стока с доказан (легитимен) произход се има предвид тази стока, за която е доказано наличието на производител или вносител. Действително, установяването на такъв произход на стоката би съответствало на принципното изискване, движението на стоките в стопанския оборот да съответства на съставените за това счетоводни и търговски документи, но липсата им не е основание за непризнаване право на данъчен кредит, ако е доказано, че стоката действително съществува и е прехвърлена собствеността върху нея по пряката доставка, която е предмет на облагане, респективно, на претендираното право на приспадане на данъчен кредит. В тази насока обаче, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства. Не са събрани и доказателства, че при преките доставчици, стоката действително е съществувала към момента на извършване на доставката, съответно реално е предадена от е намирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси и липсата на начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Касационната жалба е неоснователна. С оглед на изложеното, обжалваното решение на ПАС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение