Решение № 8552 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на М. А. Д. А., сирийски гражданин, роден на [дата]., против решение 1553 от 11.03.2024 г., постановено по адм. д. 10730 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отменено Решение 11628 от 27.07.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България и преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата му за предоставяне на международна закрила. Ответникът Председателят на ДАБ при Министерския съвет не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва от негово име касационната жалба, а по същество иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за което решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, и в законоустановения срок за касационно обжалване, съгласно чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, в производство по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на А. против Решение 11628 от 27.07.2023 г., издадено от Председателя на ДАБ, с което на първоинстанционния и касационен жалбоподател е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил следното от фактическа страна: М. А. Д. А., преминал нелегално от Турция в България през 2023 г., подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. 1112/12.04.2023 г. по описа на Регистрационно-приемателен център [населено място] към ДАБ л. 107 от адм. д. 8563/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Във връзка с нея е съставен Регистрационен лист, рег. УП 26871/12.04.2023 г., съдържащ данните на жалбоподателя (л. 105, пак там). На 13.04.2023 г. от ДАБ е изпратено писмо до Държавна агенция Национална сигурност (л. 79, пак там) за писмено становище по молбата на А. на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В отговор, с писмо, изх. рег. М-11196/28.06.2023 г. (л. 51, пак там), компетентната специализирана дирекция в ДАНС уведомила, че Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на сирийския гражданин, в случай че той отговаря на условията по ЗУБ. На 17.05.2023 г. е проведено интервю с А., за което е съставен протокол от л. 71 до л. 73, пак там. На 27.07.2023 г. Председателят на ДАБ издал Решение 11628, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от с.з., отказал да предостави на А. статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел подадената от А. жалба за процесуално допустима за раззглеждане по същество, но за неоснователна. Съпоставил е данните по делото със събраните в хода на съдебното производство пред него обяснения на жалбоподателя. Анализирал е дали последните съответстват или противоречат на доказателствата по делото. Преценил е, че по отношение на причината за напускане на Турция, обясненията на сирийския гражданин, дадени в съдебно заседание, противоречат на отговорите му в хода на интервюто пред админстративния орган. Съобразил е, че жалбоподателят е пребивавал в Турция от 2015 г. до 2023 г. Отчел е приобщените по делото писмени доказателства за предоставена в Турция на жалбоподателя и на членовете на неговото семейство (съпруга и две момчета) временна закрила. Относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1 ЗУБ орган, при спазване на материалния закон (чл. 8 и чл. 9 ЗУБ) и административнопроизводствените правила. Счел е, че решението на Председателя на ДАБ е постановено след изясняване на релевантните за случая факти и след обстоен анализ на бежанската история на лицето и на приложените по делото справки относно Република Турция и Сирия, изходящи от дирекция Международна дейност при ДАБ. Подчертал е, че кандидатът за международна закрила не е преследван в държавата си по произход поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Приел е, че спрямо жалбоподателя не са налице основателни опасения от преследване и в страната на пребиваване Турция, за която, е формирал извод, че се явява трета сигурна държава. Обосновал се е, че напускането на А. на Сирия и Турция не е поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, както и заради изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Допълнил е, че по казуса не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Формирал е решаващия извод, че оспореното Решение 11628/27.07.2023 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно, поради което е отхвърлил, като неоснователна, подадената срещу него от сирийския гражданин жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Фактическата обстановка по казуса е обективно изяснена, като е направен задълбочен анализ на приобщените по делото доказателства. Съобразена е бежанската история на чужденеца и информацията за страната на произход и за страната, в която кандидатът се е ползвал със закрила, преди да влезе на територията на Република България. Формираните от първоинстанционния съд изводи са подкрепени от данните по делото и са в съответствие с материалния закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая и е извършил фрагментирана преценка на приложимите правни норми. Напротив, съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от А. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие, в случая, на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю (от л. 71 до л. 73 от адм. д. 8563/2023 г. по описа на Административен съд София-град), чужденецът не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в Сирия поради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия, не е задържан и не е осъждан. В това интервю чужденецът заявява, че е напуснал Сирия и преминал в Турция заради войната в държавата му на произход, нежеланието му да бъде мобилизиран в армията и опасението му, че може да го вземат запас. Подчертава (което се потвърждава и от доказателствата, събрани в хода на административното производство и в производството пред първоинстанционния съд), че до 2015 г., когато напуснал родната си страна, не е получавал никакъв документ за запас. Като причина за напускането на Турция пък сочи голямото земетресение от 2023 г. и оставането му без жилище и работа заради разрушенията. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговаря, че иска да намери по-добро място за семейството си. Същевременно в хода на обясненията си пред първоинстанционния съд (протокол от съдебно заседание, проведено на 08.02.2024 г. л. 42-43 от първоинстанционното дело) жалбоподателят излага противоречиви твърдения, като обосновава причина за напускане на Турция страната, в която, видно от данните по делото, кандидатът се е ползвал с временна закрила дискриминация срещу сирийци, Сирийциите от Турция ги хващат и ги карат в Сирия. Отделно от това посочва, че Сестрата на моята съпруга и тя е тук и ни помага и затова искам да съм тук...Надявам се да остана в България да си гледам децата. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация, както за себе си, така и за семейството му. По отношение на възражението в касационната жалба, че Турция не се явява трета сигурна държава по смисъла на т. 9 от пар. 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, настоящата инстанция съобразява, че Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и я прилага само за бежанци с произход от европейски страни. Със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. обаче страната е приела всеобхватна и вдъхновена от Европейския съюз специална правна рамка за предоставяне на убежище, в която са утвърдени задълженията на турските власти към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Спрямо бежанците от Сирия, Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Такава временна закрила е била предоставена от турските власти и на касационния жалбоподател и на неговото семейство. Безспорно установено е по делото, че лицето е пребивавало необезпокоявано в тази страна в продължение на 8 (осем) години от 2015 г. до 2023 г. Поради това обосновано се явява заключението на първоинстанционния съд, че са налице всички кумулативно изискуеми, съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на 8 (осем) години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Няма данни чужденецът да е бил принуждаван да напуска същата страна, респективно да се завръща в Сирия, поради което не може да се обоснове извод, че при връщането му в Турция няма да бъде приет и няма да бъде допуснат до територията й. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства. При издаването на оспорения акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин е извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка за актуалната обстановка в страната, която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. При тези данни, верни са изводите на първоинстанционния съд, че, в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е преценил Решение 11628/27.07.2023 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия