Решение № 2697 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2017 г.

Решение № 2697 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Р. Д. "Социално подпомагане" - Л. /РД "СП" Л./, срещу решение № 95/30.06.2017 г. по адм. д. № 100/2017 г. по описа на Административен съд - Л.. С решението е отменена по жалба на Р. М. З. № 11-РДПС-0006/30.01.2017 г. на директора на РДСП Л., потвърдена с Решение № РД04-0032/02.03.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане. Със заповедта е наредено заличаването на Р. М. М. като професионален приемен родител от Регистъра на утвърдени приемни семейства, воден от РДСП Л.. Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Л. поради неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, решението е в противоречие със Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, като поражда възможности за накърняване на интересите на детето. Ответницата по касация - Р. М. е настройвала детето против осиновяването и осиновителите и в деня на осиновяването, нарушавайки правилата за предоставяне на приемна грижа и поставяйки в риск развитието на детето. Моли да бъде отменено решението на Административен съд Л. и вместо него да се потвърди заповедта на директора на РДСП Л.. Ответникът - Р. М. М., редовно уведомена, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно е становището на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесния административен акт поради липсата на фактически и правни основания за издаването му. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото обаче е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Л. е отменил заповед № 11-РДПС-0006 от 30.01.2017 г. на директора на РДСП, потвърдена с решение № РД 04-0032/02.03.2017 г. на изпълнителния директор на АСП. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 31, ал. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, и чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 5а, ал. 3, т. 3, чл. 12, ал. 5 и чл. 13 от Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, във връзка с решение на Комисията по приемна грижа по Протокол № 4/11.10.2012 г. за утвърждаване/отказ като професионално приемно семейство /приемен родител/, по заявлението с вх. № 1/3.05.2012 г. на Р. М., директорът на РДСП Л. е наредил да се заличи от Регистъра на утвърдени приемни семейства Р. М. М. като приемно семейство. Административният орган се е мотивирал, че видно от получен доклад на Областен екип по приемна грижа, проект "Приеми ме 2015", с вх. № 11-08-00-0003/03.01.2017 г. и решение на Комисията по приемна грижа в РДСП - Л. от 27.01.2017 г. с Протокол № 92/27.01.2017 г., Р. М. е проявила непрофесионално отношение към предоставяната от нея социална услуга "приемна грижа" и е възпрепятствала процеса по осиновяване на настаненото в семейството й дете - Д. И.. По делото се установява, че при М. е било настанено детето Д. И. за предоставяне на услуга "приемно семейство", с крайна цел осиновяване, което е разяснено на М. като приемен родител. Видно от приложен Доклад на Областния екип за приемна грижа и протокол от работна среща, М. до деня на осиновяването на детето Д. И. е продължавала да го настройва срещу осиновяването и детето е чувствало несигурност и страх от осиновяването. М. е изразявала мнението си пред детето, че тя би могла да стане негова осиновителка или да потърси контакт с биологичната му майка. По този начин М. е повлияла негативно на развитието на детето, осуетявайки крайната цел на предоставянето на услугата "приемна грижа", а именно успешното му осиновяване при постоянни родители. В резултат на проявения непрофесионализъм от М., детето е изпитало страх и съмнение от осиновяването. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че в административното производство по постановяване на процесната заповед на директора на РДСП Л., не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон, които да обосновават отмяната й като незаконосъобразна. Процедурата по заличаване на М. от Регистъра на утвърдени приемни семейства е проведена на основание чл. 24, ал. 2-4 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях в приложимата редакция (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2012 г., в сила от 04.09.2012 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, при установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване. Според ал. 3 на чл. 24, социалният доклад се представя на Комисията по приемна грижа, която прави предложение до директора на регионалната дирекция за социално подпомагане за издаване на заповед за заличаване на приемното семейство от регистъра по чл. 31, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане след преценка на всички обстоятелства издава заповед за заличаване от регистъра, която подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс /ал. 4 на чл. 24/. На основание ал. 5, чл. 24 от Наредбата, след влизането в сила на заповедта по ал. 4 приемното семейство се заличава от регистъра. Тези разпоредби са били спазени в процесния случай, като не се установява да е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила довело до накърняване правото на защита на ответницата по касация. Същата в хода на административното и в хода на съдебното производство е реализирала правото си на защита, като е дала обяснения по случая и е направила възражения срещу заповедта. Неправилно съдът е приел, че не се установява основание за издаване на заповедта на РДСП Л. - промяна в някое от обстоятелствата по чл. 32 от ЗЗакрД или по чл. 10 от Наредбата, както и че не е била налице опасност от увреждането на настанените в приемното семейство на М. деца, поради което са липсвали предпоставки за издаване на процесната заповед. Не може да бъдат споделено становището на съда за незаконосъобразност на акта поради това, че М. възпрепятства осиновяването на Д.. По делото е установено, че детето е било вписано в Националния регистър за осиновявания през м. октомври 2016 г. На 21.10.2016 г. директорът на РДСП Л. е издал направление за ползване на социална услуга "Работа с психолог", с цел плавно и безпроблемно протичане на процеса на осиновяване. Р. М. е взела участие в тази процедура, като е присъствала на три срещи с психолога - на 28.10.2016 г., 03.11.2016 г. и 04.11.2016 г. Видно от приложените по делото доказателства, М. е продължила да изразява пред детето негативното си отношение към осиновяването, като по този начин е внесла съмнение и страх в него. Неправилно е счел първоинстанционния съд, че не са представени по делото доказателства психологът да е обективирал негативна оценка спрямо М. по отношение на осиновяването или тя да го е възпрепятствала по някакъв начин. На л. 27 по адм. д. № 100/2017 г. по описа на Административен съд Л., в приложения Доклад на Областния екип по приемна грижа изрично е посочено, че: "Психологът от Център за обществена подкрепа - гр. Т.", П. К. представи доклад по случая и бяха обсъдени потребностите на Д.. Същата /психологът/ изрази писмено притеснението си от това, че приемният родител изразява в присъствието на детето мнението си против осиновителите, което довежда Д. И. до несигурност и страх от осиновяването. Като заключение от срещата участниците /сред които и психолога/ изразиха мнение, че Р. М. не работи в интерес на детето и не проявява професионално отношение. " Видно от представен на л. 28 по адм. д. № 100/2017 г. Протокол от работна среща, проведена по случая в Дирекция "Социално подпомагане" /Д "СП"/ Т. - като "Заключение от работната среща" е посочено: "П. П. К.: Приемен родител Р. М. не е в състояние да поставя правила, граници и да осъществява контрол, което не е в интерес на детето. координатор НАПГ - чл. на УС: Приемен родител М. има дефицити в подготовката й като приемен родител, които същата не е в състояние да компенсира. Необходимо е надграждащо обучение. Началник ОЕПГ - Ц. А.: Не е професионално отношението на приемен родител М. към осиновяването, което създава погрешна и вредна представа на детето за осиновителите". Представените от ответницата по касация пред първоинстанционния съд доказателства, че е полагала адекватни грижи за детето - протокол от 09.11.2016 г. от служител на Агенция за социално подпомагане - Ц. А. /л. 113/, както и показанията на изслушаните по делото двама свидетели, не опровергават констатациите на психолога и Областния екип за приемна грижа, че Р. М. е проявила негативно отношение към осиновителите и осиновяването на детето, пред самото дете, поради което се налага извод за проява на непрофесионално отношение на предоставящия социална услуга. Правилна е констатацията на административния орган, че ответницата по касация не отговаря на изискванията чл. 32, т. 6 от ЗЗДет и на чл. 10 от Наредбата. В чл. 32, т. 6 от ЗЗДет е предвидено, че не могат да кандидатстват за приемно семейство лица, които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете. В разпоредбата на чл. 10 от Наредбата се изисква при оценяване на кандидатите за приемно семейство да се прави преценка на: 1. възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят материални условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за детето в жилището си; 2. притежаването на лични качества на кандидатите за полагане на "приемна грижа" по отглеждането и възпитанието на дете в сътрудничество със социалния работник от дирекция "Социално подпомагане", работещ с детето, и/или с доставчика по чл. 4, ал. 1, както и с биологичното семейство, когато това е в интерес на детето; 3. разбирането на същността и ролята на приемната грижа и мотивацията на кандидатите за предоставяне на услугата. Видно от доказателствата по делото, с поведението си, Р. М. е демонстрирала липсата на посочените качества в т. 2 и 3 от чл. 10 от Наредбата, както и чл. 32, т. 6 от ЗЗДет, които са необходими, за да се предоставя пълноценно и в полза на детето грижата на приемен родител. Предвид изложеното, решението на Административен съд Л., с което е отменена Заповед № 11-РДПС-0006/30.01.2017 г. на директора на РДСП Л., потвърдена с Решение № РД 04-0032/02.03.2017 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, е неправилно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон към фактите и обстоятелствата по случая. Следва да се постанови отмяната му и вместо него да се отхвърли оспорването срещу заповедта на директора на РДСП Л., потвърдена с решението на АСП. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,