Решение № 16029 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6276/2013 г.

Решение № 16029 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6276/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЕКОТТЕРА" ЕООД, гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощник адв. Красимир Беличовски против решение № 1877 от 20.03.2013 г. по адм. дело № 6304/2012 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 2 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. № 01-2600/6256 от 11.07.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът неправилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, след като подписан от зам. изпълнителен директор, за който няма право на делегация. Излага, че са неправилни изводите на съда, че акта е мотивиран и не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че са взети предвид мотивите на горестоящият административен орган. Твърди, че съдът не е съобразил допуснатите нарушения при извършените проверки на място и не е съобразил констатациите на вещото лице относно допустимите за подпомагане площи. Смята, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила след като е конституиран в производството зам. -изпълнителния директор. Подробни доводи са изложени в писмени бележки. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник юриск. Диана Георгиева, с писмен отговор и писмени бележки оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 2б, ал. 2 и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП въз основа на правомощията, делегирани на заместник изпълнителния директор на ДФЗ със заповед от 08.04.2011 г. на министър на земеделието и храните, да подписва уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. и решение от 07.04.2011 г. на УС на ДФЗ. Смята за неоснователно възражението за липса на мотиви в оспорения акт, като мотивите следва да се считат за допълнени с мотивите на акта на горестоящия административен орган - заповед от 17.04.2012 г. на МЗХ. Излага, че съгласно чл. 37, ал. 3 ЗПЗП Разплащателната агенция всяка година проверява на място най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, а от заповедта на горестоящия административен орган се установява, че по отношение на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за 2009 г. е извършена проверка на място по смисъла на чл. 37, ал. 4 ЗПЗП, която е извършена от структурно звено на Разплащателната агенция, съгласно чл. 26а ал. 2, т. 1 ЗПЗП. Излага, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и административният орган се позовава на констатациите на извършените на място проверки, при които са установени недопустими за подпомагане площи, които не се ползват и не се обработват от жалбоподателя, като констатираната липса на обработка и неподдържане на част от земеделските парцели правилно е квалифицирана от административния орган като основание по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП за отказ от финансиране по СЕПП. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1877 от 20.03.2013 г. по адм. дело № 6304/2012 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 2 състав, е отхвърлена жалбата на "ЕКОТТЕРА" ЕООД против Уведомително писмо изх. № 01-2600/6256 от 11.07.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с делегирани правомощия, в предписаната от закона форма, мотивиран е с посочване на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на назначената съдебно - техническа експертиза е приел, че установените наддекларирани площи от административния орган чрез проверки на място са в същия размер като тези установени от експертизата, както и правилно е определено процентно отношение на недопустимата площ към установената площ по отделните мерки за подпомагане, като въз основа на това е наложена санкция за бъдещ период. Съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради и което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "ЕКОТТЕРА" ЕООД против Уведомително писмо изх. № 01-2600/6256 от 11.07.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Обективно е установено от съда, че жалбоподателят е подал заявление за регистрация за 2009 г. от 28.04.2009 г. с УРН 182953 за плащане на площ по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Национални доплащания за площ (НДП), Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2), Агроекологични плащания (АЕП) и като производител на пресни ягоди и малини, предназначени за преработка (ЯМ) на конкретно посочени парцели в землището на няколко населени места. С уведомително писмо изх. № 01-2600/6256 от 01.07.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. на жалбоподателя са отказани изцяло поисканите суми по СЕПП в размер на 95997.51 лв., по НДП в размер на 44283.96 лв., по НР2 в размер на 6845.30 лв., по АР02 в размер на 46945.65 лв., по АР03 в размер на 138962.80 лв., по АР 06 в размер на 163.58 лв. във връзка с извършена на място проверка по чл. 37 ЗПЗП, при която е установена недопустима площ от 0.92 ха, по ПЯМ е оторизирана сума в размер на 21466.08 лв. На основание чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 г. (отм. с Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009) и по чл. 16 от Регламент 1975/2006 г., са наложени санкции на дружеството за бъдещ период общо в размер на 104 056.94 лв. В табличен вид в писмото са отразени установена/наддекларирана площ въз основа на извършени проверки на място, която е над 50 % по мерките СЕПП, НДП, НР2, АП02 и АП06 и от 3% до 30% за мерките ЯМ и АП03. Съдът обективно е установил, че в резултат на извършена проверка на място от отдел "Технически инспекторат" на Разплащателната агенция, е установена недопустима за подпомагане/наддекларирана площ, която не се използва и не се обработва от земеделския стопанин по отделните схеми и мерки, а именно: по СЕПП 100%, НДП - 100%, НР2 - 82.39%, ЯМ - 12.80%, АП02 - 86.31%, АП03 9.39% и АП06 - 100%. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, въз основа на която е установено съответствие на констатациите в уведомителното писмо за отделните БЗС заявени от жалбоподателя за подпомагане, поради което съдът е кредитирал заключението изцяло. При тези данни жалбоподателят не е оборил установяванията по отношение заявените за подпомагане площи и констатираните недопустими за подпомагане площи. Неоснователни са възраженията на касатора относно изводите на административния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Органът оторизиран да прилага мерките и схемите включени в Общата селскостопанска политика е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, считано от датата на издаване на акта за акредитация от министъра на земеделието и храните (Заповед № РД-09-835/20.12. 2007 г. на МЗП, обн. в ДВ бр. 2/2008 г. и заповед № РД-09-863 от 25.11.2008 г. на министъра на земеделието и храните, служебно известни на съда), изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Анализирайки структурата на фонда при изпълнение на функцията му като Разплащателна агенция и компетенциите на органите на същия и на неговите териториални структурни звена и позовавайки се на разпоредбите на чл. 2б, ал. 2 и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и на чл. 11 от действащия към момента на издаването на обжалвания акт Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм. ДВ бр. бр. 55 от 20.07.2012 г.), съдът е стигнал до законосъобразен извод, че е издаден от компетентен орган. Изпълнителния директор в съответствие с чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ (отм.) може да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделските производители единствено на заместник изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда след предварително решение на управителния съвет. В случая уведомителното писмо предмет на жалбата, е подписано от заместник изпълнителен директор на фонда, въз основа на заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ да подписва уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2009 г. и решение от 07.04.2011 г. на Управителния съвет на ДФЗ по протокол № 17. Дадена е възможност на изпълнителния директор да делегира на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, подписването на уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания, включително и уведомителните писма за одобрените и неодобрените за участие площи, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, както и да взема решения по подадени заявления по схеми и мерки за директни плащания. Със заповед № 01-РД/1288/08.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ се е възползвал от предоставеното право и е делегирал на Свилен Костов - заместник изпълнителен директор на ДФЗ правомощието да подписва уведомителните писма, каквото е и процесното. При тези фактически установявания законосъобразно и прието, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, поради и което възраженията за нищожност са неоснователни. В съответствие с установената съдебна практика на ВАС в случаите по подписване на уведомителните писма на ДФЗ - РА по отделните мерки за финансиране, следва да е извършено надлежно делегиране на правомощията на изпълнителния директор по реда предвиден в устройствения правилник на ДФЗ, което в случая е установено от решаващия съд и обосновава законосъобразност на извода за наличие на компетентност на органа при издаване на акта в съответствие с чл. 146, т. 1 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора относно изводите на съда за мотивираност на административния акт. Фактическите обстоятелства относно недопустимите за подпомагане площи са посочени в отделна колона от таблицата за формиране на общата оторизирана сума за подпомагане (по отделните схеми), въз основа на извършена проверка на място, за която са съставени контролни листи, като е установен размерът на наддекларираната площ и процентно съотношение между недопустимата и установената площ, а като правни основания за отказа по всяка от тях са посочени съответните разпоредби по чл. 43, ал. 3, т. 4, чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, чл. 12 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", чл. 16 и чл. 26 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 г. -2013 г., както и относно приложението на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията относно наложената санкция за бъдещ период. Правилно административният съд е приел, че административният акт е мотивиран, както и че тези мотиви са допълнени с мотивите на акта на горестоящия административен орган - заповед № РД-09-439 от 17.04.2012 г. на министъра на земеделието и храните, в съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Неоснователни са твърденията на касатора, че в административния акт липсват конкретни обстоятелства за отделните БЗС относно наддекларираната част. Обективно е установено, че по отношение на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за 2009 г. е извършена проверка на място по смисъла на чл. 37, ал. 4 ЗПЗП от структурно звено на РА съгласно чл. 26а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП. За извършените проверки са съставени Контролни листа за проверка на място (Приложение № 1 по делото) за отделните землища, в които са описани отделните БЗС и констатациите за несъответствие. Наличието на фактически обстоятелства в съпътстващи документи съставени от помощни органи на административния орган в хода на административното производство (в случая по ЗПЗП) следва да се приемат като част от фактическите обстоятелства, въз основа на които е издаден административния акт и обуславят изпълнение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора относно изводите на съда, че извършените проверки на място в отделните землища на БЗС, са извършени в съответствие с изискванията на ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Обективно и обосновано съдът е отразил извършените проверки на място по дати, длъжностни лица, съставени контролни листи, съдържание, за които жалбоподателят е бил уведомен чрез негов представител, като е дадена възможност да възрази по констатациите относно наддекларираните площи. Установено е, че с докладна записка изх. № 01-124-1553 главните експерти са обобщили резултатите от извършените проверки на място, като от заявени 591.51 ха площи за подпомагане се поддържат само 284.30 ха, а останалата част от площите не се поддържат. Обосновано и в съответствие с приложимото право съдът е приел, че изготвените контролни листа относно извършени проверки на място съдържат реквизитите на контролен доклад по смисъла на чл. 28 и чл. 48, § 1 от Регламент № 796/2004 г., а именно: данни за проверяваните молби и схеми за помощ; за присъстващите лица; за проверените земеделски парцели, измерените земеделски парцели, резултатите от измерванията за измерен земеделски парцел и използваните измервателни методи; данни, дали е уведомен земеделският стопанин за посещението и ако е така, срокът на предварително уведомление. На жалбоподателя са предоставени копия от контролните листа, по които е направил възражения. Правилно съдът е съобразил разпоредбата на § 54 от преамбюла на Регламент № 796/2004 г. относно задълженията на специализираните контролиращи субекти при изготвяне на докладите и тяхното съдържание, както и съответното приложение на чл. 26а, ал. 2 и чл. 26б, ал. 4 от ЗПЗП по извършване на проверките на място. Въз основа на констатациите по тези проверки и съставените контролни листи, правилно съдът е приел, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, след като имат характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК - издадени от длъжностни лица, в кръга на службата им, по установената форма и ред, поради което има материална доказателствена сила, която не е оборена в хода на съдебното производство. Тези изводи на съда са обосновани и с оглед заключенията на СТЕ (основна и допълнителна), че действително установените при проверките на място БЗС недопустими за подпомагане, съответстват на констатациите по проверките на място. Неоснователно в тази връзка е позоваването на касатора на уведомително писмо изх. № 01-2600/4386 от 29.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФЗ относно заявените площи по мярка "Агроекологични плащания" и одобрени за подпомагане, предвид на това, че има уведомителен характер относно заявените за подпомагане площи, но и с което изрично е уведомен кандидата, че заявените площи подлежат на последващи проверки за установяване на размера върху който ще се изчислява финансовата помощ за годината. С оглед на установените фактически обстоятелства относно наддекларираната площ по отделни схеми правилно съдът е съобразил приложението на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, според която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, както и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗЗ за недопустима се приема и площта заявена в повече по националните доплащания на площ (НДП). Освен това с оглед установените наддекларирани площи правилно съдът е приел за законосъобразен отказа по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. относно схема НР2 и по чл. 16 и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. по мярка 214 - "Агроекологични плащания". В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП и Наредба № 11, а наложената санкция за бъдещ период е на основание чл. 51 от Регламент 796/2004 на Комисията, в който се съдържа изрична норма за земеделски производител, кандидатстващ за подпомагане в случаите на наддекларирана площ повече от 50 % да се наложи и санкция за бъдещ период. Също така по чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. - ако разликата е по-голяма от 50%, земеделският стопанин бива изключен от получаване на помощ до сума, равняваща се на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и определена площ в съответствие с чл. 50, параграфи от 3 до 5. Установено е от фактическа страна, че размерът на наддекларираната площ е: по СЕПП 100%, НДП - 100%, НР2 - 82.39%, АП02 - 86.31% и АП06 - 100%., който обосновава законосъобразния извод на съда за правилно наложена санкция по отделните схеми. Предвид на изложеното следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради което обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса в съответствие Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. В конкретния случай в производството пред съда административният орган е представляван от юрисконсулт, поради и което жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 150,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение