Решение № 5735 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1039/2009 г.

Решение № 5735 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1039/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на заместник-областния управител на Софийска област, с делегирани права на заместване на областния управител, според представената заповед № ОА-409 от 3.11.2008 г. на областния управител на Софийска област, срещу решение № 622 от 3.11.2008 г., постановено по адм. д. № 750 по описа за 2008 г. на Административен съд-София-област. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на областния управител на Софийска област, направено със заповед № ОА-317 от 21.08.2008 г., срещу решение № 488, взето по протокол № 11 от 31.07.2008 г. на Общинския съвет-Самоков. Със същото решение съдът е осъдил областната управа да заплати на общинския съвет направените по делото разноски в размер на 400 лв. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението в частта за разноските да се измени, като определеният с него размер бъде намален. Ответната страна по касационната жалба, чрез адвокат Георгиев, пълномощник и пред първата инстанция, оспорва жалбата. Моли, решението изцяло да се остави в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата срещу решението в частта му, с която са определени разноските. По изложените аргументи моли, то да бъде отменено и вместо него постановено друго, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Административният съд - София - област е бил сезиран със заповед № ОА-317 от 21.08.2008 г. на областния управител на Софийска област, с която е направено оспорване на решение № 448, прието по протокол № 11 от 31.07.2008 г. на Общинския съвет-Самоков. С оспореното решение общинският съвет е включил в списъка по чл. 3, ал. 2 ЗПСК и е обявил за приватизация обекта, описан в него. Основният довод за незаконосъобразност на решението предмет на жалбата е бил този, че актът за сградата, която е частна общинска собственост, не е бил вписан. От приложените по делото писмено доказателства съдът е установил вписването на акта за частна общинска собственост, по който факт няма наведени доводи в касационната жалба. Оспорването е било възприето като неоснователно, поради което е и отхвърлено. Тъй като по тази същинска част на решението няма обосноваване на касационното основание за отмяна, настоящата инстанция намира, че не следва да се произнася. Още повече самото вписване на акта за частна общинска собственост е направено върху него, което не се и оспорва. Следващият инвокиран довод в жалбата е срещу частта от решението, с което съдът е определил разноските, като е осъдил областната управа да заплати на общинския съвет направените разноски в размер на 400 лв. Решението в тази част, която има характер на определение е неправилно. То е в нарушение на материалния закон и необосновано. От данните по делото се установява, че Общинският съвет-Самоков е заплатил по договор за правна защита и съдействие серия "А", № 0779003 от 6.09.2008 г. 400 лв. за двама адвокати. Безспорно е, че направеното оспорване от областния управител е било неоснователно, но според чл. 143, ал. 4 АПК страната, за която актът е благоприятен има право на направените разноски за един адвокат. В конкретния случай заплатеното възнаграждение е за двама адвокати, без да е определен размерът на възнаграждението за всеки един. При тези данни следва да се приеме, че възнаграждението за тях е по равно или за всеки един се дължи възнаграждение от 200 лв. Следователно решението в частта за разноските, което е в нарушение на материалния закон, следва да се измени, като вместо него се постанови друго, с което се определят разноски, платими от областната управа в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение