Решение № 10548 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2012 г.

Решение № 10548 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по жалба на "Некском - България" ЕАД, гр. София, срещу решение № 287 от 20.02.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), с което на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от ЗЕС е отнето издаденото на дружеството разрешение № 01345/15.01.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа за предоставяне на услугата достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата "избор на оператор". Със същото решение в т. 2 е постановено дължимите от "Некском - България" ЕАД към КРС суми да се съберат по реда за събиране на държавните вземания, а в т. 3 - отнемането на разрешението да се отрази в публичния регистър на предприятията, които имат разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречието му с материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в конкретния случай не е налице хипотеза на системно неплащане на дължими такси, свързани с притежаваното от "Некском - България" ЕАД разрешение, като се позовава на разпоредбата на § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС. Сочи, че след издаване на атакуваното решение дружеството е заплатило всички дължими такси, поради което при решаване на спора по същество следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Счита, че с обжалваното решение се нарушава принципа на равнопоставеност, установен в чл. 5 от ЗЕС, тъй като при идентичен от фактическа и правна страна казус комисията е оттеглила решението си за отнемане на разрешението по отношение на друго дружество. Развива доводи за противоречие на административния акт със закрепените в разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "б" и б. "г", т. 2 и т. 3 от ЗЕС цели. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - КРС, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна. По делото няма спор за факти. Жалбоподателят "Некском България" ЕАД притежава разрешение № 01345/15.01.2009 г., издадено от КРС, за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа за предоставяне на услугата достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата "избор на оператор". Съгласно условията на разрешението предприятието-титуляр е задължено да заплаща такси за предоставяне и ползване на индивидуално определения ресурс в размер и срокове, посочени в приложение 3, неразделна част от разрешението (т. 2.5.). Видно от условията в цитираното приложение, предприятието дължи на Комисията административна годишна такса контрол, като процент от годишните брутни приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавена стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио - и телевизионни програми, съгласно чл. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС /Тарифата/, приета с ПМС № 316/2008 г. Таксата се заплаща на тримесечни вноски до 15 число на месеца, следващ тримесечието, съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифата. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща, съгласно чл. 12, ал. 2 от Тарифата. Съгласно т. 3 от приложение 3 към разрешението, предприятието дължи на Комисията и годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 9 от Тарифата в размер на 2 400 лева. Таксата по т. 3 се заплаща на 4 равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, съгласно чл. 13, ал. 1 от Тарифата. Таксите се заплащат с платежно нареждане по посочена в приложението сметка, като при заплащане на таксата се посочва номерът на разрешението и точката от приложението, по която е извършено плащането. От предоставена от Дирекция "ФИО и УЧР" справка изх. № Ф2-14/6.01.2011 г. се установява, че "Некском - България" ЕАД има финансови задължения към КРС: такса за ползване на ограничен ресурс - за периода от 1.01.2010 г. до 31.03.2011 г. в размер на 3 000 лева. С решение № 123/3.02.2011 г. КРС е открила процедура по отнемане на издаденото на дружеството разрешение № 01345/15.01.2009 г. поради системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение и е определила срок за издължаване на предприятието и за изразяване на становище относно констатираното нарушение. С писмо изх. № 12-01-981/21.02.2011 г. КРС е уведомила дружеството за откритата процедура по отнемане на разрешение № 01345/15.01.2009 г. с указване на неблагоприятните последици в случай на отнемането му, като му е предоставила едномесечен срок, в който да отстрани причините, довели до откриване на процедурата като заплати дължимите такси и да изпрати писмено становище. Писмото е получено на ръка на 21.03.2011 г. С писмо вх. № 12-01-2880/27.06.2011 г. от страна на "Некском - България" ЕАД е предложен погасителен план за издължаване на натрупаните задължения, който не е спазван от страна на предприятието. Съгласно предоставената от Дирекция "ФИО и УЧР" справка за платените такси от "Некском България" ЕАД по разрешение № 01345/15.01.2009 г. е видно, че към 20.02.2012 г. предприятието дължи такси за ползване на ограничен ресурс в размер на 3 326, 66 лева. С решение № 287 от 20.02.2012 г. Комисията е приела, че "Некском България" ЕАД има финансови задължения към КРС - неплатени такси за ползване на ограничен ресурс, свързани с издаденото му разрешение, които въпреки отправеното писмено предупреждение с определен срок за изпълнение на задълженията не са заплатени, поради което и на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС е отнела издаденото на дружеството разрешение № 01345/15.01.2009 г. По делото са представени доказателства, че на 16.03.2012 г. - след постановяване на обжалваното решение, дружеството, чието разрешение е отнето, е изплатило на КРС дължимите такси. С писмо вх. № 12-01-1747/16.03.2012 г. същото е отправило до КРС искане за оттегляне на процесното решение на основание чл. 156, ал. 1 АПК. С решение, прието на проведено на 3.05.2012 г. заседание, КРС е отказала да оттегли административния акт. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна. Атакуваното решение е прието от компетентен държавен орган в изпълнение на предоставените му с чл. 30, т. 10 ЗЕС правомощия. Актът е постановен в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Фактическите констатации и правните изводи на органа са надлежно мотивирани. Видно от разпоредбата на чл. 117, ал. 6 от ЗЕС, КРС отнема издаденото разрешение след отправено писмено предупреждение с определен срок, при установяване наличието на достатъчно доказателства за обстоятелствата, на основание на които е открита процедурата. Предвид отправеното писмено предупреждение от страна на КРС и с оглед установяване наличието на обстоятелствата, на основание на които е открита процедурата по отнемане, КРС е приложила точно разпоредбите на чл. 117, ал. 6 от ЗЕС и е отнела разрешение № 01345/15.01.2009 г., издадено на "Некском България" ЕАД, след изпълнение на предвидената в закона процедура. Решението е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и съобразно целта на специалния закон. Налице са фактическите и правни основания за отнемане на притежаваното от дружеството разрешение № 01345/15.01.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, на чието основание е постановено решението, действието на издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от КРС при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение. С протоколно решение № 4/19.03.2008 г. КРС е приела като критерий за отнемане на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по реда на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) на основание системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение, да бъде неплащането на такси за период, по-голям от две тримесечия. От друга страна, в § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС е въведена легалната дефиниция на понятието "системно неизпълнение", съгласно която такова е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му. Терминът "системно неизпълнение" е дефиниран с оглед употребата му в основната част на закона, а именно - в разпоредбата на чл. 78, ал. 3, т. 1 ЗЕС, която предвижда възможност комисията да вземе решение за преустановяване осъществяването на обществени електронни съобщения от предприятието по чл. 75 от същия закон в случай, че е установено системно неизпълнение на приложими изисквания по чл. 73 и/или на специфични задължения. Следователно при всички случаи, за да налице "системност" при извършване на определено нарушение, е необходимо то да е извършено три или повече пъти. По делото не се оспорва размера на определеното и неплатено задължение, дължимо от жалбоподателя. В конкретния случай жалбоподателят не е платил в срок пет вноски от дължимата годишна такса за периода 1.01.2010 г. - 31.03.2011 г. Ето защо може да се приеме, че е налице системност при неплащане на дължимите такси, т. е. в конкретния случай са били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕС, предвиждаща отнемане на издадено разрешение от комисията. Несъстоятелно е оплакването за противоречие на решението с целите на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЕС целите на този закон са: 1. да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения, като се: б) предотвратява нарушаването или ограничаването на конкуренцията в сектора на електронните съобщения, включително при преноса на съдържание; г) насърчава ефикасното ползване и се гарантира ефективното управление на ограничените ресурси; 2. да се подпомага развитието на вътрешния пазар на електронни съобщения, 3. да се подкрепят интересите на гражданите. Отчитайки характера на извършваната от титуляра на разрешението дейност и ползването на ограничен ресурс, за което законът е въвел разрешителен режим, съдът намира, че решението на КРС осигурява точно прилагане на горепосочените цели и постигане на целения от закона резултат. При налагането на мярката по чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС Комисията действа при условията на обвързана компетентност. КРС не разполага с възможност за преценка дали да наложи или не мярката. Ето защо следва да се приеме, че законодателят, като не е предвидил възможност за вземане на друго решение при наличие на предпоставките по чл. 117, ал. 1, т. 3 от закона, е приел че отнемането на издаденото разрешение в разглежданата хипотеза представлява пропорционална и съразмерна мярка, с оглед преследваните от закона цели. Следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че на жалбоподателя е дадена възможност да погаси задълженията си разсрочено, съгласно предложен от него погасителен план. Въпреки дадената от КРС възможност, жалбоподателят не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски до момента на издаване на обжалвания акт. Толерирането на неизпълнението на задълженията на предприятието и на условията по издаденото му разрешение, предвид предоставения му за ползване ограничен ресурс, би било в противоречие с нормата на чл. 4 ЗЕС. Поради това отнемането на разрешението на оператора поради системно неплащане на дължимите такси е в съответствие с целта на закона. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Цитираната норма не може да намери приложение в конкретния случай. Разпоредбата има предвид нови факти от значение за законосъобразността на административния акт към момента на издаването му, а не към по-късен момент. Тези факти могат да бъдат юридически или нормативни. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за неговото издаване. Тъй като незаконосъобразността на акта или е налице или не към момента на издаването му, от значение за делото ще са само онези факти, които променят съществувалото към този момент /момента на издаване на акт/ правно положение, което означава, че те действат с обратна сила. Във всички случаи обаче обратното действие на тези факти следва да бъде дадено изрично с нормативен акт - чл. 14 ЗНА. В настоящият случай не са налице такива факти, които с обратна сила да водят до незаконосъобразност на обжалвания акт към датата на постановяването му. Няма спор, че след отнемане на разрешението "Некском България" ЕАД е погасило посоченото в решението задължение, но извършеното плащане не може да повлияе върху законосъобразността на обжалвания акт. Към момента на издаване на решението на КРС са били налице предпоставките за отнемане на издаденото разрешение, поради което волеизявлението на органа е законосъобразно. Неотносимо към предмета на спора е обстоятелството, че административният орган е отказал да оттегли обжалвания акт, както е сторил това по отношение на друго лице. Релевираният в жалбата довод не може да обуслови извод за нарушаване на принципа на равнопоставеност, заложен в чл. 5 ЗЕС, нито съставлява основание за отмяна на решението, тъй като фактите, с осъществяване на които законът предвижда настъпването на конкретни неблагоприятни последици, са безспорно доказани. Отказът да се оттегли акта не би могъл да влияе върху законосъобразността на оспорения административен акт, респективно - няма отношение към обхвата на осъществявания в настоящото производство съдебен контрол. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата срещу него се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,