Решение № 2168 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12906/2009 г.

Решение № 2168 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12906/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Дункова, процесуален представител на Храм " Свети Никола" - Асеновград, надлежно упълномощен от представляващия храма Йордан Костадинов Георгиев, срещу Решение № 805/17.06.09 г. по адм. д. № 11/09 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Претендира разноски. Ответницата Катя Кръстева Ламбрева излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, началник РДНСК - Пловдив, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваната пред Административен съд - Пловдив Заповед № ДК-10-20/25.04.08 г. началникът на РДНСК - Пловдив е отхвърлил като недопустима жалбата на Катя Кръстева Ламбрева срещу Разрешение за строеж № 494/07.11.07 г. на главния архитект на община Асеновград, с което на Храм "Свети Никола"- Асеновград е разрешено изграждане на "плътна ограда с височина 2,20 м към УПИ VI-1373, УПИ VII-1374 и УПИ VIII-зеленина", разположен изцяло в собствения на инвеститора имот - УПИ V- църква, параклис, кв. 107 по плана на Асеновград. Административният орган е приел, че жалбата е недопустима, тъй като по отношение жалб. Ламбрева не се установява качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Решението, с което тази заповед е отменена и преписката е върната на административния орган с конкретни указания е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Относно разполагането на оградата изцяло в имота на възложителя няма спор. Ето защо, изводът на административния орган, че жалб. Ламбрева не е активно легитимирана да обжалва разрешението за строеж се явява в съответствие с разпоредбите на чл. 48, ал. 4 и чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Процесната ограда е разрешена изцяло в имота, собственост на възложителя и съгласие на собствениците на съседния парцел не се изисква от закона. Разрешен се явява нов строеж и съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ собствениците на съседните имоти нямат качеството на заинтересувани от оспорване на разрешението за строеж лица. Мотивите на решението съдържат подробни доводи и правни изводи относно ирелевантни за спора обстоятелства, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното, след отмяната му неправилното първоинстанционно решение следва да бъде заменено с ново, с което оспорването срещу административната заповед се отхвърли, а на касационния жалбоподател се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 325 лв., поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение