Решение № 11371 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2013 г.

Решение № 11371 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Апиа Дерик Офосу, гражданин на Гана против решение № 5114 от 26.09.2012 г., постановено по адм. дело № 7051/2012 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебния акт и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Апиа Дерик Офосу се явява лично и с адв. Любенова, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Апиа Дерик Офосу, гражданин на Гана срещу решение № 462/22.06.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалните справки за политическата ситуация в Гана, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че правилно административният орган е отказал на Офосу предоставянето на статут на бежанец, тъй като посочените от него причини за нежеланието му да се завърне в държавата си по произход - хомосексуалната му ориентация и лошото отношение на обществото към него в тази връзка, остават извън основанията за предоставяне статут на бежанец на чужденеца, изчерпателно изброени в чл. 8 от ЗУБ и не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето му . Съдът е приел, че в Гана не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което при завръщането си в страната чужденецът няма да бъде подложен на насилие и няма да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание- т. е. не са налице и условията за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Апиа Дерик Офосу не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- хомосексуалната му ориентация не е от категорията на основанията за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8 от ЗУБ. Отделно от това, видно от представената справка за положението на хомосексуалистите в Гана, въпреки негативното отношение на обществото към тях, в случаите, в които чужденецът е избрал да живее дискретно с цел избягване на обществения тормоз и неудобството за семейството и приятелите си, се счита, че няма основателен страх от преследване и не следва да му се предоставя закрила. Според изложените от самия чужденец в интервютата му факти, след като е бил бит и тормозен, се е преселил да живее в столицата на Гана, където не е бил преследван заради хомосексуалните си наклонности. Отделно от това изнесената от чужденеца бежанска история поради съдържащите се в нея противоречия- веднъж причината за напускане на Гана е хомосексулната му наклонност, а друг път - продажба на къщата, имотен спор с роднини и липса на средства, се преценява от настоящия касационен състав като недостоверна. Не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Офосу за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Гана към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение